Notated Monuments from the South-Western Bulgarian Lands up to the Fifteenth Century
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.74-91Keywords:
Medieval musical sources, Orthodox music, medieval notations, Bulgarian medieval musicAbstract
The notated manuscripts from the South-Western Bulgarian lands up to the fifteenth century are discussed. The sources are an evidence for the adoption of the musical systems that were in use at that time in the Balkan Orthodox countries – ekphonetic, palaeo-, middle- and late-byzantine. The systems were adopted on a high professional level. Numerous Triodia manuscripts testify to the work started in the Ohrid school at the time of St. Clement of Ohrid on the preparation of the repertory in Old Bulgarian language that was necessary for the worship in the newly founded Bulgarian Church: for Great Lent, Easter and post-Easter time, as it was pointed out in the Vita of St. Clement. The adoption of the musical systems on a high professional level suggests the maintenance of the church music by a strong liturgical and educational center, such as the Bulgarian Archbishopric in Ohrid.
References
Нотираните славянски ирмолози също се отличават от тези на гръцки по подрежда- нето на репертоара си. В славяноезичната практика преобладават ирмолозите в песенно последование (така нареченото OdO) пред тези в каноново (KaO). При одовото последова- ние най-напред се изреждат ирмосите на всички първи песни на каноните, включени в да- ден ирмолог, после на вторите песни, на третите и т. н. до деветите песни; при каноновото последование се изреждат ирмосите на всички песни на даден канон от първа до девета, след това ирмосите на втория канон, на третия и т. н. Смята се, че одовото последование е по-употребявано в старата Йерусалимска практика.
В руската музика е известен нотиран стихирар, съставен от триод-пентикостар – триоден стихирар: ръкопис Хилендар 307 от XII в. Нотиран е с руска знаменна нотация, съответстваща на старовизантийската Коален нотация. Вж. за него Jakobson, R. (ed.) Frag- menta Chiliandarica Palaeoslavica. – In: Monumenta Musicae Byzantinae. Vol. 5a – 5b. Copen- hague, 1957; Strunk, O. Two Chilandari Choir Books. – In: Еssays on Music in the Byzantine World. Ed. by K. Levy. NY, 1977, р. 220 – 230.
За тази нотация вж.: Raasted, J. A Primitive Palaeobyzantine Musical Notation. // Classica and Medieavalia, 23, 1962, р. 302 – 310; Кожухаров, С. Търновската книжовна школа и развитието на химническата поезия в старата българска литература. – В: Тър- новска книжовна школа. Т. 1. София, 1974, с. 227 – 310; Димитрова, М. Тита-нотация във византийски и славянски ръкописи (XI – XIII век). // Българско музикознание, 2007, № 3 – 4, с. 31 – 45. Цитиранията на старобългарските паметници с тита-нотация нататък са по С. Кожухаров.
Понастоящем се съхраняват в Руската национална библиотека в Санкт Петербург под № F.п.І.58.
Мошин, В. Новгородски листиħи и Остромирово jеванђелье. // Археографски при- лози, 1983, № 5, с. 7 – 64. Според Искра Христова особеностите на писмото на паметника не дават основание той да се отнесе към югозападните български земи. Вж.: Христова, И. Новгородски листове. – В: КМЕ. Т. 2. София, 1995, с. 824.
Тази нотация е позната и на Запад като Lectio solemnis. Предполага се, че Остро- мировото евангелие е послужило за основа на Куприановите листове. Палеографският анализ на писмото на Куприановите листове показва, че текстът му е по-късен от този на Остромировото евангелие. Между този старобългарски паметник и съответните евангел- ски четива на гръцки от първата половина на ХІ в. се открива пълно музикално сходство, което значи, че в Куприяновите листове се следва музикално-речитативен модел, прило- жен без съществени промени към старобългарския текст.
Понастоящем се пази в Научния архив на БАН – № 37. Намерен е през 1963 г. в Габ- рово между книжата на стар свещеник, емигрирал през 1918 г. в гр. Ресен (Македония). Има приписка на глаголица: „Попе Драгославе, зле створиш“.
Съхранява се в Научния архив на БАН – № 38.
Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София – № 933.
Съхранява се в Загребската академия на науките – № ІV.d.107.
Понастоящем и този ръкопис е в Руската национална библиотека – № F.п.I.102.
№ 85.І.8.
Кожухаров, С. Търновската книжовна школа...
Другата книга е псалтикон, предназначена за солистите в големите градски катед- рали. Двете книги са съставени по изпълнителски признак – съответно за хоровете и за солистите в църква. След XIII в. излизат от употреба. Репертоарът им се включва в новия клас певчески книги, които се компилират в края на XIII и самото начало на XIV в. – аколу- тиите-антологии. Вж. за това Harris, S. Psalmodic Traditions and the Christmas and Epiphany Troparia as Preserved in 13th-Century Psaltika and Asmatika. – In: Cantus Planus. Budapest, 1990, р. 205 – 211; Idem. Double Pauses in Byzantine Psaltika and Asmatika. – In: Cantus Planus. Budapest, 1995, р. 403 – 409; Floros, C. The Origins of Russian Music. Introduction to the Kondakarian Notation. Ed. by N. Moran. Frankfurt am Main, 2009, p. 18 – 36.
Ръкописът се съхранява в библиотеката на Митрополията в гр. Костур под № 8. Ръкописът брои 83 листа. Началото и краят му не са запазени. Костур отстои на 35 км от Преспанското езеро. Между църквите в града са базиликите „Св. Стефан“, „Св. Aрхангели“ и „Св. Bрачи (Безсребърници) Козма и Дамян“. Първият стенописен слой в „Св. Стефан“ и „Св. Aрхангели“, работен вероятно от едно и също ателие, е от ІХ – Х в. За Костурския ръкопис вж.: Floros, C. The Origins of Russian Music..., р. 265 – 268.
В Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия в Со- фия се пазят няколко ръкописа от последната четвърт на ХІІІ и ХІV в., чийто произход се свързва с Бачковския манастир „Св. Богородица Петричка“: №№ 812, 813, 818 и 913. По тип са стихирари. Знае се, че в Бачковския манастир е функционирал скрипторий. Засега нищо не опровергава тезата, че тези ръкописи не са били употребявани в български църк- ви по българските земи. По всяка вероятност по тях се е пеело там, където се е събирало двуезично население, какъвто е бил самият Бачковски манастир. Приписка на български език в единия ръкопис – № 818, свидетелства за употребата му от българи. Там се казва: „Опитах тръстиковото си перо“ („Покусих перо тръстено“: л. 38б). По палеографски данни приписката се свързва с почерка на възпитаника на Патриарх Евтимий Андроник-Анд- рей, работил в Бачковския манастир към края на ХІV и началото на ХV в. (известно е, че Патриарх Евтимий е бил заточен в Бачковския манастир, където се предполага, че е и починал). Според запазените музикални ръкописи средновизантийската нотно-музикална система вероятно започва да се усвоява по българските земи около средата на ХІІІ в. – половин век след като тя вече е в употреба в големите византийски центрове. Това е харак- терно за по-отдалечените места, каквито са българските земи – нововъведенията се усво- яват със закъснение. Новоусвоената система не измества старата практика на нотиране на песнопения на славянски с архаичен вид нотация, а съществува наред с нея.
Голямата част от музикалните ръкописи от двата манастира понастоящем се намират в Атинската национална библиотека. Част от тях днес се пази и в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Вж. за това Džurova, A., Stanchev, K., Atsalos, K., Katsaros, V. “Checklist” de la collection de manuscripts grecs conserve au centre de recherches slavo-by- zantines “Ivan Dujchev” aupres de l’Universite “St. Clement d’Ohrid“ de Sofia. Thessalonique, 1994; Kujumdzieva, S. Methodological Notes on the Description of Musical Manuscripts Writ- ten in Greek at the “Ivan Dujchev” Center for Slavo-Byzantine Studies. – In: Actes de la Table Ronde: “Principes et methods du cataloguage des manuscripts de la collection du centre Duj- cev”. Thessalonique, 1992, 91 – 113.
Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289. Първият нотиран текст е по псалм 22, стих 17 (л. 2а). Той гласи: „Лято и пролет Ти ги съз- даде. Помни това“. Вторият текст гласи: „Чрез Кръста и пред Кръста и след Кръста страда- нията и чудесата Му“. Отстрани писачът е отбелязал: „зде поят певци с гласом“. Третият текст (л. 4а – 4б) е: „Самата вяра вселената крепи“. Над него писачът също е отбелязал:
„и зде поят певци“. Четвъртият нотиран текст (л. 6б) е доста повреден и разчитането му е трудно. Вж.: Тончева, Е. Музикалните текстове в Палаузовия препис на Синодика на цар Борил. // Известия на Института за музика, 12, 1967, с. 57 – 161.
Песнопения срещу ереси и еретици са познати по музикални ръкописи, макар засе- га да са съвсем малко. Например в един синайски гръцки ръкопис от ХІ – ХІІ в. – № 1243, се разчита следният надслов: „Стихир[и] срещу манихейците“, а в друг ръкопис от първа- та половина на ХV в. от библиотеката на Атонския манастир Филотей – Филотей № 122, се чете: „Коронис срещу латинците“, „От същия [Коронис] срещу Варлаам и Акиндин“. Вж.: Куюмджиева, С. Стихирарът на Йоан Кукузел. Фориране на нотирания възкресник. София, 2004, с. 72.
Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. София, 1966, с. 133; Попов, Г. Химнографското творчество на Климент Охридски – открития и проблеми. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988, с. 20.
Това говори за силно развита устна певческа практика. Характеристиките на една такава практика са подбор спрямо съществуващите мелодически образци на гръцки език, интонационно уеднаквяване на песнопенията чрез унифициране на гласовите различия, свеждане на композиционната техника до строфичен тип, увеличаване на речитативните мо- менти за сметка на разпевните, предпочитание към стенографски похвати на невмиране и пр. Тук обаче трябва да се има предвид, че изпълнението на нотирана музика на български език по българските земи трябва да се е подпомагало от наличието на нотирани гръцко- езични книги, за което свидетелстват немалкото двуезични химнографски ръкописи още от най-ранно време като Преславската керамична плочка откъм края на IX или самото на- чало на Х в. например, съдържаща вечерни и утринни прокимени с нотация. За нея вж.: Palikarova-Verdeil, R. La musique Byzantine chez les Bulgares et les Russes (du IXe au XIVe siècle). – In: Monumenta Musicae Byzantinae, Subsidia. Vol. 3. Copenhagen, 1953; Петров, С., Кодов, Х. Старобългарски музикални паметници. София, 1973, с. 87 – 89; Тончева, Е. Преславската керамична плочка с прокименов репертоар от ІХ – Х в. като старобългарски музикален паметник. // Музикални хоризонти, 1985, № 4, с. 15 – 43. За средновековните музиканти не е имало никакъв проблем да изпълнят нотираните мелодии с адаптиран към тях старобългарски текст. Това е било възможно благодарение на факта, че най-късно докъм края на Х в. вече е съществувал пълен комплект от богослужебни текстове на старобългарски език, необходим за извършване на целогодишния богослужебен кръг.
Notiranite slavyanski irmolozi sashto se otlichavat ot tezi na gratski po podrezhda- neto na repertoara si. V slavyanoezichnata praktika preobladavat irmolozite v pesenno posledovanie (taka narechenoto OdO) pred tezi v kanonovo (KaO). Pri odovoto posledova- nie nay-napred se izrezhdat irmosite na vsichki parvi pesni na kanonite, vklyucheni v da- den irmolog, posle na vtorite pesni, na tretite i t. n. do devetite pesni; pri kanonovoto posledovanie se izrezhdat irmosite na vsichki pesni na daden kanon ot parva do deveta, sled tova irmosite na vtoria kanon, na tretia i t. n. Smyata se, che odovoto posledovanie e po-upotrebyavano v starata Yerusalimska praktika.
V ruskata muzika e izvesten notiran stihirar, sastaven ot triod-pentikostar – trioden stihirar: rakopis Hilendar 307 ot XII v. Notiran e s ruska znamenna notatsia, saotvetstvashta na starovizantiyskata Koalen notatsia. Vzh. za nego Jakobson, R. (ed.) Frag- menta Chiliandarica Palaeoslavica. – In: Monumenta Musicae Byzantinae. Vol. 5a – 5b. Copen- hague, 1957; Strunk, O. Two Chilandari Choir Books. – In: Essays on Music in the Byzantine World. Ed. by K. Levy. NY, 1977, r. 220 – 230.
Za tazi notatsia vzh.: Raasted, J. A Primitive Palaeobyzantine Musical Notation. // Classica and Medieavalia, 23, 1962, r. 302 – 310; Kozhuharov, S. Tarnovskata knizhovna shkola i razvitieto na himnicheskata poezia v starata balgarska literatura. – V: Tar- novska knizhovna shkola. T. 1. Sofia, 1974, s. 227 – 310; Dimitrova, M. Tita-notatsia vav vizantiyski i slavyanski rakopisi (XI – XIII vek). // Balgarsko muzikoznanie, 2007,
№ 3 – 4, s. 31 – 45. Tsitiraniyata na starobalgarskite pametnitsi s tita-notatsia natatak sa po S. Kozhuharov.
Ponastoyashtem se sahranyavat v Ruskata natsionalna biblioteka v Sankt Peterburg pod № F.p.І.58.
Moshin, V. Novgorodski listiħi i Ostromirovo jevanђelye. // Arheografski pri- lozi, 1983, № 5, s. 7 – 64. Spored Iskra Hristova osobenostite na pismoto na pametnika ne davat osnovanie toy da se otnese kam yugozapadnite balgarski zemi. Vzh.: Hristova, I. Novgorodski listove. – V: KME. T. 2. Sofia, 1995, s. 824.
Tazi notatsia e poznata i na Zapad kato Lectio solemnis. Predpolaga se, che Ostro- mirovoto evangelie e posluzhilo za osnova na Kuprianovite listove. Paleografskiyat analiz na pismoto na Kuprianovite listove pokazva, che tekstat mu e po-kasen ot tozi na Ostromirovoto evangelie. Mezhdu tozi starobalgarski pametnik i saotvetnite evangel- ski chetiva na gratski ot parvata polovina na HІ v. se otkriva palno muzikalno shodstvo, koeto znachi, che v Kupriyanovite listove se sledva muzikalno-rechitativen model, prilo- zhen bez sashtestveni promeni kam starobalgarskia tekst.
Ponastoyashtem se pazi v Nauchnia arhiv na BAN – № 37. Nameren e prez 1963 g. v Gab- rovo mezhdu knizhata na star sveshtenik, emigriral prez 1918 g. v gr. Resen (Makedonia). Ima pripiska na glagolitsa: „Pope Dragoslave, zle stvorish“.
Sahranyava se v Nauchnia arhiv na BAN – № 38.
Sahranyava se v Natsionalnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“ v Sofia – № 933.
Sahranyava se v Zagrebskata akademia na naukite – № ІV.d.107.
Ponastoyashtem i tozi rakopis e v Ruskata natsionalna biblioteka – № F.p.I.102.
№ 85.І.8.
Kozhuharov, S. Tarnovskata knizhovna shkola...
Drugata kniga e psaltikon, prednaznachena za solistite v golemite gradski kated- rali. Dvete knigi sa sastaveni po izpalnitelski priznak – saotvetno za horovete i za solistite v tsarkva. Sled XIII v. izlizat ot upotreba. Repertoarat im se vklyuchva v novia klas pevcheski knigi, koito se kompilirat v kraya na XIII i samoto nachalo na XIV v. – akolu- tiite-antologii. Vzh. za tova Harris, S. Psalmodic Traditions and the Christmas and Epiphany Troparia as Preserved in 13th-Century Psaltika and Asmatika. – In: Cantus Planus. Budapest, 1990, r. 205 – 211; Idem. Double Pauses in Byzantine Psaltika and Asmatika. – In: Cantus Planus. Budapest, 1995, r. 403 – 409; Floros, C. The Origins of Russian Music. Introduction to the Kondakarian Notation. Ed. by N. Moran. Frankfurt am Main, 2009, p. 18 – 36.
Rakopisat se sahranyava v bibliotekata na Mitropoliyata v gr. Kostur pod № 8. Rakopisat broi 83 lista. Nachaloto i krayat mu ne sa zapazeni. Kostur otstoi na 35 km ot Prespanskoto ezero. Mezhdu tsarkvite v grada sa bazilikite „Sv. Stefan“, „Sv. Arhangeli“ i „Sv. Brachi (Bezsrebarnitsi) Kozma i Damyan“. Parviyat stenopisen sloy v „Sv. Stefan“ i „Sv. Arhangeli“, raboten veroyatno ot edno i sashto atelie, e ot ІH – H v. Za Kosturskia rakopis vzh.: Floros, C. The Origins of Russian Music..., r. 265 – 268.
V Tsarkovno-istoricheskia i arhiven institut pri Balgarskata patriarshia v So- fia se pazyat nyakolko rakopisa ot poslednata chetvart na HІІІ i HІV v., chiyto proizhod se svarzva s Bachkovskia manastir „Sv. Bogoroditsa Petrichka“: №№ 812, 813, 818 i 913. Po tip sa stihirari. Znae se, che v Bachkovskia manastir e funktsioniral skriptoriy. Zasega nishto ne oprovergava tezata, che tezi rakopisi ne sa bili upotrebyavani v balgarski tsark- vi po balgarskite zemi. Po vsyaka veroyatnost po tyah se e peelo tam, kadeto se e sabiralo dvuezichno naselenie, kakavto e bil samiyat Bachkovski manastir. Pripiska na balgarski ezik v edinia rakopis – № 818, svidetelstva za upotrebata mu ot balgari. Tam se kazva:
„Opitah trastikovoto si pero“ („Pokusih pero trasteno“: l. 38b). Po paleografski danni pripiskata se svarzva s pocherka na vazpitanika na Patriarh Evtimiy Andronik-And- rey, rabotil v Bachkovskia manastir kam kraya na HІV i nachaloto na HV v. (izvestno e, che Patriarh Evtimiy e bil zatochen v Bachkovskia manastir, kadeto se predpolaga, che e i pochinal). Spored zapazenite muzikalni rakopisi srednovizantiyskata notno-muzikalna sistema veroyatno zapochva da se usvoyava po balgarskite zemi okolo sredata na HІІІ v. – polovin vek sled kato tya veche e v upotreba v golemite vizantiyski tsentrove. Tova e harak- terno za po-otdalechenite mesta, kakvito sa balgarskite zemi – novovavedeniyata se usvo- yavat sas zakasnenie. Novousvoenata sistema ne izmestva starata praktika na notirane na pesnopenia na slavyanski s arhaichen vid notatsia, a sashtestvuva nared s neya.
Golyamata chast ot muzikalnite rakopisi ot dvata manastira ponastoyashtem se namirat v Atinskata natsionalna biblioteka. Chast ot tyah dnes se pazi i v Tsentara za slavyano-vizantiyski prouchvania „Prof. Ivan Duychev“ kam Sofiyskia universitet
„Sv. Kliment Ohridski“. Vzh. za tova Džurova, A., Stanchev, K., Atsalos, K., Katsaros, V. “Checklist” de la collection de manuscripts grecs conserve au centre de recherches slavo-by- zantines “Ivan Dujchev” aupres de l’Universite “St. Clement d’Ohrid“ de Sofia. Thessalonique, 1994; Kujumdzieva, S. Methodological Notes on the Description of Musical Manuscripts Writ- ten in Greek at the “Ivan Dujchev” Center for Slavo-Byzantine Studies. – In: Actes de la Table Ronde: “Principes et methods du cataloguage des manuscripts de la collection du centre Duj- cev”. Thessalonique, 1992, 91 – 113.
Sahranyava se v Natsionalnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“ pod № 289. Parviyat notiran tekst e po psalm 22, stih 17 (l. 2a). Toy glasi: „Lyato i prolet Ti gi saz- dade. Pomni tova“. Vtoriyat tekst glasi: „Chrez Krasta i pred Krasta i sled Krasta strada- niyata i chudesata Mu“. Otstrani pisachat e otbelyazal: „zde poyat pevtsi s glasom“. Tretiyat tekst (l. 4a – 4b) e: „Samata vyara vselenata krepi“. Nad nego pisachat sashto e otbelyazal:
„i zde poyat pevtsi“. Chetvartiyat notiran tekst (l. 6b) e dosta povreden i razchitaneto mu e trudno. Vzh.: Toncheva, E. Muzikalnite tekstove v Palauzovia prepis na Sinodika na tsar Boril. // Izvestia na Instituta za muzika, 12, 1967, s. 57 – 161.
Pesnopenia sreshtu eresi i eretitsi sa poznati po muzikalni rakopisi, makar zase- ga da sa savsem malko. Naprimer v edin sinayski gratski rakopis ot HІ – HІІ v. – № 1243, se razchita sledniyat nadslov: „Stihir[i] sreshtu maniheytsite“, a v drug rakopis ot parva- ta polovina na HV v. ot bibliotekata na Atonskia manastir Filotey – Filotey № 122, se chete: „Koronis sreshtu latintsite“, „Ot sashtia [Koronis] sreshtu Varlaam i Akindin“. Vzh.: Kuyumdzhieva, S. Stihirarat na Yoan Kukuzel. Forirane na notirania vazkresnik. Sofia, 2004, s. 72.
Milev, A. Gratskite zhitia na Kliment Ohridski. Uvod, tekst, prevod i obyasnitelni belezhki. Sofia, 1966, s. 133; Popov, G. Himnografskoto tvorchestvo na Kliment Ohridski – otkritia i problemi. – V: Kliment Ohridski. Zhivot i tvorchestvo. Sofia, 1988, s. 20.
Tova govori za silno razvita ustna pevcheska praktika. Harakteristikite na edna takava praktika sa podbor spryamo sashtestvuvashtite melodicheski obraztsi na gratski ezik, intonatsionno uednakvyavane na pesnopeniyata chrez unifitsirane na glasovite razlichia, svezhdane na kompozitsionnata tehnika do strofichen tip, uvelichavane na rechitativnite mo- menti za smetka na razpevnite, predpochitanie kam stenografski pohvati na nevmirane i pr. Tuk obache tryabva da se ima predvid, che izpalnenieto na notirana muzika na balgarski ezik po balgarskite zemi tryabva da se e podpomagalo ot nalichieto na notirani gratsko- ezichni knigi, za koeto svidetelstvat nemalkoto dvuezichni himnografski rakopisi oshte ot nay-ranno vreme kato Preslavskata keramichna plochka otkam kraya na IX ili samoto na- chalo na H v. naprimer, sadarzhashta vecherni i utrinni prokimeni s notatsia. Za neya vzh.: Palikarova-Verdeil, R. La musique Byzantine chez les Bulgares et les Russes (du IXe au XIVe siècle). – In: Monumenta Musicae Byzantinae, Subsidia. Vol. 3. Copenhagen, 1953; Petrov, S., Kodov, H. Starobalgarski muzikalni pametnitsi. Sofia, 1973, s. 87 – 89; Toncheva, E. Preslavskata keramichna plochka s prokimenov repertoar ot ІH – H v. kato starobalgarski muzikalen pametnik. // Muzikalni horizonti, 1985, № 4, s. 15 – 43. Za srednovekovnite muzikanti ne e imalo nikakav problem da izpalnyat notiranite melodii s adaptiran kam tyah starobalgarski tekst. Tova e bilo vazmozhno blagodarenie na fakta, che nay-kasno dokam kraya na H v. veche e sashtestvuval palen komplekt ot bogosluzhebni tekstove na starobalgarski ezik, neobhodim za izvarshvane na tselogodishnia bogosluzheben krag.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2023 Светлана Куюмджиева
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
