Veselin Beševliev and his work in Institute of Balkan Studies
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.122-138Keywords:
Veselin Beševliev, Historical Geography, Institute of Balkan StudiesAbstract
The article presents the activity of corresponding member of BAS V. Beševliev for the period from 1964 to 1975, in particular, when he headed a group on “Historical Geography” at the Institute of Balkan Studies. Some of his publications on the mentioned issues are commented, as well as his activity in publishing thematic collections on the ancient and medieval historical geography of the Balkans. For this purpose, documents from the personal archive of Prof. Tapkova-Zaimova, the personal archive of B. Beševliev and some publications on the pages of “Etudes Balkaniques” were attracted. The contributions of Prof. Tapkova-Zaimova herself, who succeeded V. Beševliev as head of the department (until 1989), are also presented. The second generation of young (then) scientists who took on the path of research in historical geography was represented by B. Beševliev and E. Todorova.
References
Този юбилей е отбелязан и с виртуална изложба, посветена на живота и творчеството му, представена от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките на сайта им: https://balkanstudies.bg/bg/novini.html и на https://www.youtube.com/watch?v= XsGCM iw 3mm8 (ноември 2020)
Вж. повече за неговата биография у Бенчева, Й. Веселин Бешевлиев. Биобиблиография. София, 2020, с. 7 – 27 и по-специално с. 13 – 14.
Вж. напр. статиите на В. Бешевлиев: Плиска в географски карти от ХVІІ и ХVІІІ в. // МПр, ХІІ, № 3, 1940, с. 42 – 50; Източната половина на Балканския полуостров като жизнено пространство в миналото. В памет на проф. П. Мутафчиев. // Просвета, 1943, № 8 – 10, с. 601 – 610.
Заимова, Р. (състав. и ред.) Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2020 [= Studia balkanica 34].
Пак там, с. 19 – 20 (В. Тъпкова-Заимова. Началото) и с. 35 (Средновековните извори за балканските земи: издания и перспективи).
Тъпкова-Заимова, В. проф. Кадрово състояние на секцията „Балканските народи и Византия“ и възможности за развитието ѝ (към 1 май 1978 г.). Машинопис, ръкописни поправки. 7 с. (април 1978(?).
Вж. напр.: Poutier, J.-Ch. A propos des forteresses antiques et médiévales de la plaine Danubienne (Essai de reconstruction du réseau routier entre Iskãr et Ogosta). // Etudеs balkaniques, XI, 1975, No 2, p. 60 – 73. Авторът е публикувал и други статии, които не са обаче в тази проблематика.
Beševliev, V. Les cités antiques en Mésie et en Thrace et leur sort à l’époque du Haut Moyen Age. // Etudes bakaniques, II, 1966, No 5, p. 207 – 220. Вж. и друга негова публикация на немски език в том от 1965 г.: Beševliev, V. Zur Kontinuität der antiken Städte in Bulgarien. – In: Neue Beiträge zur Geschichte der Alten Welt, II. Römisches Reich. Berlin, 1965, S. 211 – 221.
Вж.: Бенчева, Й. Веселин Бешевлиев…, с. 50 – 51 (с посочените текстове на извори в негов превод).
Вж. напр. неговата студия „Латинските местни имена в Мизия и Тракия“ (В: Сб. Гаврил Кацаров по случай 70-годишнината му. София, 1955 [= ИАИ, XIX, 1955, с. 279 – 303]).
Вж. съотв.: Beševliev, V. Zur Topographie der Balkanhalbinsel in Prokops Werk “De Aedificiis”. // Philologus, 111, p. 267 – 282; Die Lateinische Herkunft der Kastellverzeichnisse bei Procop. – In: J. Bibauw (ed.) Hommages à Marcel Renard, I. Brussels, 1969, S. 94 – 98; Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk “De Aedificiis”. Amsterdam, 1970.
Бешевлиев, В. Римските пътища в Източната част на Балканския полуостров. // Нумизматика, XI, 1969, № 1 – 2, c. 11 – 18; Най-старата карта на България. // Турист, VІІІ, 1963, № 3, c. 20.
Beševliev, V. Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 69 – 78.
Tapkova-Zaimova, V. Avant-propos. – In: Recherches de géographie historique, I. [=Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 5. Нейният текст в този сборник се отнася до византий- ската власт на Долни Дунав и съдбата на градовете там: Tapkova-Zaimova, V. Quelques observations sur la dominstion byzantine aux bouches du Danube – le sort de Lycostomion et de quelques autres villes côtières. – Ibidem, p. 79 – 86.
Beševliev, B. Orographie und Hidrographie Bulgariens in einigen alten Landskarten aus dem 16. und 17. Jh. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], 1970, S. 149 – 178
Beševliev, B. Zur Frage über der Anfänge der bulgarischen Kartographie. – In: Recherches de géographie historique, II. Sofia, 1975, S. 151 – 169.
Бешевлиев, Б. Протокол от заседание на секцията „Балканските народи и Византия“, 11 април 1973; Протокол от заседание на секцията „Балканските народи и Византия“, 20 април 1973. Машинопис. Ок. 10 стр. общо.
За тези, които не са запознати, това е Международен център за балканистични изследвания, съществувал към Института по балканистика допреди десетина години.
Тъпкова-Заимова, В. проф. Състояние и перспективи на секция „Балканските народи и Византия“. Машинопис, чернова. 3 с. (1985 г. (?).
Tapkova-Zaimova, V. Genèse des peuples balkaniques et formation de leurs Etats. London, Variorum Reprints, 1973; Beševliev, V. Bulgarisch-Byzantinische Aufsätze. London, Variorum reprints, 1978.
Вж. споменатите статии и изследвания със съответния номер, посочени в библиографията към тома, посветен на нейната памет: Заимова, Р. (състав. и ред.) Балканистиката е моят живот…, c. 250 – 306, съотв. № 7, 18, 22, 43, 57 и др.
Tapkova-Zaimova, V. Noms de lieux bulgares dans un itinéraire brugeois du XIVe s. // Onomastica (Krakov), 1960, No 6, p. 111 – 119.
Association internationalе des Etudes Byzantines, Bulletin d’Information et de Coordination, No VIII, 1975/1976, Athènes – Paris, 1976 [= Géographie historique. Rapports présentés par les Comités Nationaux, p. 79 – 106]. Вж. съотв.: с. 81 – 83: Bulgarie [V. Tapkova- Zaimova], с. 83 – 87: Bibliographie [V. Božilova].
Hynkovà, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jh. als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973.
Вж.: Todorova, E. The Black Sea interests of the Italians on the Bulgarian Ports (XIIIth – XVth C.). // Bulgaria Pontica Medii aevi, I [= BBg, VII, 1981, p. 229 – 238]; The Genoese and the Danube River. // Bulgaria Pontica Medii aevi, II, 1988, p. 333 – 349; More about “Vicina” and the West Black Sea Coast. // EB, XIV, 1978, No 2, p. 124 – 138; Medieval Genoese Nautical Cartography on the West Black Sea Coast. // EB, XVII, 1981, No 2, p. 118 – 131, etc. Вж. някои други нейни публикации на http://opac.regesta- imperii.de/lang_en/autoren.php?search=Todorova%2C+Elisaveta (12.12.2020)
Цитатът е от лична кореспонденция със Сн. Ракова, 18 ноември 2020 г.
Тодорова, Е., Бешевлиев, Б. Средновековните български земи според европейските картографски извори в общобалкански контекст. – В: Българската държава през вековете. 1. Средновековна българска държава. София, 1982, c. 247 – 260.
Мнение от проф. Василка Тъпкова-Заимова относно: Кадровият състав на секция „Балканските народи и Византия“. Машинопис, копие. 4 с. (1 май 1991 г.).
Няма сведения да е отпечатан трети том. Вж. по същия въпрос и бел. № 16, както и по-долу в текста ни.
Става въпрос за: Géographie historique du monde méditerranéen. Еd. H. Ahrweiler. Paris, 1988. https://books.openedition.org/psorbonne/2032 . Вж. и посоченото там изследване на Е. Тодорова в рамките на програма на Европейския научен фонд: Todorova, E. The Economic Activity of the Balkan Ports during the Five Last Centuries of the Existence of the Byzantine Empire (Eleventh-Fifteenth Centuries) (1982).
Вж. напр. публикациите на Б. Бешевлиев: Географските сведения на Птолемей и приписваните му печатни карти за източната част на Балканския полуостров. // Studia balkanica, 14, 1979, р. 68 – 89; Печатни карти, изобразяващи Черно море и западното му крайбрежие от ХV до ХІХ в. // Известия на народния музей – Варна, 16/ 31, 1980, с. 42 – 54; Долeн Дунав в античната картография. // Археология, 1985, № 2, с. 1 – 9; Die Darstellung Thrakiens auf alten historischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. // Linguistique balkanique, 21, 1978, No 2, S. 11 – 28; Basic trends in representing the Bulgarian Lands in old Cartographic Documents up to 1878. // EB, 1980, No 2, p. 96 – 24; Der Beitrag der italienischen Kartographen zur Klärung der kartographischen Gestalt der bulgarischen Lande. // BHR, 1982, S. 70 – 81, etc.
Вж. отзива на Е. Тодорова за него в рубриката „Научен живот“ на институтското списание от 1987 г.: Todorova, E. Colloquium on Historical geography “The Mountain”. // EB, 1987, No 2, p. 132 – 133, цитатът на с. 133.
Tozi yubiley e otbelyazan i s virtualna izlozhba, posvetena na zhivota i tvorchestvoto mu, predstavena ot Instituta za balkanistika s Tsentar po trakologia „Prof. Aleksandar Fol“ pri Balgarskata akademia na naukite na sayta im: https://balkanstudies.bg/bg/novini.html i na https://www.youtube.com/watch?v= XsGCM iw 3mm8 (noemvri 2020)
Vzh. poveche za negovata biografia u Bencheva, Y. Veselin Beshevliev. Biobibliografia. Sofia, 2020, s. 7 – 27 i po-spetsialno s. 13 – 14.
Vzh. napr. statiite na V. Beshevliev: Pliska v geografski karti ot HVІІ i HVІІІ v. // MPr, HІІ, № 3, 1940, s. 42 – 50; Iztochnata polovina na Balkanskia poluostrov kato zhizneno prostranstvo v minaloto. V pamet na prof. P. Mutafchiev. // Prosveta, 1943, № 8 – 10, s. 601 – 610.
Zaimova, R. (sastav. i red.) Balkanistikata e moyat zhivot. (Ne)poznatata prof. Vasilka Tapkova-Zaimova. Sofia, 2020 [= Studia balkanica 34].
Pak tam, s. 19 – 20 (V. Tapkova-Zaimova. Nachaloto) i s. 35 (Srednovekovnite izvori za balkanskite zemi: izdania i perspektivi).
Tapkova-Zaimova, V. prof. Kadrovo sastoyanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“ i vazmozhnosti za razvitieto ѝ (kam 1 may 1978 g.). Mashinopis, rakopisni popravki. 7 s. (april 1978(?).
Vzh. napr.: Poutier, J.-Ch. A propos des forteresses antiques et médiévales de la plaine Danubienne (Essai de reconstruction du réseau routier entre Iskãr et Ogosta). // Etudes balkaniques, XI, 1975, No 2, p. 60 – 73. Avtorat e publikuval i drugi statii, koito ne sa obache v tazi problematika.
Beševliev, V. Les cités antiques en Mésie et en Thrace et leur sort à l’époque du Haut Moyen Age. // Etudes bakaniques, II, 1966, No 5, p. 207 – 220. Vzh. i druga negova publikatsia na nemski ezik v tom ot 1965 g.: Beševliev, V. Zur Kontinuität der antiken Städte in Bulgarien. – In: Neue Beiträge zur Geschichte der Alten Welt, II. Römisches Reich. Berlin, 1965, S. 211 – 221.
Vzh.: Bencheva, Y. Veselin Beshevliev…, s. 50 – 51 (s posochenite tekstove na izvori v negov prevod).
Vzh. napr. negovata studia „Latinskite mestni imena v Mizia i Trakia“ (V: Sb. Gavril Katsarov po sluchay 70-godishninata mu. Sofia, 1955 [= IAI, XIX, 1955, s. 279 – 303]).
Vzh. saotv.: Beševliev, V. Zur Topographie der Balkanhalbinsel in Prokops Werk “De Aedificiis”. // Philologus, 111, p. 267 – 282; Die Lateinische Herkunft der Kastellverzeichnisse bei Procop. – In: J. Bibauw (ed.) Hommages à Marcel Renard, I. Brussels, 1969, S. 94 – 98; Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk “De Aedificiis”. Amsterdam, 1970.
Beshevliev, V. Rimskite patishta v Iztochnata chast na Balkanskia poluostrov. // Numizmatika, XI, 1969, № 1 – 2, c. 11 – 18; Nay-starata karta na Bulgaria. // Turist, VІІІ, 1963, № 3, c. 20.
Beševliev, V. Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 69 – 78.
Tapkova-Zaimova, V. Avant-propos. – In: Recherches de géographie historique, I. [=Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 5. Neyniyat tekst v tozi sbornik se otnasya do vizantiy- skata vlast na Dolni Dunav i sadbata na gradovete tam: Tapkova-Zaimova, V. Quelques observations sur la dominstion byzantine aux bouches du Danube – le sort de Lycostomion et de quelques autres villes côtières. – Ibidem, p. 79 – 86.
Beševliev, B. Orographie und Hidrographie Bulgariens in einigen alten Landskarten aus dem 16. und 17. Jh. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], 1970, S. 149 – 178
Beševliev, B. Zur Frage über der Anfänge der bulgarischen Kartographie. – In: Recherches de géographie historique, II. Sofia, 1975, S. 151 – 169.
Beshevliev, B. Protokol ot zasedanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“, 11 april 1973; Protokol ot zasedanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“, 20 april 1973. Mashinopis. Ok. 10 str. obshto.
Za tezi, koito ne sa zapoznati, tova e Mezhdunaroden tsentar za balkanistichni izsledvania, sashtestvuval kam Instituta po balkanistika dopredi desetina godini.
Tapkova-Zaimova, V. prof. Sastoyanie i perspektivi na sektsia „Balkanskite narodi i Vizantia“. Mashinopis, chernova. 3 s. (1985 g. (?).
Tapkova-Zaimova, V. Genèse des peuples balkaniques et formation de leurs Etats. London, Variorum Reprints, 1973; Beševliev, V. Bulgarisch-Byzantinische Aufsätze. London, Variorum reprints, 1978.
Vzh. spomenatite statii i izsledvania sas saotvetnia nomer, posocheni v bibliografiyata kam toma, posveten na neynata pamet: Zaimova, R. (sastav. i red.) Balkanistikata e moyat zhivot…, c. 250 – 306, saotv. № 7, 18, 22, 43, 57 i dr.
Tapkova-Zaimova, V. Noms de lieux bulgares dans un itinéraire brugeois du XIVe s. // Onomastica (Krakov), 1960, No 6, p. 111 – 119.
Association internationale des Etudes Byzantines, Bulletin d’Information et de Coordination, No VIII, 1975/1976, Athènes – Paris, 1976 [= Géographie historique. Rapports présentés par les Comités Nationaux, p. 79 – 106]. Vzh. saotv.: s. 81 – 83: Bulgarie [V. Tapkova- Zaimova], s. 83 – 87: Bibliographie [V. Božilova].
Hynkovà, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jh. als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973.
Vzh.: Todorova, E. The Black Sea interests of the Italians on the Bulgarian Ports (XIIIth – XVth C.). // Bulgaria Pontica Medii aevi, I [= BBg, VII, 1981, p. 229 – 238]; The Genoese and the Danube River. // Bulgaria Pontica Medii aevi, II, 1988, p. 333 – 349; More about “Vicina” and the West Black Sea Coast. // EB, XIV, 1978, No 2, p. 124 – 138; Medieval Genoese Nautical Cartography on the West Black Sea Coast. // EB, XVII, 1981, No 2, p. 118 – 131, etc. Vzh. nyakoi drugi neyni publikatsii na http://opac.regesta- imperii.de/lang_en/autoren.php?search=Todorova%2C+Elisaveta (12.12.2020)
Tsitatat e ot lichna korespondentsia sas Sn. Rakova, 18 noemvri 2020 g.
Todorova, E., Beshevliev, B. Srednovekovnite balgarski zemi spored evropeyskite kartografski izvori v obshtobalkanski kontekst. – V: Balgarskata darzhava prez vekovete. 1. Srednovekovna balgarska darzhava. Sofia, 1982, c. 247 – 260.
Mnenie ot prof. Vasilka Tapkova-Zaimova otnosno: Kadroviyat sastav na sektsia „Balkanskite narodi i Vizantia“. Mashinopis, kopie. 4 s. (1 may 1991 g.).
Nyama svedenia da e otpechatan treti tom. Vzh. po sashtia vapros i bel. № 16, kakto i po-dolu v teksta ni.
Stava vapros za: Géographie historique du monde méditerranéen. Ed. H. Ahrweiler. Paris, 1988. https://books.openedition.org/psorbonne/2032 . Vzh. i posochenoto tam izsledvane na E. Todorova v ramkite na programa na Evropeyskia nauchen fond: Todorova, E. The Economic Activity of the Balkan Ports during the Five Last Centuries of the Existence of the Byzantine Empire (Eleventh-Fifteenth Centuries) (1982).
Vzh. napr. publikatsiite na B. Beshevliev: Geografskite svedenia na Ptolemey i pripisvanite mu pechatni karti za iztochnata chast na Balkanskia poluostrov. // Studia balkanica, 14, 1979, r. 68 – 89; Pechatni karti, izobrazyavashti Cherno more i zapadnoto mu kraybrezhie ot HV do HІH v. // Izvestia na narodnia muzey – Varna, 16/ 31, 1980, s. 42 – 54; Dolen Dunav v antichnata kartografia. // Arheologia, 1985, № 2, s. 1 – 9; Die Darstellung Thrakiens auf alten historischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. // Linguistique balkanique, 21, 1978, No 2, S. 11 – 28; Basic trends in representing the Bulgarian Lands in old Cartographic Documents up to 1878. // EB, 1980, No 2, p. 96 – 24; Der Beitrag der italienischen Kartographen zur Klärung der kartographischen Gestalt der bulgarischen Lande. // BHR, 1982, S. 70 – 81, etc.
Vzh. otziva na E. Todorova za nego v rubrikata „Nauchen zhivot“ na institutskoto spisanie ot 1987 g.: Todorova, E. Colloquium on Historical geography “The Mountain”. // EB, 1987, No 2, p. 132 – 133, tsitatat na s. 133.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2023 Боян Бешевлиев, Снежана Ракова
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
