Вътрешна тракийска революционна организация (1920-1926)

Според Т. Карайовов в края на XIX в. в Южна Тракия живеят 212 884 българи-християни и 120 000 българи-мохамедани. Проф. Л. Милетич изчислява техния брой на 298 726 души, от които 176 554 българи-екзархисти; 24 970 души българи-патриаршисти и 95 502 души българи-мохамедани. Той съобщава и за 1700 българи-униати. Приблизителни цифри за българското население в Тракия дават и неангажираните чужди автори. Рихард фон Мах например изчислява 229 216 българи-екзархисти; 56 608 българи-патриаршисти и 2688 бъл­гари-католици. Приблизителни сведения дава и руският изследовател В. Теплов.

НБКМ - БИА, ф. 641, а. е. 140, л. 60-66; Изложение на тракийската емиграция в България. С., 1944; Отец Паисий, V, 1932, ки. 1-2.

Преображенско въстание. Статии II документи. С., 1955, с. 19; Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878-1903 г. С., 1965, с. 238.

Пак там.

Тогава Пашмаклийско.

П. Дървингов. История на македоно-одринското опълчение. Т. 1. С., 1919; т. 11. с., 1925.

Л. Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 г. С., 1918.

Иван Орманджиев успява да издири огромно количество спомени на ръкоnодители и редовни участници в националнореволюционното движение в Тракия. Той ги събира в 13 книжки „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903)" и успява да публикува само 4 от тях. Заслужилият български историк издава и значително коли­чество документи, отнасящи се за периода след Илинденско-Преображенското въстание (1903). - Вж. Изв. Инст. за история, т. XI, 1962; т. XII, 1963. На Орманджиев се дължи подготвеният сборник от статии и документи за българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон" в гр. Одрин. Той пише десетки статии в наши научни списания и в периодичния печат за българското национално движение в Тракия.

Хр. Караманджуков. Западно-тракийските българи в. своето културно­-историческо минало с особен поглед към тяхното национално-революционно движение. Кн. 1. С., 1934.

Н. Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за

национално освобождение (1878-1903). С., 1965; Л. Данаилов, Ст. Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия (1878-1903). С., 1971; Илинденско-Пре­ображенското въстание 1903-1968 г. С., 1968; Г. Камбуров. Чстническото движение

в. Одринско до Преображенското въстание. - ВИС, 1968, 1ш. 6; Ст. Пенков. Стратегията и тактиката на Илинденско-Преображснското въстание. - ВИС, 1967, кн. 3; Преображенското въстание. Статии и документи. С., 1955; А. Приморски. Преображен­ското въстание в поетическата памет на народа. С., 1954; Й. Митев. Българското въ­стание в Източна Тракия през 1903 г. - ВИС, 1953, кн. 3; Д. Стамболиев. Въстанието в Странджа и турските зверства. Бургас, 1903, и др.

Тия факти Ст. Великов е взел от непубликувания труд на Ст. Попов „Разорението на с~ло Дервент" (Вщ. архив на ТНИ, л. ф. №- 27, а. е. 6).

Spored T. Karayovov v kraya na XIX v. v Yuzhna Trakia zhiveyat 212 884 balgari-hristiyani i 120 000 balgari-mohamedani. Prof. L. Miletich izchislyava tehnia broy na 298 726 dushi, ot koito 176 554 balgari-ekzarhisti; 24 970 dushi balgari-patriarshisti i 95 502 dushi balgari-mohamedani. Toy saobshtava i za 1700 balgari-uniati. Priblizitelni tsifri za balgarskoto naselenie v Trakia davat i neangazhiranite chuzhdi avtori. Rihard fon Mah naprimer izchislyava 229 216 balgari-ekzarhisti; 56 608 balgari-patriarshisti i 2688 bal­gari-katolitsi. Priblizitelni svedenia dava i ruskiyat izsledovatel V. Teplov.

NBKM - BIA, f. 641, a. e. 140, l. 60-66; Izlozhenie na trakiyskata emigratsia v Bulgaria. S., 1944; Otets Paisiy, V, 1932, ki. 1-2.

Preobrazhensko vastanie. Statii II dokumenti. S., 1955, s. 19; N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za natsionalno osvobozhdenie 1878-1903 g. S., 1965, s. 238.

Pak tam.

Togava Pashmakliysko.

P. Darvingov. Istoria na makedono-odrinskoto opalchenie. T. 1. S., 1919; t. 11. s., 1925.

L. Miletich. Razorenieto na trakiyskite balgari prez 1913 g. S., 1918.

Ivan Ormandzhiev uspyava da izdiri ogromno kolichestvo spomeni na rakonoditeli i redovni uchastnitsi v natsionalnorevolyutsionnoto dvizhenie v Trakia. Toy gi sabira v 13 knizhki „Prinosi kam istoriyata na vastanicheskoto dvizhenie v Odrinsko (1896-1903)" i uspyava da publikuva samo 4 ot tyah. Zasluzhiliyat balgarski istorik izdava i znachitelno koli­chestvo dokumenti, otnasyashti se za perioda sled Ilindensko-Preobrazhenskoto vastanie (1903). - Vzh. Izv. Inst. za istoria, t. XI, 1962; t. XII, 1963. Na Ormandzhiev se dalzhi podgotveniyat sbornik ot statii i dokumenti za balgarskata mazhka gimnazia „D-r Petar Beron" v gr. Odrin. Toy pishe desetki statii v nashi nauchni spisania i v periodichnia pechat za balgarskoto natsionalno dvizhenie v Trakia.

Hr. Karamandzhukov. Zapadno-trakiyskite balgari v. svoeto kulturno­-istorichesko minalo s osoben pogled kam tyahnoto natsionalno-revolyutsionno dvizhenie. Kn. 1. S., 1934.

N. Spirov. Preobrazhenskoto vastanie. Borbite na trakiyskite balgari za

natsionalno osvobozhdenie (1878-1903). S., 1965; L. Danailov, St. Noykov. Natsionalnoosvoboditelnoto dvizhenie v Trakia (1878-1903). S., 1971; Ilindensko-Pre­obrazhenskoto vastanie 1903-1968 g. S., 1968; G. Kamburov. Chstnicheskoto dvizhenie

v. Odrinsko do Preobrazhenskoto vastanie. - VIS, 1968, 1sh. 6; St. Penkov. Strategiyata i taktikata na Ilindensko-Preobrazhsnskoto vastanie. - VIS, 1967, kn. 3; Preobrazhenskoto vastanie. Statii i dokumenti. S., 1955; A. Primorski. Preobrazhen­skoto vastanie v poeticheskata pamet na naroda. S., 1954; Y. Mitev. Balgarskoto va­stanie v Iztochna Trakia prez 1903 g. - VIS, 1953, kn. 3; D. Stamboliev. Vastanieto v Strandzha i turskite zverstva. Burgas, 1903, i dr.

Tia fakti St. Velikov e vzel ot nepublikuvania trud na St. Popov „Razorenieto na s~lo Dervent" (Vsht. arhiv na TNI, l. f. №- 27, a. e. 6).