Дипломатическата активност между Папството и Византия в навечерието на Фераро-Флорентинския събор и ключовата роля в нея на духовника хуманист Кристофоро Гаратоне
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.107.10-43Ключови думи :
Дипломация, Папство, Византия, Кристофоро ГаратонеРезюме
Статията проследява дипломатическите контакти между Папството и Византия в периода след Събора в гр. Констанц и в навечерието на Събора във Ферара – Флоренция (1418 – 1437). В центъра на изследването са дипломатическите инициативи на папа Евгений IV в лицето на Кристофоро Гаратоне (1433 – 1437) и пратеничествата на византийския император Йоан VIII Палеолог до папата и до Събора в град Базел. Въз основа на различни извори – папски були и писма, византийски документи, регести и др. – изследването представя папските инициативи към Византия в опит да се постигне съгласие на Събора и да се сключи уния между Източната и Западната църква. От друга страна, проследена е дипломатическата активност спрямо Запада – византийските пратеници маневрират между папата и представителите на съборното движение, търсейки най-добрите условия за постигане на уния с политическа цел, така че Западът да окаже помощ за спасяването на Византия от османската заплаха.
Използвани източници
МЛАДЕНОВ, Момчил. Константинополската патриаршия, Римската църква и съборът в Базел (1431–1449): Въпросът за Унията. Епохи, 2011 (2012), ХІХ, № 1, с. 73–93. Print ISSN 1310-2141.
ПАШКИН, Николай. Византия в европейской политике первой половиньı XV в. (1402–1438). Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 2007. ISBN 5-7996-0265- X.
ПОПОВА, И. Византийската дипломация и Западът (1391–1425). Велико Търново: Фабер, 2005. ISBN 954-775-470-X.
ПОПОВА, Ивайла. Византийските пратеници на Констанския събор (1414–1418) – по пътя към уния между Изтока и Запада. Историческо бъдеще, 1999, № 1–2, с. 64–70. ISSN 1311-0144.
ПОПОВА, Ивайла. Мисията на Григорий Цамблак на събора в гр. Констанц (1414 – 1418) – за или срещу уния между Западната и Източната Църква. Българска историческа библиотека, 2000, 1, с. 39 – 44.
СФРАНЦЕС, Георги. Дневникът на един византийски сановник. София: ГАЛ-ИКО, 1996. ISBN 9548010550.
CECCONI, Eugenio. Studi storici sul Concilio di Firenze. Parte prima: Antecedenti del Concilio. Florence: Tipografia all’insegna di S. Antonino, 1869.
DELACROIX-BESNIER, Claudine. Les dominicains et la chrétienté grecque aux XIVe et XVe siècles. Rome, 1997. ISBN 2-7283-0391-6.
Diplomatarium Veneto-Levantinum. G. M. THOMAS; R. PREDELLI (eds.). Vol. 2. Venetiis, 1899.
DÖLGER, Franz (ed.). Regesten der Kaiserurkunden des Oströmischen Reiches von 565–1451. Vol. 5 – Regesten von 1341–1453. München, 1965.
FEDALTO, G. (ed.). Acta Eugenii Papae IV (1431–1447). Roma (Pontiicia Commissio codici iuris canonici orientalis recognoscendo, Fontes series III, vol. XV), 1990.
FINKE, Heinrich. Acta Concilii Constanciensis [ACC]. I: Akten zur Vorgenschichte des Konstanzer Konzil (1410–1414). München, 1896; II: Konzilstagebücher, Sermones, Reform- und Verfassungakten. Münster, 1923; III: Die drei Päpste und das Konzil, Schrifen zur Papstwahl. Münster, 1926.
GEANAKOPLOS, Deno G. Byzantium and the Crusades 1354–1453. In: SETTON, K. M. (ed.). A History of the Crusades. Vol. 3. The Fourteenth and Fifteenth Centuries. Madison, Wisconsin, 1975, pp. 69–103.
GEANAKOPLOS, Deno G. Constantinople and West. Essays on the Late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissance and Byzantine and Roman Churches. Madison, 1989.
GILL, Joseph. Personalities of the Council of Florence and other Essays. New York: Barnes & Noble, 1964.
GILL, Joseph. The Council of Florence. Cambridge: Cambridge University Press, 1959.
HAJDÚ, Kerstin. Eine Rede an die Basler Konzilsväter und ihr unbekannter Autor: Demetrios von Konstantinopel. Byzantinische Zeitschrift, 2000, 93, pp. 125–132. ISSN 0007-7704.
HALFF, Maarten. The Pope’s Agents in Constantinople: Eugenius IV’s Legation on the Eve of the Concil of Ferrara-Florence (1438–1439). Mediterranea. International Journal on the Transfer of Knowledge, 2020, no. 5, pp. 91–151. ISSN 2445-2378.
HOFMANN, Georg. Päpstliche Gesandschaften für den Nahen Osten, 1418–1453. Studia Missionalia, 1949, no. 5, pp. 45–71.
HOFMANN, Georgius (ed.). Epistolae pontificiae ad Concilium Florentinum spectantes. Pars II – Epistolae pontificiae de rebus in Concilio Florentino annis 1438–1439 gestis. In: Concilium Florentinum. Documenta et Scriptores, Series A. Rome: Pontificium Institutum Orientalium Studiorum, 1944.
HOFMANN, Georgius (ed.). Epistolae pontificiae ad Concilium Florentinum spectantes. Pars III – Epistolae pontificiae de ultimis actis Concilii Florentini annis 1440–1445 et de rebus post concilium gestis annis 1446–1453. In: Concilium Florentinum. Documenta et Scriptores, Series A. Rome: Pontificium Institutum Orientalium Studiorum, 1946.
IORGA, Nicolae. Notes et extraits pour servir a l'histoire des croisades au XVe siècle. Premier série. Paris: Ernest Laroux, 1899.
IORGA, Nicolae. Notes et extraits pour servir a l'histoire des croisades au XVe siècle. Seconde série. Paris: Ernest Laroux, 1899.
IORGA, Nicolae. Notes et extraits pour servir a l'histoire des croisades au XVe siècle. Troisième série. Paris: Ernest Laroux, 1902.
KOLDITZ, Sebastian. Byzanz und das Konstanzer Konzil (1414–1418). Beobachtung zur griechischen Präsenz und zur vorkonziliaren Korrespondenz Sigismunds und Manuels II. Jahrbuch des österreichischen Byzsantinistik, Bd. 67, 2017, pp. 43–64. ISSN 0378-8660.
KOLDITZ, Sebastian. Gesandte, Gelehrte und Besucher: Byzantiner in Italien im späteren 14. Und im 15. Jarhundert. In: Menschen, Bilder, Sprache, Dinge. Wege der Komunikation zwischen Byzanz und dem Westen, 2018, Tl. 2, pp. 323–336. https://doi.org/10.11588/propylaeum.517.
KOLDITZ, Sebastian. Johannes VIII. Palaiologos und das Konzil von Ferrara – Florenz (1438/39). Vols. 1–2 (Monographien zur Geschichte des Mittelalters, 60). Stuttgart: Anton Hiersemann Verlag, 2013. ISBN 978-3-7772-1319-4.
LAMPROS, Spyridon. Palaiologeia kai Peloponnesiaka. Athens, 1926, III, pp. 129–131.
LAURENT, Marie-Hyacinthe. L’activité d’André Chrysobergès, O.P., sous le pontificat de Martin V (1418–1431). Etude et documents. Échos d’Orient, 1935, 34, pp. 413–438.
LAURENT, Vitalien. Les “Mémoires” du Grand Ecclésiarque de l’Église de Constantinople Sylvestre Syropoulos sur le concile de Florence (1438–1439). Paris: Centre National de la Recherche Scientifique (Publications de l’Institut français d’études byzantines, 3), 1971.
LAURENT, Vitalien. Les préliminaires du concile de Florence: les neuf articles du pape Martin V et la réponse inédite du patriarche de Constantinople Joseph II (octobre 1422). Revue des Étude Byzantines, 1962, 20, pp. 5–60.
LOENERTZ, Raymond-Joseph. Les dominicains byzantins Théodore et André Chrysobergés et les négociations pour l’union des églises grecque et latine de 1415 а 1430. In: Byzantina et franco-graeca, Storia e letteratura, Raccolta di studi e testi. Vol. 145. Roma, 1978, pp. 77–130.
MANSI, J. D. Sacrorum conciliorum nova et amplissima collection. 53 vols. Paris, 1901–1927 (v. 27, 28, 29).
MATSCHKE, Klaus-Peter. Von der Diplomatie des Überflusses zur Diplomatie des Mangels. Byzantinische Diplomaten auf der Suche nach westlicher Hilfe gegen die Türken am Vorabend des Falls von Konstantinopel. In: SCHINGES, R. Ch.; WRIEDT, Kl. (eds.). Gesandtschafts- und Botenwesen im spätmittelalterlichen Europa, pp. 87–134. Stuttgart: Jan Thorbecke Verlag, 2003. ISBN 3-7995-6860-3.
MERCATI, Giovanni. Notizie di Procoro e Demetrio Cidone, Manuele Caleca e Teodoro Meliteniota ed altri appunti per la storia della teologia e della letteratura bizantina del secolo XIV. Cittа del Vaticano, 1931 (Studi e testi, 56).
MERCATI, Giovanni. Scritti d’Isidoro il cardinale Ruteno e codice a lui appartenuti che si conservano nella Biblioteca Apostolica Vaticana. Biblioteca Apostolica Vaticana, Roma, 1926 (Studi e testi, 46).
MERGIALI-SAHAS, Sophia. A Byzantine Ambassador to the West and His Office during the Fourteenth and Fifteenth Centuries: A Profile. Byzantinische Zeitschrift, 2001, no. 94, pp. 588–604. ISSN 0007-7704.
MLADENOV, Momchil. Konstantinopolskata patriarshiya, Rimskata tsarkva i saborat v Bazel (1431–1449): Vaprosat za Uniyata. Epohi, 2011 (2012), ХІХ, № 1, s. 73–93. Print ISSN 1310-2141.
MORO, Giacomo, „Garatone, Cristoforo“. In: Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 52, Rome, 1999, pp. 234–238.
NICOL, Donald M. Byzantium and Venice. A Study in Diplomatic and Cultural Relations, Cambridge: Cambridge University Press, 1988.
PASHKIN, Nikolay. Vizantiya v evropeyskoy politike pervoy polovinyı XV v. (1402–1438). Ekaterinburg: Izdatelystvo Uralyskogo universiteta, 2007. [in Russian]. ISBN 5-7996-0265-X.
PESCE, Luigi. Cristoforo Garatone trevigiano, nunzio di Eugenio IV. Rivista di storia della Chiesa in Italia, 1974, 28, pp. 23–93.
POPOVA, Ivayla. Misiyata na Grigoriy Tsamblak na sabora v gr. Konstants (1414–1418) – za ili sreshtu uniya mezhdu Zapadnata i Iztochnata Tsarkva. Balgarska istoricheska biblioteka, 2000, 1, s. 39–44.
POPOVA, Ivayla. Vizantiyskata diplomatsiya i Zapadat (1391–1425). Veliko Tarnovo: Faber, 2005. [in Bulgarian]. ISBN 954-775-470-X.
POPOVA, Ivayla. Vizantiyskite pratenitsi na Konstanskiya sabor (1414–1418) – po patya kam uniya mezhdu Iztoka i Zapada. Istorichesko badeshte, 1999, № 1–2, s. 64–70. ISSN 1311-0144.
SETTON, Kenet M. The Papacy and the Levant (1204–1571). Vol. 2. The Fifteenth Century. Philadelphia: The American Philosophical Society, 1978.
SFRANTSES, Georgi. Dnevnikat na edin vizantiyski sanovnik. Sofia: GAL-IKO, 1996. ISBN 9548010550.
SMITH, L. Epistolario di Pier Paolo Vergerio. Rome: Tipografia del Senato, 1934.
THIRIET, F. (ed.). Régestes des délibérations du Sénat de Venise concernant la Romanie. Vol. 1. Paris: Mouton & CO, 1958; vol. 2. Paris: Mouton & CO, 1959; vol. 3. Paris: Mouton & CO, 1961.
TRAPP, E. et al. (eds.). Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Vols. 1–12. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976–1996 (CD-ROM Version, Wien, 2001. https://doi.org/10.1553/0x000487df).
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
