Банер за начална страница

За списанието

Годишникът е най-старото периодично издание на Софийския университет. Първият му том излиза през 1905 г. Вековното му съществуване го доказват като утвърдена, необходима и важна институция в научния живот на Университета.  Годишникът е авторитетна трибуна за преподавателите, която им дава възможност да запознаят научната общност със своите търсения и постижения. Историческият факултет издава своя самостоятелен Годишник от 1977 г. Автори в списанието са утвърдени учени от България и от чужбина, така и млади изследователи, които представят резултатите от своите първи научни изследвания. Сред нашите автори личат имената на проф. Александър Фол, акад. Васил Гюзелев, чл. Кор. проф. Николай Генчев, проф. Крумка Шарова, проф. Георги Бакалов, проф. Милчо Лалков, проф. Цветана Георгиева и мн. др. 

В съвременността редколегията на списанието дава предимство на широк обхват от исторически теми с дискусионен характер, изследвания базирани на разнообразни методи и похвати, с използване на богат спектър от източници и документи. Поощряват се материали от млади учени, които се публикуват в раздел Дебюти. Списанието дава възможност за публикуване на мнения и рецензии, представени в рубриката Отзиви. 

Редколегията призовава авторите да се запознаят с изискванията за публикация в списанието и стриктно да ги спазват. Авторските права са защитени. 

Текущ брой

Т. 106 Бр. 1 (2022): Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически Факултет
					Преглед Т. 106 Бр. 1 (2022): Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически Факултет

Том 106 е посветен на отбелязването на няколко важни годишнини от миналото на Исторически факултет на Софийския университет: 134 години университетски четения по история; 102 години катедра Археология; 50 години самостоятелен ИФ; 70 години професионално архивно образование, 20 години специалност Архивистика и документалистика в СУ. Уводната статия на проф. М. Маркова, декан на ИФ прави кратък съдържателен преглед на историята на факултета, на неговите приноси към развитието на българското историческо познание и образование, така и към българистиката изобщо. Също уводна, в английски текст, е статията на проф. Х. Хепнер, насочена обаче към бъдещето на историческата наука. В рубриката статии и студии са изложени хронологически и тематично текстове на разнообразни теми: за развитието на специалността Архивистиката и документалистика от проф. Ан. Нейкова; относно кадровите проблеми на ИФ от проф. Л. Огнянов; д-р К. Мукарзел публикува статия върху демона Ламащу от древното Двуречие; д-р Тархан разглежда техники за предсказване от Древна Месопотамия. Няколко статии са посветени на проблеми от балканската и българската история в периода на Средновековието и Българското възраждане: относно българските изследвания на византийската история от проф. П. Шрайнер; ранната османска история през текст на Никола Сагундино от проф. Ив. Попова и Пиротските спомоществователи през XIX от проф. Н. Манолова-Николова. Внимание заслужават още четирите статии от тематиката на новата и съвременна обща история: за Варгас и "жълтата заплаха" от д-р Б. Митева; за САЩ и планът "Маршал" от доц. Б. Стоянов; за проблемите на Аржентина в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век от доц. Г. Алексиева и "мисията невъзможна" от д-р Ив. Николова. Последните две статии в броя се отнасят до важни въпроси от държавната политика за обучението по история в V-ти клас от доц. Г. Якимов и относно значението на интеркултурното музейно образование от проф. М. Маркова и д-р Ел. Витанова. В края на т. 106 са изложени данни за авторите по реда на публикуваните статии. 

Публикуван: 2024-10-18

Целият брой на списанието

Статии и студии

Виж всички броеве

Стилистика за цитиране (CSL)

Изтеглете стилистика за цитиране по изискванията на ГСУ-ИФ от тук.