The Internal Thracian Revolutionary Organization (1920-1926)

Authors

  • Stayko Trifonov Faculty of History, Sofia University "Kliment Ohridski"

DOI:

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.69.303-346

Keywords:

Internal Thracian Revolutionary Organization, ITRO, Western Thrace

Abstract

The Berlin Treaty of 1878 .. fragmented the Bulgarian nation. Not only Macedonia but also the whole of Southern Thrace remained within the borders of Turkey. According to the researches of our and foreign scholars, the number of Bulgarians in the Odrin province alone amounted to about 300,000. In the first two decades after the Russo-Turkish War (1878), the national movement of the Bulgarians in Thrace developed under the sign of the consolidation of Bulgarian national consciousness through the church and schools. In a relatively short time, from 1878 to 1912, over 200 Bulgarian schools and almost as many Bulgarian churches were opened here. In the class schools and especially in the Bulgarian men's high school "Dr. Petar Beron" in the town of Lviv. The Bulgarian intelligentsia, possessed by a high patriotic spirit, was formed in Edirne. It formed the backbone of the revolutionary organisation established in the late 1890s in Adrianople, which was an integral part of the Internal Macedonian-Odrin Revolutionary Organisation. Its main goal was to win autonomy for Macedonia and Adrianople as a stage in the struggle for unification with Bulgaria.

References

Според Т. Карайовов в края на XIX в. в Южна Тракия живеят 212 884 българи-християни и 120 000 българи-мохамедани. Проф. Л. Милетич изчислява техния брой на 298 726 души, от които 176 554 българи-екзархисти; 24 970 души българи-патриаршисти и 95 502 души българи-мохамедани. Той съобщава и за 1700 българи-униати. Приблизителни цифри за българското население в Тракия дават и неангажираните чужди автори. Рихард фон Мах например изчислява 229 216 българи-екзархисти; 56 608 българи-патриаршисти и 2688 бъл­гари-католици. Приблизителни сведения дава и руският изследовател В. Теплов.

НБКМ - БИА, ф. 641, а. е. 140, л. 60-66; Изложение на тракийската емиграция в България. С., 1944; Отец Паисий, V, 1932, ки. 1-2.

Преображенско въстание. Статии II документи. С., 1955, с. 19; Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878-1903 г. С., 1965, с. 238.

Пак там.

Тогава Пашмаклийско.

П. Дървингов. История на македоно-одринското опълчение. Т. 1. С., 1919; т. 11. с., 1925.

Л. Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 г. С., 1918.

Иван Орманджиев успява да издири огромно количество спомени на ръкоnодители и редовни участници в националнореволюционното движение в Тракия. Той ги събира в 13 книжки „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903)" и успява да публикува само 4 от тях. Заслужилият български историк издава и значително коли­чество документи, отнасящи се за периода след Илинденско-Преображенското въстание (1903). - Вж. Изв. Инст. за история, т. XI, 1962; т. XII, 1963. На Орманджиев се дължи подготвеният сборник от статии и документи за българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон" в гр. Одрин. Той пише десетки статии в наши научни списания и в периодичния печат за българското национално движение в Тракия.

Хр. Караманджуков. Западно-тракийските българи в. своето културно­-историческо минало с особен поглед към тяхното национално-революционно движение. Кн. 1. С., 1934.

Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за

национално освобождение (1878-1903). С., 1965; Л. Данаилов, Ст. Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия (1878-1903). С., 1971; Илинденско-Пре­ображенското въстание 1903-1968 г. С., 1968; Г. Камбуров. Чстническото движение

в. Одринско до Преображенското въстание. - ВИС, 1968, 1ш. 6; Ст. Пенков. Стратегията и тактиката на Илинденско-Преображснското въстание. - ВИС, 1967, кн. 3; Преображенското въстание. Статии и документи. С., 1955; А. Приморски. Преображен­ското въстание в поетическата памет на народа. С., 1954; Й. Митев. Българското въ­стание в Източна Тракия през 1903 г. - ВИС, 1953, кн. 3; Д. Стамболиев. Въстанието в Странджа и турските зверства. Бургас, 1903, и др.

Тия факти Ст. Великов е взел от непубликувания труд на Ст. Попов „Разорението на с~ло Дервент" (Вщ. архив на ТНИ, л. ф. №- 27, а. е. 6).

Spored T. Karayovov v kraya na XIX v. v Yuzhna Trakia zhiveyat 212 884 balgari-hristiyani i 120 000 balgari-mohamedani. Prof. L. Miletich izchislyava tehnia broy na 298 726 dushi, ot koito 176 554 balgari-ekzarhisti; 24 970 dushi balgari-patriarshisti i 95 502 dushi balgari-mohamedani. Toy saobshtava i za 1700 balgari-uniati. Priblizitelni tsifri za balgarskoto naselenie v Trakia davat i neangazhiranite chuzhdi avtori. Rihard fon Mah naprimer izchislyava 229 216 balgari-ekzarhisti; 56 608 balgari-patriarshisti i 2688 bal­gari-katolitsi. Priblizitelni svedenia dava i ruskiyat izsledovatel V. Teplov.

NBKM - BIA, f. 641, a. e. 140, l. 60-66; Izlozhenie na trakiyskata emigratsia v Bulgaria. S., 1944; Otets Paisiy, V, 1932, ki. 1-2.

Preobrazhensko vastanie. Statii II dokumenti. S., 1955, s. 19; N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za natsionalno osvobozhdenie 1878-1903 g. S., 1965, s. 238.

Pak tam.

Togava Pashmakliysko.

P. Darvingov. Istoria na makedono-odrinskoto opalchenie. T. 1. S., 1919; t. 11. s., 1925.

L. Miletich. Razorenieto na trakiyskite balgari prez 1913 g. S., 1918.

Ivan Ormandzhiev uspyava da izdiri ogromno kolichestvo spomeni na rakonoditeli i redovni uchastnitsi v natsionalnorevolyutsionnoto dvizhenie v Trakia. Toy gi sabira v 13 knizhki „Prinosi kam istoriyata na vastanicheskoto dvizhenie v Odrinsko (1896-1903)" i uspyava da publikuva samo 4 ot tyah. Zasluzhiliyat balgarski istorik izdava i znachitelno koli­chestvo dokumenti, otnasyashti se za perioda sled Ilindensko-Preobrazhenskoto vastanie (1903). - Vzh. Izv. Inst. za istoria, t. XI, 1962; t. XII, 1963. Na Ormandzhiev se dalzhi podgotveniyat sbornik ot statii i dokumenti za balgarskata mazhka gimnazia „D-r Petar Beron" v gr. Odrin. Toy pishe desetki statii v nashi nauchni spisania i v periodichnia pechat za balgarskoto natsionalno dvizhenie v Trakia.

Hr. Karamandzhukov. Zapadno-trakiyskite balgari v. svoeto kulturno­-istorichesko minalo s osoben pogled kam tyahnoto natsionalno-revolyutsionno dvizhenie. Kn. 1. S., 1934.

N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za

natsionalno osvobozhdenie (1878-1903). S., 1965; L. Danailov, St. Noykov. Natsionalnoosvoboditelnoto dvizhenie v Trakia (1878-1903). S., 1971; Ilindensko-Pre­obrazhenskoto vastanie 1903-1968 g. S., 1968; G. Kamburov. Chstnicheskoto dvizhenie

v. Odrinsko do Preobrazhenskoto vastanie. - VIS, 1968, 1sh. 6; St. Penkov. Strategiyata i taktikata na Ilindensko-Preobrazhsnskoto vastanie. - VIS, 1967, kn. 3; Preobrazhenskoto vastanie. Statii i dokumenti. S., 1955; A. Primorski. Preobrazhen­skoto vastanie v poeticheskata pamet na naroda. S., 1954; Y. Mitev. Balgarskoto va­stanie v Iztochna Trakia prez 1903 g. - VIS, 1953, kn. 3; D. Stamboliev. Vastanieto v Strandzha i turskite zverstva. Burgas, 1903, i dr.

Tia fakti St. Velikov e vzel ot nepublikuvania trud na St. Popov „Razorenieto na s~lo Dervent" (Vsht. arhiv na TNI, l. f. №- 27, a. e. 6).

Published

10.10.1980

How to Cite

Trifonov, S. (1980). The Internal Thracian Revolutionary Organization (1920-1926). ГСУ-ИФ, 69(1), 303–346. https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.69.303-346