Мястото, наречено Баница
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.103.20-31Ключови думи :
ръкопис, Банишко евангелие, Враца, Веви, Карие, Света гораРезюме
В ръкописа, известен като Евангелие от Баница, колофонът на свещеник Йоан разкрива, че той е завършен в „Свети Никола, в мястото, наречено Баница“. Беньо Цонев предположи, най-вече въз основа на филологически данни, че този уж подробен коментар се отнася до село Баница край Враца (Северозападна България) и неговата църква „Свети Никола“. Всъщност ученият разглежда и други местности със същото име, но в крайна сметка той, както и всички други изследователи след него, приемат Врачанската област като най-роботното място на произход на ръкописа. Нещо повече, някои автори причисляват Баница към литературните центрове, свързани със столицата Тамово. Не само особеностите на кодекса, но и липсата на данни за каквато и да било преписваческа дейност в Баница или в самата Враца в края на XIII или началото на XIV в. налагат да се направи опит да се потвърди или отхвърли атрибуцията на Цонев. Изхождайки от неясното споменаване на „Свети Никола“ (църква или манастир?), проиематичното съществуване на книжовен център или в/до селото и данните за гръцките заглавия (на кирилица) на евангелията от Лука и Йоан, авторът на настоящата статия преразглежда въпроса за произхода на ръкописите. Доколкото са проучени източници, нито едно от предложените решения - днешните села Веви край Флорина и Карие край Сепеш, метохът Баница на Атон и замъкът Банища край Бачковския манастир - не се оказа задоволително; така че аргументите на Цонев остават валидни. Причината за това изследване се крие в промяната на гледната точка: евангелията от Баница вече не трябва да се разглеждат като доказателство за селище с книжовна дейност, а като отправна точка за доказване на произхода и установяване на характеристиките на предполагаем център в зоната на културните контакти. Само по този начин ще бъде обосновано мнението на Наумов и Скоморохова за литургичната новост на рубриките и ранната датировка на ръкописа или твърдението на Вакарелска за по-късния му състав в средата на XIV в. и принадлежността му към групата евангелия, съхраняващи забележително архаична текстологична традиция.
Използвани източници
НБКМ 847, датиран от края на XIII в. Момчилов, И. Сборник от образци за изучаването на старобългарския език. Виена 1865, с. 13 - 20; Цонев, Б. Книжовни старини от Елена.// ГСУ, Историко-филологически факултет, XIX, 1923, с. 3, 4, 7 - 30 (с 1 ил.); Стоянов, М., Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3. София, 1964, с. 19; Дограмаджиева, Е., Райков, Б. Банишко евангелие. Среднобългарски паметник от XIII век. София, 1981.
В буквален превод. Целия текст и новобългарския превод на бележката вж. у Христова, Б., Караджова, Д., Узунова, Е. Бележки на българските книжовници Х - XVIII век. Т. 1. София, 2003, с. 34 - 35, 95, № 30. В оригинала няма определение „църква".
Мусакова, Е. Писмо и писачи в българските ръкописи до края на XVII в. София, 2015, с. 55, 58.
Цонев, Б. Книжовни старини ...
Дограмаджиева, Е., Райков, Б. Банишко евангелие ... , с. 17 - 18, 68 - 70.
От изключително значение е рударската дейност в региона, още от тракийско време.
Иванова, В. Два надписа от Асеневци - Батошовският и Врачанският. // Известия на Българския археологически институт, XV, 1946, с. 135 - 144. Няколкото къса от каменния надпис са намерени в пещера до останките от църква „вдясно от самите Вратца", в която е имало и парчета от стенописи, според Вера Иванова напомнящи търновските. Надписът е сигурното и единствено свидетелство за съществуването на царски манастир в района на Вратица (Враца).
Божилов, Б. ДинастиятанаАсеневци. София, 1985, с. 110, 445-446; също Смядовски, С. Българска кирилска епиграфика IX- XV век. София, 1993, с. 192.
Дограмаджиева, Е., Райков, Б. Банишко евангелие ... , с. 70; Дилова, А. Банишкото евангелие - средновековен писмен паметник, свързан с историята на с. Баница. - Доклад, Първи самостоятелни четения на Регионално краеведско дружество - Враца 201 О (URL:https://kraevedivr.alle.bg/%D0%BA ¾D 1 %80%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/2010/, 15.05.2017); Дилова, А. Баница - село с богата история. Враца, 2013.
В този период тя попада в Бдинската (Видинската) епархия и е подчинена на Бдинската митрополия, с епархии подведомствени на Търновската патриаршия. Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932, с. 108 - 109; Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX- XIV век). София, 1997, с. 212 - 216.
Срв. по: Христова, Б., Караджова, Д., Узунова, Е. Бележки ... ; вж. също Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII - XIV век.(= Съчинения в 5 тома. Т. 4). София, 2014. Най-ранните сведения се отнасят за с. Равне (Рамне) до Охрид, ок. 1230 - 1241 г. и за столицата Търново през 1262 г., 1273 и 1277 г.
Христова, Б., Караджова, Д., Узунова, Е. Бележки ... , № 59, 62, 101.
Бистрецкия (Касинец, ,,Св. Йоан Богослов" или „Св. Иван Пусти") (Василиев, А. Църкви и манастири из Западна България (= Разкопки и проучвания, IV). София, 1950, с. 80 - 83); ,,Св. Троица" (Михайлов, С. Разрушеният манастир „Света Троица" до Враца.// Известия на Археологическия институт, XVIII, 1952, с. 297 - 298; книжовната активност там в началото на XVII в. вероятно е симптоматична за възобновяването на старо книжовно средище); Градешничкия; Струпецкия (Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, С. Манастирите в България. София, 1992, с. 121 - 123).
Бучински, Д. Триконхалната църква при с. Баница, Врачанско. // Годишник на Народния музей, VII, 1942, с. 250 - 251 (паметникът е отнесен по-скоро към периода на османското владичество); Димитрова, Д. Археологическите паметници във Врачански окръг. София, 1985, с. 19.
Вж.: Николова, Б. Православните църкви през Българското средновековие (IX - XIV в.). София, 2002, с. 77, цит. от: Аризанова, С. Селища и селищна мрежа във Видинската област (края на XIII - XIV в.).// Bulgaria medievalis, 3, 2012, р. 141 (n. 8): Баница се отбелязва като място „някъде в Североизточна България".
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996, с. 9 - 11.
Георгиев, Е. Литературата на Втората българска държава. София, 1977, с. 11 - 13; Гюзелев, В. Училища, скриптории ... , с. 126 - 127.
Oikonomou, А. Docшnentation and Restoration of Hagios Nikolaos in Vevi, Florina. (URL: https://www.academia.edu/7288524/Documentation _ and _ Restoration _ of _ Hagios _Nikolaos_in_Vevi_Florina, 16.05.2017); Paissidou, М. The Frescoes of Ayios Nikolaos at Vevi: а landmark in the monumental painting of 15th century in Westem Macedonia. // EГNATIA, 2007, No 11, р. 113 - 128 (URL: http://www.hist.auth.gr/old_hist/sites/default/files/ARX _ 05 _Paisidou_ Melina.pdf, 15.05.2017).
NBKM 847, datiran ot kraya na XIII v. Momchilov, I. Sbornik ot obraztsi za izuchavaneto na starobalgarskia ezik. Viena 1865, s. 13 - 20; Tsonev, B. Knizhovni starini ot Elena.// GSU, Istoriko-filologicheski fakultet, XIX, 1923, s. 3, 4, 7 - 30 (s 1 il.); Stoyanov, M., Kodov, H. Opis na slavyanskite rakopisi v Sofiyskata narodna biblioteka. T. 3. Sofia, 1964, s. 19; Dogramadzhieva, E., Raykov, B. Banishko evangelie. Srednobalgarski pametnik ot XIII vek. Sofia, 1981.
V bukvalen prevod. Tselia tekst i novobalgarskia prevod na belezhkata vzh. u Hristova, B., Karadzhova, D., Uzunova, E. Belezhki na balgarskite knizhovnitsi H - XVIII vek. T. 1. Sofia, 2003, s. 34 - 35, 95, № 30. V originala nyama opredelenie „tsarkva".
Musakova, E. Pismo i pisachi v balgarskite rakopisi do kraya na XVII v. Sofia, 2015, s. 55, 58.
Tsonev, B. Knizhovni starini ...
Dogramadzhieva, E., Raykov, B. Banishko evangelie ... , s. 17 - 18, 68 - 70.
Ot izklyuchitelno znachenie e rudarskata deynost v regiona, oshte ot trakiysko vreme.
Ivanova, V. Dva nadpisa ot Asenevtsi - Batoshovskiyat i Vrachanskiyat. // Izvestia na Balgarskia arheologicheski institut, XV, 1946, s. 135 - 144. Nyakolkoto kasa ot kamennia nadpis sa namereni v peshtera do ostankite ot tsarkva „vdyasno ot samite Vrattsa", v koyato e imalo i parcheta ot stenopisi, spored Vera Ivanova napomnyashti tarnovskite. Nadpisat e sigurnoto i edinstveno svidetelstvo za sashtestvuvaneto na tsarski manastir v rayona na Vratitsa (Vratsa).
Bozhilov, B. DinastiyatanaAsenevtsi. Sofia, 1985, s. 110, 445-446; sashto Smyadovski, S. Balgarska kirilska epigrafika IX- XV vek. Sofia, 1993, s. 192.
Dogramadzhieva, E., Raykov, B. Banishko evangelie ... , s. 70; Dilova, A. Banishkoto evangelie - srednovekoven pismen pametnik, svarzan s istoriyata na s. Banitsa. - Doklad, Parvi samostoyatelni chetenia na Regionalno kraevedsko druzhestvo - Vratsa 201 O (URL:https://kraevedivr.alle.bg/%D0%BA ¾D 1 %80%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/2010/, 15.05.2017); Dilova, A. Banitsa - selo s bogata istoria. Vratsa, 2013.
V tozi period tya popada v Bdinskata (Vidinskata) eparhia i e podchinena na Bdinskata mitropolia, s eparhii podvedomstveni na Tarnovskata patriarshia. Tsuhlev, D. Istoria na grada Vidin i negovata oblast (Vidinsko, Kulsko, Belogradchishko, Lomsko, Oryahovsko, Vratchansko, Ferdinandsko, Berkovsko i Krayna). Sofia, 1932, s. 108 - 109; Nikolova, B. Ustroystvo i upravlenie na Balgarskata pravoslavna tsarkva (IX- XIV vek). Sofia, 1997, s. 212 - 216.
Srv. po: Hristova, B., Karadzhova, D., Uzunova, E. Belezhki ... ; vzh. sashto Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria XIII - XIV vek.(= Sachinenia v 5 toma. T. 4). Sofia, 2014. Nay-rannite svedenia se otnasyat za s. Ravne (Ramne) do Ohrid, ok. 1230 - 1241 g. i za stolitsata Tarnovo prez 1262 g., 1273 i 1277 g.
Hristova, B., Karadzhova, D., Uzunova, E. Belezhki ... , № 59, 62, 101.
Bistretskia (Kasinets, ,,Sv. Yoan Bogoslov" ili „Sv. Ivan Pusti") (Vasiliev, A. Tsarkvi i manastiri iz Zapadna Bulgaria (= Razkopki i prouchvania, IV). Sofia, 1950, s. 80 - 83); ,,Sv. Troitsa" (Mihaylov, S. Razrusheniyat manastir „Sveta Troitsa" do Vratsa.// Izvestia na Arheologicheskia institut, XVIII, 1952, s. 297 - 298; knizhovnata aktivnost tam v nachaloto na XVII v. veroyatno e simptomatichna za vazobnovyavaneto na staro knizhovno sredishte); Gradeshnichkia; Strupetskia (Prashkov, L., Bakalova, E., Boyadzhiev, S. Manastirite v Bulgaria. Sofia, 1992, s. 121 - 123).
Buchinski, D. Trikonhalnata tsarkva pri s. Banitsa, Vrachansko. // Godishnik na Narodnia muzey, VII, 1942, s. 250 - 251 (pametnikat e otnesen po-skoro kam perioda na osmanskoto vladichestvo); Dimitrova, D. Arheologicheskite pametnitsi vav Vrachanski okrag. Sofia, 1985, s. 19.
Vzh.: Nikolova, B. Pravoslavnite tsarkvi prez Balgarskoto srednovekovie (IX - XIV v.). Sofia, 2002, s. 77, tsit. ot: Arizanova, S. Selishta i selishtna mrezha vav Vidinskata oblast (kraya na XIII - XIV v.).// Bulgaria medievalis, 3, 2012, r. 141 (n. 8): Banitsa se otbelyazva kato myasto „nyakade v Severoiztochna Bulgaria".
Nikolov, B. Ot Iskar do Ogosta. Sofia, 1996, s. 9 - 11.
Georgiev, E. Literaturata na Vtorata balgarska darzhava. Sofia, 1977, s. 11 - 13; Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii ... , s. 126 - 127.
Oikonomou, A. Docshnentation and Restoration of Hagios Nikolaos in Vevi, Florina. (URL: https://www.academia.edu/7288524/Documentation _ and _ Restoration _ of _ Hagios _Nikolaos_in_Vevi_Florina, 16.05.2017); Paissidou, M. The Frescoes of Ayios Nikolaos at Vevi: a landmark in the monumental painting of 15th century in Westem Macedonia. // EGNATIA, 2007, No 11, r. 113 - 128 (URL: http://www.hist.auth.gr/old_hist/sites/default/files/ARX _ 05 _Paisidou_ Melina.pdf, 15.05.2017).
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2019 Elissaveta Moussakova
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
