In the Workshop of Clio
Theory and Practice of the History in the First Half of the Nineteenth Century. The Case of Yuri Venelin
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.102.145-175Keywords:
Yuri Venelin, the historian's archive, policy of , political engineering, Russian Empire, Russian influenceAbstract
In the year of the signing of the Peace of Adrianople (1829), the first volume was released of "The Ancient and Present Day Bulgarians in Their Political, Ethnographic, Historical and Religious Relations with the Russians. Historical-Critical Researches". The author of the text is the certified medic and junior Slavicist Yuri I. Venelin (1802 - 1839). Encouraged and supported by university Professor Michael P. Pogodin (1800 - 1875), Venelin extends his historical and philological research and plans to issue several more volumes of the work. His ambition is not so much to explore Bulgarian history in itself, but rather insofar as it relates to the history of Russia. Various circumstances prevented him from fully realizing his creative plans.
After the death of his Venelin, his archive and literary legacy have been processed and several more texts have been published under his name. In some of them, however, the initial ideas of Venelin, as they related to Bulgarian and Russian history, were significantly altered. With the active efforts of Russians and Bulgarians, before the end of the nineteenth century, his name has been turned into a synonym of the revival o f the forgotten Bulgarian people and a symbol of its inclusion into the Slavic family. The lost history of the Venelin's unfinished book is a subject of this paper, and so is his general understanding of the way history is to be written.
Today, the term „political engineering" is more often used bу anthropologists and
sociologists than bу historians. It's used, for example, to characterize the Victorian colonial policy in Malaysia and India. I find the term useful in the study of some aspects of Russian-Bulgarian relations in the nineteenth century, particularly in the context of the popular Russian imperial doctrine of patronage over the Orthodox subjects of the sultan.
References
В българската историография едно от първите и подробни изследвания за Юрий Венелин, което залага много от историографските тези за него, е на Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите. По случай 100-годишнината от рождението му (1802 - 1902). Отд. отп. от Летопис на Българското книжовно дружество в София, 1903, с. 90-160, конкретно за ранната му биография: с. 90-92. Автор на най-подробното и до днес биографично изследване за Юрий Венелин си остава Тамара Байцура: Юрiй Iванович Венелiн. Братислава, Словацьке педагопчне видавництво, 1968. Подробна библиография за него до 1994 г. вж. у Ишутин, В. В. Юрий Иванович Венелин (1802 - 1839): библиографический указатель литературы за 1828 - 1994 гг. -В: Ю. И. Венелин в Болгарском возрождении. Отв. ред. Г. К. Венедиктов. Москва, Инстwrуг славяноведения и балканистики РАИ, 1994, с. 148 - 204.
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите ... , с. 92 - 93.
За тази непроучена личност вж.: Байцура, Т. Юр1й Iванович Венешн ... , с. 41, 50, 52, 55- 61; Ишутин, В. В. Славянская проблематика в научных заседаниях Общества истории и древностей российских при Московском университете в первой половине XIX в. (1804-1848 гг.). - В: Историографические исследования по Славяноведения и Балканистике. Отв. ред. В. А. Дьяков. Москва, Наука, 1984, с. 99 - 100.
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите ... , с. 96.
Рачева, В. Руската преселническа политика, българите и Одринския мир от 2 септември 1829 г. // ГСУ, ИФ, т. 100, 2012 [2007], с. 175 - 239.
Подробно за престоя на Венелин на Балканите, за любопитните срещи и запознанства, за началните му впечатления и научните резултати, както и за първи път отпечатаните оцелели от това време негови писма вж.: Ангелов, Б. Ст. Неизвестни писма на Юрий Ив. Венелин. // Литературна история, 1986, т. 15, с. 71 - 91; Венелин, Ю. И. Путевые записки. Публикация Т. А. Медовичевой. // Записки Отдела рукописей Российской государственной библиотеки, вып. 51, 2000, с. 197 - 250; Ученое путешествие Ю. И. Венели
на в Болгарию (1830 - 1831) ...
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венединъ и значението му за българите ... , с. 112; Молнаръ, И. Предисловие. - В: Древнiе и нынешнiе Словене, в политическом, народописном, историческом и религиозном их огношенiи къ Россиянамь. Историко-критическыя изысканiя. Юрiя Венелина. Т. 2. Москва, въ Университетской типографии, 1841 [=1846], с. 111, където е публикуван списък на останалите ръкописи на Венелин и сред тях под № 14 намираме „Конспект преподавания истории славянского языка и литературы, вообще, составленный по определению Совета Императорского Московского университета, 2 мая 1834 г., Ю. И. В., 30 с.".
Георгиева, Е. Делото на Ю. И. Венелин в българистичната литература. (По случай 150 години от смъртта на учения) . // Български език, 1989, № 3, с. 203 - 204.
Рачева, В. За „изгубената" история на една книга и за успешното политическо инженерство през XIX век. Доклад от Международната научна конференция „Власт и влияние в Югоизточна Европа през XVI - XIX век", организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", София, 8- 10 октомври 2010 г.
Никак не е случайно, че информираният Анастас Кипиловски (1802- 1870), когато вече е прочел том първи на „Древните и сегашни българи ... ", но не е имал щастието да се запознае лично с Юрий Венелин по време на краткия му престой в Букурещ, ще го определи като „тоя безсмъртен възобновител, така да се каже на българското съществуване". Но не и като „възобновител" на българската история. Цитатът е с дата 30 юни 1831 г. и е от негово писмо до московския книжар Ширяев. Вж. Ангелов, Б. Ст. Венелин и нашите възрожденци ... , с. 233 - 234.
Може би за първи път в академичната историография тези истини са споменати мимоходом от Тамара Байцура (Байцура, Т. Юр1й Iванович Венеши ... , с. 81), но са категорично изговорени едва в една скорошна рецензия: Гвоздев, А. В. [Рецензия]. Венелин, Ю. И. Истоки Руси и славянства. Сост. предисл. и коммент. П. В. Тулаев. Отв. ред. О. А. Платонов. Москва, Институт русской ЦИВИJИЗации, 2011, 864 с.// Вестник православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Серия 1: Богословие. Философия. Вып . 49 (5), 2013, с. 145 - 150. Повод за този синтезиран коментар е поредната идеологизирана експлоатация на творчеството на Венелин.
Коментар върху ръкописен препис на този текст (Венелинов оригинал не е известен) и цензурирането му преди отпечатване, както и за идеята да бъде преведен и отпечатан почти веднага след появата му и на български език от даскал Ботю Петков(1815 - 1869) вж. у: Минкова, Л. Историята на една история. Книгата на Юрий Иванович Венелин „Критические исследования об истории болгар“ и нейният превод на български език, направен от Ботю Петков. /У Литературна мисъл, 1972, № 6, с. 82 - 96; Цанев, Д. За българите. Чуждата историческа българистика през XVIII - XIX век. София, ДИ Септем
ври, 1981, с. 90 - 92.
Или, по думите на самия Венелин: „... изследования о произхождением Козаръ и Россиянъ — изследования, кои составляют главную цель моихъ трудовъ исторических“, вж. Древше и ньшешше Болгаре... Т. 1, с. V.
Стихове и оди в чест на Венелин пишат „Георгий хаджи Тома Пешаков Видинянин“ (1785 - 1854) и Неофит Рилски (ок. 1793 - 1881). За първите им публикации още през Възраждането, както и подробно за контактите на възрожденците с Венелин и тяхното желание да го подтикнат да продължи заниманията си с българистични теми вж: Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите..., с. 130 - 132, 135 - 137,157 - 160; Венелин, Ю. Избрани страници. Под ред. на Петър Динеков. София, 1942, с. 15-18; Ангелов, Б. Ст. Венелин и нашите възрожденци..., с. 232 - 233, 241 - 243; Байцура, Т. Юрш 1ванович Венелш..., с. 150-151 сл., бел. 401; Цанев, Д. За българите.. с. 82; Венедиктов, Г. Три писма на В. Априлов до Ю. Венелин. — Във: Венедиктов, Г. Българистични студии. Състав. П. Пашов. София, Наука и изкуство, 1990, с. 195 - 215.
V balgarskata istoriografia edno ot parvite i podrobni izsledvania za Yuriy Venelin, koeto zalaga mnogo ot istoriografskite tezi za nego, e na Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite. Po sluchay 100-godishninata ot rozhdenieto mu (1802 - 1902). Otd. otp. ot Letopis na Balgarskoto knizhovno druzhestvo v Sofia, 1903, s. 90-160, konkretno za rannata mu biografia: s. 90-92. Avtor na nay-podrobnoto i do dnes biografichno izsledvane za Yuriy Venelin si ostava Tamara Baytsura: Yuriy Ivanovich Venelin. Bratislava, Slovatsyke pedagopchne vidavnitstvo, 1968. Podrobna bibliografia za nego do 1994 g. vzh. u Ishutin, V. V. Yuriy Ivanovich Venelin (1802 - 1839): bibliograficheskiy ukazately literaturы za 1828 - 1994 gg. -V: Yu. I. Venelin v Bolgarskom vozrozhdenii. Otv. red. G. K. Venediktov. Moskva, Instwrug slavyanovedenia i balkanistiki RAI, 1994, s. 148 - 204.
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 92 - 93.
Za tazi neprouchena lichnost vzh.: Baytsura, T. Yur1y Ivanovich Veneshn ... , s. 41, 50, 52, 55- 61; Ishutin, V. V. Slavyanskaya problematika v nauchnыh zasedaniyah Obshtestva istorii i drevnostey rossiyskih pri Moskovskom universitete v pervoy polovine XIX v. (1804-1848 gg.). - V: Istoriograficheskie issledovania po Slavyanovedenia i Balkanistike. Otv. red. V. A. Dyyakov. Moskva, Nauka, 1984, s. 99 - 100.
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 96.
Racheva, V. Ruskata preselnicheska politika, balgarite i Odrinskia mir ot 2 septemvri 1829 g. // GSU, IF, t. 100, 2012 [2007], s. 175 - 239.
Podrobno za prestoya na Venelin na Balkanite, za lyubopitnite sreshti i zapoznanstva, za nachalnite mu vpechatlenia i nauchnite rezultati, kakto i za parvi pat otpechatanite otseleli ot tova vreme negovi pisma vzh.: Angelov, B. St. Neizvestni pisma na Yuriy Iv. Venelin. // Literaturna istoria, 1986, t. 15, s. 71 - 91; Venelin, Yu. I. Putevыe zapiski. Publikatsia T. A. Medovichevoy. // Zapiski Otdela rukopisey Rossiyskoy gosudarstvennoy biblioteki, vыp. 51, 2000, s. 197 - 250; Uchenoe puteshestvie Yu. I. Veneli
na v Bolgariyu (1830 - 1831) ...
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venedina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 112; Molnara, I. Predislovie. - V: Drevnie i nыneshnie Slovene, v politicheskom, narodopisnom, istoricheskom i religioznom ih ognoshenii ka Rossiyanamy. Istoriko-kriticheskыya izыskaniya. Yuriya Venelina. T. 2. Moskva, va Universitetskoy tipografii, 1841 [=1846], s. 111, kadeto e publikuvan spisak na ostanalite rakopisi na Venelin i sred tyah pod № 14 namirame „Konspekt prepodavania istorii slavyanskogo yazыka i literaturы, voobshte, sostavlennыy po opredeleniyu Soveta Imperatorskogo Moskovskogo universiteta, 2 maya 1834 g., Yu. I. V., 30 s.".
Georgieva, E. Deloto na Yu. I. Venelin v balgaristichnata literatura. (Po sluchay 150 godini ot smartta na uchenia) . // Balgarski ezik, 1989, № 3, s. 203 - 204.
Racheva, V. Za „izgubenata" istoria na edna kniga i za uspeshnoto politichesko inzhenerstvo prez XIX vek. Doklad ot Mezhdunarodnata nauchna konferentsia „Vlast i vliyanie v Yugoiztochna Evropa prez XVI - XIX vek", organizirana ot Istoricheskia fakultet na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski", Sofia, 8- 10 oktomvri 2010 g.
Nikak ne e sluchayno, che informiraniyat Anastas Kipilovski (1802- 1870), kogato veche e prochel tom parvi na „Drevnite i segashni balgari ... ", no ne e imal shtastieto da se zapoznae lichno s Yuriy Venelin po vreme na kratkia mu prestoy v Bukuresht, shte go opredeli kato „toya bezsmarten vazobnovitel, taka da se kazhe na balgarskoto sashtestvuvane". No ne i kato „vazobnovitel" na balgarskata istoria. Tsitatat e s data 30 yuni 1831 g. i e ot negovo pismo do moskovskia knizhar Shiryaev. Vzh. Angelov, B. St. Venelin i nashite vazrozhdentsi ... , s. 233 - 234.
Mozhe bi za parvi pat v akademichnata istoriografia tezi istini sa spomenati mimohodom ot Tamara Baytsura (Baytsura, T. Yur1y Ivanovich Veneshi ... , s. 81), no sa kategorichno izgovoreni edva v edna skoroshna retsenzia: Gvozdev, A. V. [Retsenzia]. Venelin, Yu. I. Istoki Rusi i slavyanstva. Sost. predisl. i komment. P. V. Tulaev. Otv. red. O. A. Platonov. Moskva, Institut russkoy TsIVIJIZatsii, 2011, 864 s.// Vestnik pravoslavnogo Svyato-Tihonovskogo gumanitarnogo universiteta. Seria 1: Bogoslovie. Filosofia. Vыp . 49 (5), 2013, s. 145 - 150. Povod za tozi sinteziran komentar e porednata ideologizirana eksploatatsia na tvorchestvoto na Venelin.
Komentar varhu rakopisen prepis na tozi tekst (Venelinov original ne e izvesten) i tsenzuriraneto mu predi otpechatvane, kakto i za ideyata da bade preveden i otpechatan pochti vednaga sled poyavata mu i na balgarski ezik ot daskal Botyu Petkov(1815 - 1869) vzh. u: Minkova, L. Istoriyata na edna istoria. Knigata na Yuriy Ivanovich Venelin „Kriticheskie issledovania ob istorii bolgar“ i neyniyat prevod na balgarski ezik, napraven ot Botyu Petkov. /U Literaturna misal, 1972, № 6, s. 82 - 96; Tsanev, D. Za balgarite. Chuzhdata istoricheska balgaristika prez XVIII - XIX vek. Sofia, DI Septem
vri, 1981, s. 90 - 92.
Ili, po dumite na samia Venelin: „... izsledovania o proizhozhdeniem Kozara i Rossiyana — izsledovania, koi sostavlyayut glavnuyu tsely moiha trudova istoricheskih“, vzh. Drevshe i nysheshshe Bolgare... T. 1, s. V.
Stihove i odi v chest na Venelin pishat „Georgiy hadzhi Toma Peshakov Vidinyanin“ (1785 - 1854) i Neofit Rilski (ok. 1793 - 1881). Za parvite im publikatsii oshte prez Vazrazhdaneto, kakto i podrobno za kontaktite na vazrozhdentsite s Venelin i tyahnoto zhelanie da go podtiknat da prodalzhi zanimaniyata si s balgaristichni temi vzh: Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite..., s. 130 - 132, 135 - 137,157 - 160; Venelin, Yu. Izbrani stranitsi. Pod red. na Petar Dinekov. Sofia, 1942, s. 15-18; Angelov, B. St. Venelin i nashite vazrozhdentsi..., s. 232 - 233, 241 - 243; Baytsura, T. Yursh 1vanovich Venelsh..., s. 150-151 sl., bel. 401; Tsanev, D. Za balgarite.. s. 82; Venediktov, G. Tri pisma na V. Aprilov do Yu. Venelin. — Vav: Venediktov, G. Balgaristichni studii. Sastav. P. Pashov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1990, s. 195 - 215.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2017 Vanya Racheva
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
