The Unusual Fate of the Translator from Bulgarian Sara Karig
(1914-1999)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.103.92-126Keywords:
Sara Karig, Hungary, Bulgarian fiction, fascism, GULAG, Asta Nilsson, Waldemar Langlet, Raoul Wallenberg, Yad VashemAbstract
The life of the Hungarian Sara Karig (1914 - 1999) is а complex tangle of curiosity, hard work, honesty, courage and fateful clash with the ideological perversity of the time it lives in. She is the most successful promoter of Bulgarian fiction in Hungary, being а translator, editor and compiler of 32 books Ьу Bulgarian authors. This is а well-read and broad-minded intellectual. But Sara Karig is also an extraordinary person, because of her bold and self-reliant human behaviour. She was involved in saving the lives of several thousand people. In the years of fascism in Hungary (1944 - 1945), she was not afraid to sacrifice her life and save thousands of Jewish children, refugees and English prisoners ofwar, along with the Swedish anti-Nazis - Asta Nilsson, Waldemar Langlet and Raoul Wallenberg. For this honest and straightforward woman in the liberated Ьу fascism, Hungary, there are new, severe trials. Because she dared to reveal electoral fraud, she was sent for six years to the GULag Soviet camps. There she barely came to life to return to Hungary and to start her life again for the third time. With hard labour, very dedication and endless vitality she builds friendship bridges, wins friends, works devotedly to her homeland. However, from the years spent in the camps, she also keeps а gentle memory. These are her sensual white poems, decades hidden on the bottom of the drawer. Only at the end of her life Sara Karig dares to reveal this wonderful side of her nature to the reader's audience.
References
https://hu.wikipedia.org/wiki/Karig_Sara (10.04.2018.) Превод на автора от унгарски.
Димитър Добрев Димитров (1904 - 1985) е български писател, читалищен деец, редактор, книгоиздател и общественик. В родното си село Щръклево, Русенско, издава единственият по рода си провинциален литературен вестник „Светло струй" (1928 - 1941 ). Дълги години е главен редактор на издателство „Народна култура" (1945 - 1970) (https://literaturensviat.com/?p=7208 l) (10.04.2018.)
Райко Славов Георгиев (1902 - 1987) е роден в с. Две могили, Русенско, а учи прогимназия в с. Щръклево, където се запознава с Димитър Добрев. Завършва Духовната семинария и повече от 55 години е свещеник в родното си село, по-късно град. Редовен дописник е на в. ,,Светлоструй" и други провинциални издания. Заедно с Димитър Добрев са основатели на дружество „Трезвеност" в с. Щръклево.
Маджарова, Н. Спомен за Шара Кариг. // Литературен форум, № 22 ( 405), 8 - 14 ЮНИ 1999, С. 12.
Jovkov, J. "А feher fecske". Budapest, Europa, 1956.
"Az utolso sarkany". Budapest, Europa, 1966.
"Ravasz Peter". Bolgar nepmesek. Budapest, Mora Konyvkiado, 1975.
''А bolgar irodalom kistiikre''. Szerk. Juhasz Peter es Karig Sara. Budapest, Eur6pa, 1965.
"Tortenetek а hostettrol". Ford. Juhasz Peter, Karig Sara, Szenczei Laszlo. Budapest, Europa, 1977.
Маджарова, Н. Спомен за Шара Кариг, с. 12.
Kertesz, М. Egy igazi ember. // Nok magazinja (Budapest), 1986, 12 sz., р. 1.
Дьорд Будаи (1907 - 1990) е изявен график, дърворезбар, скулптор и създател на театрални декори (https://hu.wikipedia.org/wiki/Buday _ Gyбrgy) (11.04.2018).
Миклош Радноти (1909 - 1944) е един от най-изявените поети на модерната унгарска лира от първата половина на ХХ в. Роден и израснал в еврейско семейство, приело унгарска идентичност, той има злочестата съдба на стотици хиляди други евреи да бъде убит в концлагера „Аушвиц" (https://hu.wikipedia.org/wiki/Radn6ti Mikl6s) (11.04.2018).
Ференц Мора (1879 - 1934) е писател, журналист, музеен уредник, археолог и етнограф (https://hu.wikipedia.org/wiki/M6ra_Ferenc) (11.04.2018).
Дюла Ортутай (1910 - 1978) е изявен учен, професор, университетски ректор, академик (1958 - 1978), водеща фигура на Будапещенската школа етнографи и фолклористи, директор на Изследователската група (институт) за етнография при УАН, председател на Унгарското етнографско общество, общественик и политик, министър на религията и образованието (1947 -1950) (https://hu.wikipedia.org/wiki/Ortutay_Gyula) (11.04.2018).
https://hu.wikipedia.org/wiki/Karig_Sara (10.04.2018.) Prevod na avtora ot ungarski.
Dimitar Dobrev Dimitrov (1904 - 1985) e balgarski pisatel, chitalishten deets, redaktor, knigoizdatel i obshtestvenik. V rodnoto si selo Shtraklevo, Rusensko, izdava edinstveniyat po roda si provintsialen literaturen vestnik „Svetlo struy" (1928 - 1941 ). Dalgi godini e glaven redaktor na izdatelstvo „Narodna kultura" (1945 - 1970) (https://literaturensviat.com/?p=7208 l) (10.04.2018.)
Rayko Slavov Georgiev (1902 - 1987) e roden v s. Dve mogili, Rusensko, a uchi progimnazia v s. Shtraklevo, kadeto se zapoznava s Dimitar Dobrev. Zavarshva Duhovnata seminaria i poveche ot 55 godini e sveshtenik v rodnoto si selo, po-kasno grad. Redoven dopisnik e na v. ,,Svetlostruy" i drugi provintsialni izdania. Zaedno s Dimitar Dobrev sa osnovateli na druzhestvo „Trezvenost" v s. Shtraklevo.
Madzharova, N. Spomen za Shara Karig. // Literaturen forum, № 22 ( 405), 8 - 14 YuNI 1999, S. 12.
Jovkov, J. "A feher fecske". Budapest, Europa, 1956.
"Az utolso sarkany". Budapest, Europa, 1966.
"Ravasz Peter". Bolgar nepmesek. Budapest, Mora Konyvkiado, 1975.
''A bolgar irodalom kistiikre''. Szerk. Juhasz Peter es Karig Sara. Budapest, Eur6pa, 1965.
"Tortenetek a hostettrol". Ford. Juhasz Peter, Karig Sara, Szenczei Laszlo. Budapest, Europa, 1977.
Madzharova, N. Spomen za Shara Karig, s. 12.
Kertesz, M. Egy igazi ember. // Nok magazinja (Budapest), 1986, 12 sz., r. 1.
Dyord Budai (1907 - 1990) e izyaven grafik, darvorezbar, skulptor i sazdatel na teatralni dekori (https://hu.wikipedia.org/wiki/Buday _ Gybrgy) (11.04.2018).
Miklosh Radnoti (1909 - 1944) e edin ot nay-izyavenite poeti na modernata ungarska lira ot parvata polovina na HH v. Roden i izrasnal v evreysko semeystvo, prielo ungarska identichnost, toy ima zlochestata sadba na stotitsi hilyadi drugi evrei da bade ubit v kontslagera „Aushvits" (https://hu.wikipedia.org/wiki/Radn6ti Mikl6s) (11.04.2018).
Ferents Mora (1879 - 1934) e pisatel, zhurnalist, muzeen urednik, arheolog i etnograf (https://hu.wikipedia.org/wiki/M6ra_Ferenc) (11.04.2018).
Dyula Ortutay (1910 - 1978) e izyaven uchen, profesor, universitetski rektor, akademik (1958 - 1978), vodeshta figura na Budapeshtenskata shkola etnografi i folkloristi, direktor na Izsledovatelskata grupa (institut) za etnografia pri UAN, predsedatel na Ungarskoto etnografsko obshtestvo, obshtestvenik i politik, ministar na religiyata i obrazovanieto (1947 -1950) (https://hu.wikipedia.org/wiki/Ortutay_Gyula) (11.04.2018).
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2019 Dzheni Madzharov
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).