Вътрешна тракийска революционна организация (1920-1926)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.69.303-346Ключови думи :
Вътрешна тракийска революционна организация, ВТРО, Западна ТракияРезюме
Берлинският договор от 1878 г .. разпокъсва българския народ. В пределите на Турция остава не само Македония, но и цяла Южна Тракия. Според проучванията на наши и чужди учени само броят на българите в Одринския вилает възлиза на около 300 000 души. В първите две десетилетия след Руско-турската война (1878) националното движение на българите в Тракия се развива под знака на утвърждаването на българското национално съзнание чрез църквата и училищата. За сравнително кратко време от 1878 до 1912 г. тук се откриват над 200 български училища и почти също толкова български църкви. В класните училища и особено в българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон" в гр. Одрин се формира българска интелигенция, обзета от висок патриотичен дух. Тя образува гръбнака на създадената в края на 90-те години на XIX в. революционна организация в Одринско, която е неразделна част от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Нейната основна цел е извоюването на автономия за Македония и Одринско като етап в борбата за обединение с България.
Използвани източници
Според Т. Карайовов в края на XIX в. в Южна Тракия живеят 212 884 българи-християни и 120 000 българи-мохамедани. Проф. Л. Милетич изчислява техния брой на 298 726 души, от които 176 554 българи-екзархисти; 24 970 души българи-патриаршисти и 95 502 души българи-мохамедани. Той съобщава и за 1700 българи-униати. Приблизителни цифри за българското население в Тракия дават и неангажираните чужди автори. Рихард фон Мах например изчислява 229 216 българи-екзархисти; 56 608 българи-патриаршисти и 2688 българи-католици. Приблизителни сведения дава и руският изследовател В. Теплов.
НБКМ - БИА, ф. 641, а. е. 140, л. 60-66; Изложение на тракийската емиграция в България. С., 1944; Отец Паисий, V, 1932, ки. 1-2.
Преображенско въстание. Статии II документи. С., 1955, с. 19; Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878-1903 г. С., 1965, с. 238.
Пак там.
Тогава Пашмаклийско.
П. Дървингов. История на македоно-одринското опълчение. Т. 1. С., 1919; т. 11. с., 1925.
Л. Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 г. С., 1918.
Иван Орманджиев успява да издири огромно количество спомени на ръкоnодители и редовни участници в националнореволюционното движение в Тракия. Той ги събира в 13 книжки „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903)" и успява да публикува само 4 от тях. Заслужилият български историк издава и значително количество документи, отнасящи се за периода след Илинденско-Преображенското въстание (1903). - Вж. Изв. Инст. за история, т. XI, 1962; т. XII, 1963. На Орманджиев се дължи подготвеният сборник от статии и документи за българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон" в гр. Одрин. Той пише десетки статии в наши научни списания и в периодичния печат за българското национално движение в Тракия.
Хр. Караманджуков. Западно-тракийските българи в. своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното национално-революционно движение. Кн. 1. С., 1934.
Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за
национално освобождение (1878-1903). С., 1965; Л. Данаилов, Ст. Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия (1878-1903). С., 1971; Илинденско-Преображенското въстание 1903-1968 г. С., 1968; Г. Камбуров. Чстническото движение
в. Одринско до Преображенското въстание. - ВИС, 1968, 1ш. 6; Ст. Пенков. Стратегията и тактиката на Илинденско-Преображснското въстание. - ВИС, 1967, кн. 3; Преображенското въстание. Статии и документи. С., 1955; А. Приморски. Преображенското въстание в поетическата памет на народа. С., 1954; Й. Митев. Българското въстание в Източна Тракия през 1903 г. - ВИС, 1953, кн. 3; Д. Стамболиев. Въстанието в Странджа и турските зверства. Бургас, 1903, и др.
Тия факти Ст. Великов е взел от непубликувания труд на Ст. Попов „Разорението на с~ло Дервент" (Вщ. архив на ТНИ, л. ф. №- 27, а. е. 6).
Spored T. Karayovov v kraya na XIX v. v Yuzhna Trakia zhiveyat 212 884 balgari-hristiyani i 120 000 balgari-mohamedani. Prof. L. Miletich izchislyava tehnia broy na 298 726 dushi, ot koito 176 554 balgari-ekzarhisti; 24 970 dushi balgari-patriarshisti i 95 502 dushi balgari-mohamedani. Toy saobshtava i za 1700 balgari-uniati. Priblizitelni tsifri za balgarskoto naselenie v Trakia davat i neangazhiranite chuzhdi avtori. Rihard fon Mah naprimer izchislyava 229 216 balgari-ekzarhisti; 56 608 balgari-patriarshisti i 2688 balgari-katolitsi. Priblizitelni svedenia dava i ruskiyat izsledovatel V. Teplov.
NBKM - BIA, f. 641, a. e. 140, l. 60-66; Izlozhenie na trakiyskata emigratsia v Bulgaria. S., 1944; Otets Paisiy, V, 1932, ki. 1-2.
Preobrazhensko vastanie. Statii II dokumenti. S., 1955, s. 19; N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za natsionalno osvobozhdenie 1878-1903 g. S., 1965, s. 238.
Pak tam.
Togava Pashmakliysko.
P. Darvingov. Istoria na makedono-odrinskoto opalchenie. T. 1. S., 1919; t. 11. s., 1925.
L. Miletich. Razorenieto na trakiyskite balgari prez 1913 g. S., 1918.
Ivan Ormandzhiev uspyava da izdiri ogromno kolichestvo spomeni na rakonoditeli i redovni uchastnitsi v natsionalnorevolyutsionnoto dvizhenie v Trakia. Toy gi sabira v 13 knizhki „Prinosi kam istoriyata na vastanicheskoto dvizhenie v Odrinsko (1896-1903)" i uspyava da publikuva samo 4 ot tyah. Zasluzhiliyat balgarski istorik izdava i znachitelno kolichestvo dokumenti, otnasyashti se za perioda sled Ilindensko-Preobrazhenskoto vastanie (1903). - Vzh. Izv. Inst. za istoria, t. XI, 1962; t. XII, 1963. Na Ormandzhiev se dalzhi podgotveniyat sbornik ot statii i dokumenti za balgarskata mazhka gimnazia „D-r Petar Beron" v gr. Odrin. Toy pishe desetki statii v nashi nauchni spisania i v periodichnia pechat za balgarskoto natsionalno dvizhenie v Trakia.
Hr. Karamandzhukov. Zapadno-trakiyskite balgari v. svoeto kulturno-istorichesko minalo s osoben pogled kam tyahnoto natsionalno-revolyutsionno dvizhenie. Kn. 1. S., 1934.
N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za
natsionalno osvobozhdenie (1878-1903). S., 1965; L. Danailov, St. Noykov. Natsionalnoosvoboditelnoto dvizhenie v Trakia (1878-1903). S., 1971; Ilindensko-Preobrazhenskoto vastanie 1903-1968 g. S., 1968; G. Kamburov. Chstnicheskoto dvizhenie
v. Odrinsko do Preobrazhenskoto vastanie. - VIS, 1968, 1sh. 6; St. Penkov. Strategiyata i taktikata na Ilindensko-Preobrazhsnskoto vastanie. - VIS, 1967, kn. 3; Preobrazhenskoto vastanie. Statii i dokumenti. S., 1955; A. Primorski. Preobrazhenskoto vastanie v poeticheskata pamet na naroda. S., 1954; Y. Mitev. Balgarskoto vastanie v Iztochna Trakia prez 1903 g. - VIS, 1953, kn. 3; D. Stamboliev. Vastanieto v Strandzha i turskite zverstva. Burgas, 1903, i dr.
Tia fakti St. Velikov e vzel ot nepublikuvania trud na St. Popov „Razorenieto na s~lo Dervent" (Vsht. arhiv na TNI, l. f. №- 27, a. e. 6).
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1980 Stayko Trifonov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).