Two ornitomorphic graffiti from the temple of “Hagia Sophia”, Constantinople
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.145-160Keywords:
graffiti, Byzantium, Constantinople, one-headed eagle, double-headed eagle, St. SophiaAbstract
The first graffito-drawing, from the northern gallery, that we present here contains a heraldic eagle. Byzantium inherited from Rome the use of the one-headed eagle as one of the emblems of imperial power, but it seems that its use as a military insignia disappears too quickly. However, the reliefs, as well as the miniatures, retain the tradition of the one-headed eagle for a long time. Due to the fashion of the eastern fabrics, which turned the two-headed eagle into dominate ornament on the palace garments during the Komnenian period, the usual one-headed eagle was almost completely replaced by this new, imaginary version. The body of the graffito eagle has a teardrop shape and with its almost round top finds a close parallel to some of the eagles on the eastern tissues. However, other details point out to the Byzantine tradition of embroidered silk textiles and reliefs. All this could points to a relative dating of the graffito between the 10th and 13th century.
The second graffito is a double-headed eagle standing in heraldic pose from the southern gallery. The graffito drawing represents later image of a crowned double-headed eagle, since the examples with such a motif are more common in the 14th and 15th centuries, when it appears on marble reliefs, textiles with embroidery, seals, coins, sgraffito ceramics and manuscript illustrations. From the end of the XIV – the beginning of the XV century one can find that the heads of double-headed eagles begin to appear with crowns or, very often, a little lily. Based on all the details, but most of all the wings and the shape of the torso, as well as the spur on the left leg, it is possible to accept the relative dating of the first of the graffiti drawings within a time span between the 14th – 15th centuries. The Greek inscription (Tornikios) could hypothetically linked some representative of the famous Armenian (or Georgian) family with the depicted two- headed eagle.
It seems to me that in the ornitomorphic-graffiti from the Church of Hagia Sophia is impossible to see nothing than a general image of power or a triumph of good.
References
Малето, Е. Антология хожений русских путешественников XII – XV вв. Исследование. Тексты. Комментарии. Москва, 2005, с. 137.
Публикуваните до този момент рисунки-графити вж. у: Савова, Кр. Модата според един графит на жена от храма „Св. София“ в Константинопол. // Списание за текстил, облекло, кожи и технологии. Онлайн, 2018, № 5, с. 134 – 136; Томов, Т. Игра на „Дама“ в храма „Св. София“, Константинопол. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, с. 437 – 452; Savova, Chr., Thomov, Th. Two Graffiti Drawings in the Church of Hagia Sophia, Constantinople. // Bulgaria Mediaevalis. In memoriam Paul Canart, 9, 2018, No 1, р. 27 – 52; Savova, Chr., Thomov, Th. A woman’s graffito drawing from Hagia Sophia, Constantinople. // ЗРВИ, 56, 2019, с. 233 – 241; Thomov, Th. Four Scandinavian ship graffiti from Hagia Sophia. // Byzantine and Modern Greek Studies, 38, 2014, No 2, p. 168 – 184; Maritime ex-voto graffito from the Church of Hagia Sophia, Constantinople. // Byzantinoslavica, 73, 2015, No 1, р. 57 – 74; Томов, Т. Гербове-графити от храма „Св. София“ в Константинопол. – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 679 – 693. Откритите от мен 16 хералдични графита предоставих за публикуване на своя италиански колега М. К. А. Гора: Gorra, М. C. А. Observations and reflections on some coats of arms graffiti in Santa Sofia in Constantinople. <https://www.academia.edu/35771277/Observations_and_reflections_on_some_coats_of_arms_graffiti_in_ Santa_Sofia_in_Constantinople> (17 март 2019).
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques de Byzance et les Slaves. // Seminarium Kondakovianum, 7, 1935, p. 129; Babuin, A. Standards and Insignia of Byzantium. // Byzantion, 71, 2001, No 1, p. 40 – 41 обаче смята, че императорите запазили орела като свой „личен отличителен знак на бойното поле“.
Androudis, P. Double-Headed Eagles on Early (11th – 12th c.) Medieval Textiles: Aspects of Their Iconography and Symbolism. – В: Ниш и Византија. Зборник радова, књ. XIV, 2016, с. 317.
За релефите вж.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, p. 130 (с примерите).
Ibidem, р. 130, 134.
Ibidem, p. 163.
Ibidem, p. 134 – 136 (с примерите). Подобна традиция се проследява също и в Трапезундската империя, където едноглави и двуглави орли били използвани паралелно почти до края на нейното съществуване: Babuin, A. Standards and Insignia…, р. 37.
Byzantium: Treasures of Byzantine Art and Culture from British Collections Paperback. Ed. by D. Buckton, London, 1994, р. 141, No 151.
Muthesius, A. Byzantine Silk Weaving: AD 400 to AD 1200. Ed. E. Kislinger, J. Koder. Vienna, 1997, p. 45 –70, M62, C. ii.A; 184, fig. 14b.
Muthesius, A. Byzantine Silk Weaving…, р. 184, М61, C. ii, fig. 14а; Androudis, P. Double-Headed Eagles…, р. 318, n. 34.
Bollók, Á. The Birds on the Braid Ornaments from Rakamaz: a View from the Mediterranean. – In: Daim, F., Drauschke, J. (eds.) Byzanz. das Römerreich im Mittelalter. Teil 3. Peripherie und Nachbarschaft. Mainz, 2010, p. 336, fig. 5 [331 – 368].
Ibidem, p. 336, fig. 1.3.
Ibidem, p. 338, fig. 7.
Ανδρούδης, Π. Γύρω από κάποια μεσοβυζαντινά τέμπλα του Αγίου Όρους. La sculpture byzantine. VIIe – XIIe siècles. – In: Actes du colloque intern., organisé par la 2e Éphorie des antiquités et byzantines et l’École française d’Athènes (6 – 8 septembre 2000). Éd. par Ch. Pennas, C. Vanderheyde. [Bulletin de Correspondance Helllénique. Supplément, vol. 49], Athènes, 2008, p. 282, No 17, 18.
Armağan, M. A Middle Byzantine Eagle-Decorated Capital from Hierapolis Archaeological Museum. – In: Atti Accademia Roveretana Degli Agiati, ser. IX, 2018, No 8, р. 109, Fig 2. Плoчата с орел от Ушак е без датировка, както ме информира д-р М. Армаан, на която тук изказвам своята благодарност. По стил и иконография тя стои близо до плочата с двуглав орел от Стара Загора, края на Х – началото на ХI в. За нея вж.: Миланова, А. Българско средновековие в образи. Ч. 1: Зооморфна каменна пластика от VIII до XIV век. София, 2017, с. 181, № 25.
Androudis, P. Les premières apparitions attestées de l’aigle bicéphale dans l’art roman d’Occident (XIe – XIIe siècles). Origines et symbolique. – В: Ниш и Византија. Зборник радова, Књ. XI, 2013, с. 216.
Androudis, P. Dalle avec Aigle bicéphale, en provenance del’enceinte byzantine de Trébizonde. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 52, 2015, 73, n. 39 [67 – 78]. 19 Eastmond, А. Art and Identity in Thirteenth-Century Byzantium: Hagia Sophia and the Empire of Trebizond. Aldershot, 2004, р. 98.
Bollók, Á. The Birds on the Braid Ornaments…, p. 335 пише, че „хералдичната поза на птичите фигури била популярна във Византия, където това изображение е наследство от римската епоха“.
Изображението на двуглавия орел с разперени криле е използвано като символ на върховна власт през XII и XIII в. от селджукските и туркомански емири на монети и каменни релефи. За това у Androudis, P. À propos des motifs d’allure orientale du sarcophage d’Anna Maliassenè. // Βυζαντιακά, 20, 2000, р. 271; Androudis, P. Dalle avec Aigle bicéphale, en provenance del’enceinte byzantine de Trébizonde. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 52, 2015, р. 69; Chapiteau de la crypte de la basilique de Saint-Démétrios. Thessalonique avec emblemes de la famille des Paléologues. // Ibidem, 33, 2012, р. 134.
Androudis, P. À propos des motifs d’allure…, р. 271; Dalle avec Aigle bicéphale…, р. 69; Chapiteau de la Crypte…, р. 134.
В частност е отбелязан като орнамент на дворцовите одежди – „отличителен знак за императорско достойнство“. Вж.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 124, 130, 133. 24 Grierson, P. Byzantine Coins. London – Berkeley – Los Angeles, 1982, р. 283; Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whitmore Collection. Vol. 5. Michael VIII to Constantine XI 1258 – 1453. Part 1. Introduction, Appendices, and Bibliography. Washington, DC., 1999, р. 85; Ousterhout, R. Emblems of power in Palaiologan Constantinople. – In: The Byzantine Court: Source of Power and Culture. Papers from the Second International Sevgi Gönül Byzantine Studies Proceeding Istanbul, 21 – 23 June, 2010. Еd. A. Ödekan, N. Necipoğlu, E. Akyürek. Istanbul, 2013, p. 89.
Babuin, А. Standards and Insignia…, р. 38.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 133, 155, 163.
Ibidem, p. 133 (също и севастократорите), 163 с посочени примери и утвърждаване, че „по одеждите на императорите никога нямало орли“.
Androudis, Р. Chapiteau de la Crypte…, р. 132 – 133.
В Западна Европа например двуглавият орел е възприет официално от император Сигизмунд Люксембургски (1410 – 1437), крал на Унгария от 1387 г., коронясан за император през 1433 г., и трайно останал като хералдична фигура на западния император. В началото на XIV в. целият Запад бил обхванат от модата на двуглавия орел, но тук гербовете с неговите изображения имали тройна функция – като знак за идентичност, знак за командване или като знак за собственост и орнаментален мотив. Срв. Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 136, 145; Grierson, P. Catalogue of the Byzantine Coins…, р. 85; Androudis, P. Sur quelques emblems heraldiques à Constantinople (XIIIe – XVe siècles). // Περί Θράκης, 2002, № 2, р. 16, 22.
Много по-очевидна роля той играе върху монетите на българските царе, трапезундските императори и генуезката фамилия Гатилузи (господари на Митилена), които подчертавали така своята връзка с Палеолозите. За това вж.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 135; Grierson, P. Byzantine Coins, р. 283; Catalogue of the Byzantine Coins…, р. 85; Androudis, P. Sur quelques emblems…, р. 26.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 155: „… двуглавият орел, тази императорска емблема, този отличителен знак на деспотите, никога не станал траен герб на Византиия“; Androudis, P. Sur quelques emblems…, p. 24. Гурулева, В. Изображение креста с четырьми буквами „В“ на византийских монетах: эмблема империи? – В: Византия и Запад (950-летие схизмы христианской церкви. 900-летие захвата Константинополя крестоносцами). Тезисы докладов ХVІІ Всероссийской научной сесии византинистов, Москва 26 – 27 мая 2004 г. Москва, 2004, c. 19 отбелязва, че във византийската сфрагистика не съществува нито един случай на изображение с двуглав орел. А сфрагистиката се явява общоприет носител (притежател) на държавна символика.
Ousterhout, R. Emblems of power…, p. 89.
Androudis, P. Sur quelques emblems…, р. 12 – 13, 18 – 27.
Санти-Мадзини, Дж. Геральдика. История, терминология, символы и значение гербов и эмблем. Москва, 2007, с. 245 – 277.
Androudis, P. Sur quelques emblems…, р. 22.
Венецът на деспота има четири камери, докато този на севастократора представлява обръч с една арковидна челна камера. Вж.: Атанасов, Г. Добруджанското деспотство (Към политическата, църковната, стопанската и културната история на Добруджа през ХІV в.). В. Търново, 2009, с. 144, 209, 216.
Г. Атанасов посочва, че още през XII в. трилистната лилия (крин) се утвърждава като основен символ на власт и трайно се установява на владетелските корони, скиптри и сфери. Вж.: Атанасов, Г. Инсигниите на средновековните български владетели. Корони, скиптри, сфери, оръжия, костюми, накити. Плевен, 19991, с. 167; Ковачевић, J. Средњовековна ношња балканских словена: студиjа из историjе средњовековне културе Балкана. Београд, 1953, с. 191; Grierson, P. Catalogue of the Byzantine Coins…, р. 92.
Koehne, B. von. Vom Doppeladler. // Berliner Blätter für Münz-, Siegel- und Wappenkunde, 6, 1871 – 1873, LXVII, 3.
Радушев, A., Жеков, Г. Каталог на българските средновековни монети IX – XV век. София, 1999, c. 189; Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 130.
През 1472 г. Николо Пероти, секретар на кардинал Висарион, му я предал в качеството на дар за манастира Санта Киара в Сасоферато. Вж.: Dennert, M. Displaying an Icon: The Mosaic Icon of Saint Demetrios at Sassoferrato and Its Frame. – In: New Research on Late Byzantine Goldsmiths’ Works (13th – 15th Centuries). Neue Forschungen zur spätbyzantinischen Goldschmiedekunst (13.–15. Jahrhundert). Еd. by A. Bosselmann-Ruickbie. Mainz, 2019, p. 44, fig. 1.
Ball, J. Double-Headed Eagle Embroidery: From Battlefield to Altar. // Metropolitan Museum Journal, 41, 2006, p. 60.
Phillips, D. The Double Eagle. Danvers, Massachusetts, 2014, p. 66, fig. 1.
Τιπάλδου, Г. Εἶχον οἱ Βυζαντινοὶ οἰκόσημα. – Ἐπετηρίς Ἑταιρείας Βυζαντινών Σπουδών, Γ’, 1926, σ. 209. [206 – 222].
Илюстрацията с печатa, върху който е двуглавият орел на Андрей Палеолог, се съхранява в Долносаксонската държавна библиотека, Хановер, ркп. XXVI (1520): Bodemann, Е. Die Handschriften der königlichen öffentlichen Bibliothek zu Hannover. Hannover, 1867, S. 330. Миниатюрата е публикувана от Сп. Ламброс (Λάμπρος, Σ. Σφραγίδες τῶν τελευταίων Παλαιολόγων καὶ τῶν περὶ αυτούς. // Νέος Ἑλληνομνήμων, 1, 1904, № 4, σ. 426) и по-късно е препечатана от Г. Типалду (Τιπάλδου, Г. Εἶχον…, σ. 209).
Tiron, T.-R., Atanasiu, М.-В. An Armorial Souvenir of the Byzantine Empire: The Cantacuzino (Kantakouzenos) Family’s Double-Headed Eagle’s Presence in Today’s Romanian Civic Heraldry. // Revista Istorică Ser. nouă, 27, 2016, No 5 – 6, р. 476, fig. 3.
Eвангелие от Руската национална библиотека (Държавна публична библиотека). Санкт-Петербург, ОР. ркп. греч. 118: Лихачева, В. Византийская миниатюра: Памятники византийской миниатюры IX – XV веков в собраниях Советского Союза. Москва, 1977, с. 58. Макар и ръкописът да е създаден през XII в., голяма част от поместените в него миниатюри са с много по-късен произход. Към най-късните (втората половина на XV в.) се отнася и изображението на двуглавия орел. Вж.: Лихачева, В. Византийская миниа- тюра…, с. 21 – 22.
Октоих првогласник. – Цетиње: Штамп. Ђурђе Црноевић, 1494 (1493 – 1494). – 270 л. Проjекат РАСТКО. Матично средиште. Библиотека српске културе. The Webseite: A page of Oktoih petoglasnik, printed at the Crnojevic printing house in Cetinje, 1494, л. 1r.: (16 август 2020).
Day. jr., William R., Matzke, М., Saccocci, А. Medieval European Coinage with a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge. 12 Italy (I) (Northern Italy). Cambridge, 2016, р. 862 и Tab. IX, No 147.
Eastmond, А. Art and Identity…, р. 474.
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство…, с. 166, рис. 52; с. 489, табл. IX, 1 – 2.
Joasaphi (Joanni Cantacuseni, imp.) [Opera]. Bibliothèque nationale. Paris. Msrpt. Gr. 1242. 437 ll. (XIV s.), l. 5v: < https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b10721737k/f9.image> (16 август 2020).
Τιπάλδου, Г. Εἶχον…, σ. 209.
Phillips, D. The Double Eagle, р. 133, fig. 201.
Ивић, А. Стари српски печати грбови: прилог српскоj сфрагистици и хералдици. Нови Сад, 1910, IX, № 57.
Corpus nummorum italicorum. Primo tentativo di un catalogo generale delle monete medievali e moderne coniate in Italia e da italiani in altri paesi. Vol. V. Lombardia (Milano), part IX. Roma, 1914, p. 128 и 132, Tab. IX (Emilia), No 18, 19 (Джанфранческо Пико, сеньор на Мирандола (1499 – 1533) № 13 – 22). Срв. Соболева, Н. Очерки истории российской символики. От тамги до символов государственного суверенитета. Москва, 2006, с. 123, рис. 5.
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство…, с. 166, рис. 50; 263, с. 489, табл. IX, 1.
Пак там, с. 166, рис. 51; с. 488, табл. VIII, 3.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 141; Ćurčić, S. Hilandar Monastery: An Archive of Architectural Drawings, Sketches, and Photographs. // The Princeton University Library Chronicle 49, 1988, No 2, р. 211.
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство…, с. 166, рис. 50, 51 и 52; с. 489, табл. IX, 1–2.
Τιπάλδου, Г. Εἶχον…, σ. 209.
Šegan, M., Pantelić, D., Vujošević, S. The Church of Holy Virgin of Levis: (13 август 2020). Двуглавият орел се появил в Сърбия в началото на XIII в. Неговото изображение често се срещало на царските одежди; то се използвало като украса за одежди, флагове, печати, щитове, религиозни артефакти, скъпоценна посуда, пръстени и по декоративна скулптура. Вж.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, р. 137 – 138.
Marković, M. The painter Eutychios – father of Michael Astrapas and protomaster of the frescoes in the Church of the Virgin Peribleptos in Ohrid. // Зборник Матице српске за ликовне уметности, 38, 2010, с. 32 – 33.
Kazhdan, A. Tornikios. – In: The Oxford Dictionary of Byzantium. In 3 Vol. Еd. by A. P. Kazhdan; execut. ed. A. M. Talbot. New York – Oxford, 1991, р. 2096 – 2097.
Строга регламентация за орнаментите на парадните одежди съществувала само в идеалния свят, подобно на тази, описана от Псевдо-Кодин. В качеството на пример може да се позовем на великия примикюр Йоан Метохит. Той, намирайки се на 11-о място в списъка на ранговете, наредил да го изрисуват върху икона (1363) в кафтан с двуглави орли. Казано с други думи, Йоан Метохит използвал изображението с орли в качеството на знак за власт над дарените му земи: Банк, A. Византийское искусство в собраниях Советского союза. Ленинград – Москва, 1966, с. 324 – 325, № 266. Й. Ковачевич посочва, че през XIV в. изображения на двуглави орли се поставяли не само по одеждите на деспотите, но и на други висши сановници – севастократори, кесари и дори на такива с много по-нисък ранг: Ковачевић, J. Средњовековна ношња…, с. 29 – 31, 58, 62. Срв. също Androudis, P. Sur quelques emblems…, с. 34 – 37.
Миланова, А. Българско средновековие в образи…, с. 98.
Maleto, E. Antologia hozheniy russkih puteshestvennikov XII – XV vv. Issledovanie. Tekstы. Kommentarii. Moskva, 2005, s. 137.
Publikuvanite do tozi moment risunki-grafiti vzh. u: Savova, Kr. Modata spored edin grafit na zhena ot hrama „Sv. Sofia“ v Konstantinopol. // Spisanie za tekstil, obleklo, kozhi i tehnologii. Onlayn, 2018, № 5, s. 134 – 136; Tomov, T. Igra na „Dama“ v hrama „Sv. Sofia“, Konstantinopol. – V: Balgarsko srednovekovie: obshtestvo, vlast, istoria. Sbornik v chest na prof. d-r Miliyana Kaymakamova. Sofia, 2013, s. 437 – 452; Savova, Chr., Thomov, Th. Two Graffiti Drawings in the Church of Hagia Sophia, Constantinople. // Bulgaria Mediaevalis. In memoriam Paul Canart, 9, 2018, No 1, r. 27 – 52; Savova, Chr., Thomov, Th. A woman’s graffito drawing from Hagia Sophia, Constantinople. // ZRVI, 56, 2019, s. 233 – 241; Thomov, Th. Four Scandinavian ship graffiti from Hagia Sophia. // Byzantine and Modern Greek Studies, 38, 2014, No 2, p. 168 – 184; Maritime ex-voto graffito from the Church of Hagia Sophia, Constantinople. // Byzantinoslavica, 73, 2015, No 1, r. 57 – 74; Tomov, T. Gerbove-grafiti ot hrama „Sv. Sofia“ v Konstantinopol. – V: Balgarsko tsarstvo. Sbornik v chest na 60-godishninata na dots. d-r Georgi N. Nikolov. Sofia, 2018, s. 679 – 693. Otkritite ot men 16 heraldichni grafita predostavih za publikuvane na svoya italianski kolega M. K. A. Gora: Gorra, M. C. A. Observations and reflections on some coats of arms graffiti in Santa Sofia in Constantinople. (17 mart 2019).
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques de Byzance et les Slaves. // Seminarium Kondakovianum, 7, 1935, p. 129; Babuin, A. Standards and Insignia of Byzantium. // Byzantion, 71, 2001, No 1, p. 40 – 41 obache smyata, che imperatorite zapazili orela kato svoy „lichen otlichitelen znak na boynoto pole“.
Androudis, P. Double-Headed Eagles on Early (11th – 12th c.) Medieval Textiles: Aspects of Their Iconography and Symbolism. – V: Nish i Vizantiјa. Zbornik radova, kњ. XIV, 2016, s. 317.
Za relefite vzh.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, p. 130 (s primerite).
Ibidem, r. 130, 134.
Ibidem, p. 163.
Ibidem, p. 134 – 136 (s primerite). Podobna traditsia se prosledyava sashto i v Trapezundskata imperia, kadeto ednoglavi i dvuglavi orli bili izpolzvani paralelno pochti do kraya na neynoto sashtestvuvane: Babuin, A. Standards and Insignia…, r. 37.
Byzantium: Treasures of Byzantine Art and Culture from British Collections Paperback. Ed. by D. Buckton, London, 1994, r. 141, No 151.
Muthesius, A. Byzantine Silk Weaving: AD 400 to AD 1200. Ed. E. Kislinger, J. Koder. Vienna, 1997, p. 45 –70, M62, C. ii.A; 184, fig. 14b.
Muthesius, A. Byzantine Silk Weaving…, r. 184, M61, C. ii, fig. 14a; Androudis, P. Double-Headed Eagles…, r. 318, n. 34.
Bollók, Á. The Birds on the Braid Ornaments from Rakamaz: a View from the Mediterranean. – In: Daim, F., Drauschke, J. (eds.) Byzanz. das Römerreich im Mittelalter. Teil 3. Peripherie und Nachbarschaft. Mainz, 2010, p. 336, fig. 5 [331 – 368].
Ibidem, p. 336, fig. 1.3.
Ibidem, p. 338, fig. 7.
Ανδρούδης, Π. Γύρω από κάποια μεσοβυζαντινά τέμπλα του Αγίου Όρους. La sculpture byzantine. VIIe – XIIe siècles. – In: Actes du colloque intern., organisé par la 2e Éphorie des antiquités et byzantines et l’École française d’Athènes (6 – 8 septembre 2000). Éd. par Ch. Pennas, C. Vanderheyde. [Bulletin de Correspondance Helllénique. Supplément, vol. 49], Athènes, 2008, p. 282, No 17, 18.
Armağan, M. A Middle Byzantine Eagle-Decorated Capital from Hierapolis Archaeological Museum. – In: Atti Accademia Roveretana Degli Agiati, ser. IX, 2018, No 8, r. 109, Fig 2. Plochata s orel ot Ushak e bez datirovka, kakto me informira d-r M. Armaan, na koyato tuk izkazvam svoyata blagodarnost. Po stil i ikonografia tya stoi blizo do plochata s dvuglav orel ot Stara Zagora, kraya na H – nachaloto na HI v. Za neya vzh.: Milanova, A. Balgarsko srednovekovie v obrazi. Ch. 1: Zoomorfna kamenna plastika ot VIII do XIV vek. Sofia, 2017, s. 181, № 25.
Androudis, P. Les premières apparitions attestées de l’aigle bicéphale dans l’art roman d’Occident (XIe – XIIe siècles). Origines et symbolique. – V: Nish i Vizantiјa. Zbornik radova, Kњ. XI, 2013, s. 216.
Androudis, P. Dalle avec Aigle bicéphale, en provenance del’enceinte byzantine de Trébizonde. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 52, 2015, 73, n. 39 [67 – 78]. 19 Eastmond, A. Art and Identity in Thirteenth-Century Byzantium: Hagia Sophia and the Empire of Trebizond. Aldershot, 2004, r. 98.
Bollók, Á. The Birds on the Braid Ornaments…, p. 335 pishe, che „heraldichnata poza na ptichite figuri bila populyarna vav Vizantia, kadeto tova izobrazhenie e nasledstvo ot rimskata epoha“.
Izobrazhenieto na dvuglavia orel s razpereni krile e izpolzvano kato simvol na varhovna vlast prez XII i XIII v. ot seldzhukskite i turkomanski emiri na moneti i kamenni relefi. Za tova u Androudis, P. À propos des motifs d’allure orientale du sarcophage d’Anna Maliassenè. // Βυζαντιακά, 20, 2000, r. 271; Androudis, P. Dalle avec Aigle bicéphale, en provenance del’enceinte byzantine de Trébizonde. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 52, 2015, r. 69; Chapiteau de la crypte de la basilique de Saint-Démétrios. Thessalonique avec emblemes de la famille des Paléologues. // Ibidem, 33, 2012, r. 134.
Androudis, P. À propos des motifs d’allure…, r. 271; Dalle avec Aigle bicéphale…, r. 69; Chapiteau de la Crypte…, r. 134.
V chastnost e otbelyazan kato ornament na dvortsovite odezhdi – „otlichitelen znak za imperatorsko dostoynstvo“. Vzh.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 124, 130, 133. 24 Grierson, P. Byzantine Coins. London – Berkeley – Los Angeles, 1982, r. 283; Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whitmore Collection. Vol. 5. Michael VIII to Constantine XI 1258 – 1453. Part 1. Introduction, Appendices, and Bibliography. Washington, DC., 1999, r. 85; Ousterhout, R. Emblems of power in Palaiologan Constantinople. – In: The Byzantine Court: Source of Power and Culture. Papers from the Second International Sevgi Gönül Byzantine Studies Proceeding Istanbul, 21 – 23 June, 2010. Ed. A. Ödekan, N. Necipoğlu, E. Akyürek. Istanbul, 2013, p. 89.
Babuin, A. Standards and Insignia…, r. 38.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 133, 155, 163.
Ibidem, p. 133 (sashto i sevastokratorite), 163 s posocheni primeri i utvarzhdavane, che „po odezhdite na imperatorite nikoga nyamalo orli“.
Androudis, R. Chapiteau de la Crypte…, r. 132 – 133.
V Zapadna Evropa naprimer dvuglaviyat orel e vazpriet ofitsialno ot imperator Sigizmund Lyuksemburgski (1410 – 1437), kral na Ungaria ot 1387 g., koronyasan za imperator prez 1433 g., i trayno ostanal kato heraldichna figura na zapadnia imperator. V nachaloto na XIV v. tseliyat Zapad bil obhvanat ot modata na dvuglavia orel, no tuk gerbovete s negovite izobrazhenia imali troyna funktsia – kato znak za identichnost, znak za komandvane ili kato znak za sobstvenost i ornamentalen motiv. Srv. Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 136, 145; Grierson, P. Catalogue of the Byzantine Coins…, r. 85; Androudis, P. Sur quelques emblems heraldiques à Constantinople (XIIIe – XVe siècles). // Περί Θράκης, 2002, № 2, r. 16, 22.
Mnogo po-ochevidna rolya toy igrae varhu monetite na balgarskite tsare, trapezundskite imperatori i genuezkata familia Gatiluzi (gospodari na Mitilena), koito podchertavali taka svoyata vrazka s Paleolozite. Za tova vzh.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 135; Grierson, P. Byzantine Coins, r. 283; Catalogue of the Byzantine Coins…, r. 85; Androudis, P. Sur quelques emblems…, r. 26.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 155: „… dvuglaviyat orel, tazi imperatorska emblema, tozi otlichitelen znak na despotite, nikoga ne stanal traen gerb na Vizantiia“; Androudis, P. Sur quelques emblems…, p. 24. Guruleva, V. Izobrazhenie kresta s chetыrymi bukvami „V“ na vizantiyskih monetah: эmblema imperii? – V: Vizantia i Zapad (950-letie shizmы hristianskoy tserkvi. 900-letie zahvata Konstantinopolya krestonostsami). Tezisы dokladov HVІІ Vserossiyskoy nauchnoy sesii vizantinistov, Moskva 26 – 27 maya 2004 g. Moskva, 2004, c. 19 otbelyazva, che vav vizantiyskata sfragistika ne sashtestvuva nito edin sluchay na izobrazhenie s dvuglav orel. A sfragistikata se yavyava obshtopriet nositel (pritezhatel) na darzhavna simvolika.
Ousterhout, R. Emblems of power…, p. 89.
Androudis, P. Sur quelques emblems…, r. 12 – 13, 18 – 27.
Santi-Madzini, Dzh. Geralydika. Istoria, terminologia, simvolы i znachenie gerbov i эmblem. Moskva, 2007, s. 245 – 277.
Androudis, P. Sur quelques emblems…, r. 22.
Venetsat na despota ima chetiri kameri, dokato tozi na sevastokratora predstavlyava obrach s edna arkovidna chelna kamera. Vzh.: Atanasov, G. Dobrudzhanskoto despotstvo (Kam politicheskata, tsarkovnata, stopanskata i kulturnata istoria na Dobrudzha prez HІV v.). V. Tarnovo, 2009, s. 144, 209, 216.
G. Atanasov posochva, che oshte prez XII v. trilistnata lilia (krin) se utvarzhdava kato osnoven simvol na vlast i trayno se ustanovyava na vladetelskite koroni, skiptri i sferi. Vzh.: Atanasov, G. Insigniite na srednovekovnite balgarski vladeteli. Koroni, skiptri, sferi, orazhia, kostyumi, nakiti. Pleven, 19991, s. 167; Kovacheviћ, J. Sredњovekovna noshњa balkanskih slovena: studija iz istorije sredњovekovne kulture Balkana. Beograd, 1953, s. 191; Grierson, P. Catalogue of the Byzantine Coins…, r. 92.
Koehne, B. von. Vom Doppeladler. // Berliner Blätter für Münz-, Siegel- und Wappenkunde, 6, 1871 – 1873, LXVII, 3.
Radushev, A., Zhekov, G. Katalog na balgarskite srednovekovni moneti IX – XV vek. Sofia, 1999, c. 189; Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 130.
Prez 1472 g. Nikolo Peroti, sekretar na kardinal Visarion, mu ya predal v kachestvoto na dar za manastira Santa Kiara v Sasoferato. Vzh.: Dennert, M. Displaying an Icon: The Mosaic Icon of Saint Demetrios at Sassoferrato and Its Frame. – In: New Research on Late Byzantine Goldsmiths’ Works (13th – 15th Centuries). Neue Forschungen zur spätbyzantinischen Goldschmiedekunst (13.–15. Jahrhundert). Ed. by A. Bosselmann-Ruickbie. Mainz, 2019, p. 44, fig. 1.
Ball, J. Double-Headed Eagle Embroidery: From Battlefield to Altar. // Metropolitan Museum Journal, 41, 2006, p. 60.
Phillips, D. The Double Eagle. Danvers, Massachusetts, 2014, p. 66, fig. 1.
Τιπάλδου, G. Εἶχον οἱ Βυζαντινοὶ οἰκόσημα. – Ἐπετηρίς Ἑταιρείας Βυζαντινών Σπουδών, Γ’, 1926, σ. 209. [206 – 222].
Ilyustratsiyata s pechata, varhu koyto e dvuglaviyat orel na Andrey Paleolog, se sahranyava v Dolnosaksonskata darzhavna biblioteka, Hanover, rkp. XXVI (1520): Bodemann, E. Die Handschriften der königlichen öffentlichen Bibliothek zu Hannover. Hannover, 1867, S. 330. Miniatyurata e publikuvana ot Sp. Lambros (Λάμπρος, Σ. Σφραγίδες τῶν τελευταίων Παλαιολόγων καὶ τῶν περὶ αυτούς. // Νέος Ἑλληνομνήμων, 1, 1904, № 4, σ. 426) i po-kasno e prepechatana ot G. Tipaldu (Τιπάλδου, G. Εἶχον…, σ. 209).
Tiron, T.-R., Atanasiu, M.-V. An Armorial Souvenir of the Byzantine Empire: The Cantacuzino (Kantakouzenos) Family’s Double-Headed Eagle’s Presence in Today’s Romanian Civic Heraldry. // Revista Istorică Ser. nouă, 27, 2016, No 5 – 6, r. 476, fig. 3.
Evangelie ot Ruskata natsionalna biblioteka (Darzhavna publichna biblioteka). Sankt-Peterburg, OR. rkp. grech. 118: Lihacheva, V. Vizantiyskaya miniatyura: Pamyatniki vizantiyskoy miniatyurы IX – XV vekov v sobraniyah Sovetskogo Soyuza. Moskva, 1977, s. 58. Makar i rakopisat da e sazdaden prez XII v., golyama chast ot pomestenite v nego miniatyuri sa s mnogo po-kasen proizhod. Kam nay-kasnite (vtorata polovina na XV v.) se otnasya i izobrazhenieto na dvuglavia orel. Vzh.: Lihacheva, V. Vizantiyskaya minia- tyura…, s. 21 – 22.
Oktoih prvoglasnik. – Tsetiњe: Shtamp. Ђurђe Tsrnoeviћ, 1494 (1493 – 1494). – 270 l. Projekat RASTKO. Matichno sredishte. Biblioteka srpske kulture. The Webseite: A page of Oktoih petoglasnik, printed at the Crnojevic printing house in Cetinje, 1494, l. 1r.: (16 avgust 2020).
Day. jr., William R., Matzke, M., Saccocci, A. Medieval European Coinage with a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge. 12 Italy (I) (Northern Italy). Cambridge, 2016, r. 862 i Tab. IX, No 147.
Eastmond, A. Art and Identity…, r. 474.
Atanasov, G. Dobrudzhanskoto despotstvo…, s. 166, ris. 52; s. 489, tabl. IX, 1 – 2.
Joasaphi (Joanni Cantacuseni, imp.) [Opera]. Bibliothèque nationale. Paris. Msrpt. Gr. 1242. 437 ll. (XIV s.), l. 5v: < https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b10721737k/f9.image> (16 avgust 2020).
Τιπάλδου, G. Εἶχον…, σ. 209.
Phillips, D. The Double Eagle, r. 133, fig. 201.
Iviћ, A. Stari srpski pechati grbovi: prilog srpskoj sfragistitsi i heralditsi. Novi Sad, 1910, IX, № 57.
Corpus nummorum italicorum. Primo tentativo di un catalogo generale delle monete medievali e moderne coniate in Italia e da italiani in altri paesi. Vol. V. Lombardia (Milano), part IX. Roma, 1914, p. 128 i 132, Tab. IX (Emilia), No 18, 19 (Dzhanfranchesko Piko, senyor na Mirandola (1499 – 1533) № 13 – 22). Srv. Soboleva, N. Ocherki istorii rossiyskoy simvoliki. Ot tamgi do simvolov gosudarstvennogo suvereniteta. Moskva, 2006, s. 123, ris. 5.
Atanasov, G. Dobrudzhanskoto despotstvo…, s. 166, ris. 50; 263, s. 489, tabl. IX, 1.
Pak tam, s. 166, ris. 51; s. 488, tabl. VIII, 3.
Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 141; Ćurčić, S. Hilandar Monastery: An Archive of Architectural Drawings, Sketches, and Photographs. // The Princeton University Library Chronicle 49, 1988, No 2, r. 211.
Atanasov, G. Dobrudzhanskoto despotstvo…, s. 166, ris. 50, 51 i 52; s. 489, tabl. IX, 1–2.
Τιπάλδου, G. Εἶχον…, σ. 209.
Šegan, M., Pantelić, D., Vujošević, S. The Church of Holy Virgin of Levis: (13 avgust 2020). Dvuglaviyat orel se poyavil v Sarbia v nachaloto na XIII v. Negovoto izobrazhenie chesto se sreshtalo na tsarskite odezhdi; to se izpolzvalo kato ukrasa za odezhdi, flagove, pechati, shtitove, religiozni artefakti, skapotsenna posuda, prasteni i po dekorativna skulptura. Vzh.: Solovjev, A. Les emblèmes héraldiques…, r. 137 – 138.
Marković, M. The painter Eutychios – father of Michael Astrapas and protomaster of the frescoes in the Church of the Virgin Peribleptos in Ohrid. // Zbornik Matitse srpske za likovne umetnosti, 38, 2010, s. 32 – 33.
Kazhdan, A. Tornikios. – In: The Oxford Dictionary of Byzantium. In 3 Vol. Ed. by A. P. Kazhdan; execut. ed. A. M. Talbot. New York – Oxford, 1991, r. 2096 – 2097.
Stroga reglamentatsia za ornamentite na paradnite odezhdi sashtestvuvala samo v idealnia svyat, podobno na tazi, opisana ot Psevdo-Kodin. V kachestvoto na primer mozhe da se pozovem na velikia primikyur Yoan Metohit. Toy, namirayki se na 11-o myasto v spisaka na rangovete, naredil da go izrisuvat varhu ikona (1363) v kaftan s dvuglavi orli. Kazano s drugi dumi, Yoan Metohit izpolzval izobrazhenieto s orli v kachestvoto na znak za vlast nad darenite mu zemi: Bank, A. Vizantiyskoe iskusstvo v sobraniyah Sovetskogo soyuza. Leningrad – Moskva, 1966, s. 324 – 325, № 266. Y. Kovachevich posochva, che prez XIV v. izobrazhenia na dvuglavi orli se postavyali ne samo po odezhdite na despotite, no i na drugi visshi sanovnitsi – sevastokratori, kesari i dori na takiva s mnogo po-nisak rang: Kovacheviћ, J. Sredњovekovna noshњa…, s. 29 – 31, 58, 62. Srv. sashto Androudis, P. Sur quelques emblems…, s. 34 – 37.
Milanova, A. Balgarsko srednovekovie v obrazi…, s. 98.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2023 Тома Томов
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
