Общностите на духа в Българското средновековие
Контури на един възможен тип изследователски обекти
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.103.5-19Ключови думи :
Средновековна българска история, Старобългарска литература, духовни общностиРезюме
Статията представлява пълната писмена версия на встъпителната реч по повод удостояването на автора със званието „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, произнесена в Аулата на 28 юни 2018 г. Тя има за цел да обоснове понятието за духовни общности („общности на духа“) като обект на изследване в средновековната българска култура, като обедини съвременния академичен подход и средновековното разбиране за специфичен тип общности, както въображаеми, така и реално съществуващи. Авторът разкрива специфичните особености на такива общности на фона на теорията за интелектуалните мрежови общности на британския социолог Рандал Колинс, на изследователския проект „Сложности и мрежи в средновековното Средиземноморие и Близкия изток- СОММЕД“ на Австрийската академия на науките и на резултатите от последните проучвания на византийския интелектуален живот.
Използвани източници
Гюзелев, В. Духовната култура на Средновековна България през XIII - XIV в. - В: Теория и практика на обучението по история. Кн. 1. София, 1977, с. 9- 43; кн. 2, с. 202- 274.
Поливянни, Д. И. Средновековният български град през XIII - XIV век. Очерци. София, 1979, с. 141 - 163.
Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII - XIV век. София, 1985 (ново издание: Гюзелев, В. Съчинения в 5 тома. Т. 4. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII - XIV в. София, 2014).
Gjuzelev, V. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Wien- Koln- Weimar, Buchlau Verlag,1993.
Гюзелев, В. Българският книжовник-летописец от XIII - XV век - опит за характеристика. - In: Vis et Sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. София, Боян Пенев, 2016, с. 35 - 55.
Горина, Л. В. Болгарский хронограф и его судьба на Руси. София, Център за изследвания на българите. ТАНГРА-Тан-На-Кра, 2005; Горина, Л., Даскалова, Б. Шедьоври на българската книжовност на руска земя. София, Академично издателство „Професор Марин Дринов", 2011.
Полывянный, Д. И. Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общности IX - XV вв. Иваново, Издательство Ивановского государственного университета, 2000.
Оболенский, Д. Византийское содружество наций. Шесть византийских портретов. Москва, Янус-К, 1998.
Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България ... , с. 11.
Лавров, П. А. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. Ленинград, 1930, с. 160.
Настоящото академично слово бе произнесено именно на 28 май 2018 г., в деня на Св. Дух.
Лавров, П. А. Материалы ... , с. 197 - 198.
Пак там, с. 164.
The Cambridge Intellectual History of Byzantium. Cambridge University Press, 2017; Matschke, К.-Р., Tinnefeld, F. Die Gesellschaft im spaten Byzanz. Gruppen, Strukturen und Lebensformen. Wien- Koln- Weimar, Buhlau Verlag, 2001, S. 221 - 385; Кущ, Т. В. На закате империи. Культурная среда поздней Византии. Екатеринбург, Издательство Уральского университета, 2013.
Sevcenko, I. Society and intellectual life in late Byzantium. London, Variorum Reprints, 1981. р. 71 - 73.
Кущ, Т. В. На закате империи ... , с. 38 - 40; Степанов, Цв. В очакване на края. Европейски измерения: ок. 950 -ок. 1200 г. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2016, с. 206, 257, 266 сл. използва за старобългарските книжовници термин literati, който неизбежно влече след себе си далечни от Българското средновековие асоциации. Трябва да се отбележи, че етимологията на literati е същата като на старобългарските ,,азбукари", споменавани като хапакс от Черноризец Храбър, и на библейските „книжници".
https://www.oeaw.ac.at/ en/byzantine-research/byzantiшn-and-beyond/mobility-and-in-tercultural-contacts/complexities-and-networks/ Accessed on July 21, 2018.
Collins, R. The Sociology of Philosophies. А global theory of intellectual change. Harvard University Press, 1998. Руски превод: Коллинз, Р. Социология философий. Глобальная теория интеллектуального изменения. Новосибирск, 2002.
Gyuzelev, V. Duhovnata kultura na Srednovekovna Bulgaria prez XIII - XIV v. - V: Teoria i praktika na obuchenieto po istoria. Kn. 1. Sofia, 1977, s. 9- 43; kn. 2, s. 202- 274.
Polivyanni, D. I. Srednovekovniyat balgarski grad prez XIII - XIV vek. Ochertsi. Sofia, 1979, s. 141 - 163.
Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria XIII - XIV vek. Sofia, 1985 (novo izdanie: Gyuzelev, V. Sachinenia v 5 toma. T. 4. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria XIII - XIV v. Sofia, 2014).
Gjuzelev, V. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Wien- Koln- Weimar, Buchlau Verlag,1993.
Gyuzelev, V. Balgarskiyat knizhovnik-letopisets ot XIII - XV vek - opit za harakteristika. - In: Vis et Sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Sofia, Boyan Penev, 2016, s. 35 - 55.
Gorina, L. V. Bolgarskiy hronograf i ego sudyba na Rusi. Sofia, Tsentar za izsledvania na balgarite. TANGRA-Tan-Na-Kra, 2005; Gorina, L., Daskalova, B. Shedyovri na balgarskata knizhovnost na ruska zemya. Sofia, Akademichno izdatelstvo „Profesor Marin Drinov", 2011.
Polыvyannыy, D. I. Kulyturnoe svoeobrazie srednevekovoy Bolgarii v kontekste vizantiysko-slavyanskoy obshtnosti IX - XV vv. Ivanovo, Izdatelystvo Ivanovskogo gosudarstvennogo universiteta, 2000.
Obolenskiy, D. Vizantiyskoe sodruzhestvo natsiy. Shesty vizantiyskih portretov. Moskva, Yanus-K, 1998.
Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria ... , s. 11.
Lavrov, P. A. Materialы po istorii vozniknovenia drevneyshey slavyanskoy pisymennosti. Leningrad, 1930, s. 160.
Nastoyashtoto akademichno slovo be proizneseno imenno na 28 may 2018 g., v denya na Sv. Duh.
Lavrov, P. A. Materialы ... , s. 197 - 198.
Pak tam, s. 164.
The Cambridge Intellectual History of Byzantium. Cambridge University Press, 2017; Matschke, K.-R., Tinnefeld, F. Die Gesellschaft im spaten Byzanz. Gruppen, Strukturen und Lebensformen. Wien- Koln- Weimar, Buhlau Verlag, 2001, S. 221 - 385; Kusht, T. V. Na zakate imperii. Kulyturnaya sreda pozdney Vizantii. Ekaterinburg, Izdatelystvo Uralyskogo universiteta, 2013.
Sevcenko, I. Society and intellectual life in late Byzantium. London, Variorum Reprints, 1981. r. 71 - 73.
Kusht, T. V. Na zakate imperii ... , s. 38 - 40; Stepanov, Tsv. V ochakvane na kraya. Evropeyski izmerenia: ok. 950 -ok. 1200 g. Sofia, Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski", 2016, s. 206, 257, 266 sl. izpolzva za starobalgarskite knizhovnitsi termin literati, koyto neizbezhno vleche sled sebe si dalechni ot Balgarskoto srednovekovie asotsiatsii. Tryabva da se otbelezhi, che etimologiyata na literati e sashtata kato na starobalgarskite ,,azbukari", spomenavani kato hapaks ot Chernorizets Hrabar, i na bibleyskite „knizhnitsi".
https://www.oeaw.ac.at/ en/byzantine-research/byzantishn-and-beyond/mobility-and-in-tercultural-contacts/complexities-and-networks/ Accessed on July 21, 2018.
Collins, R. The Sociology of Philosophies. A global theory of intellectual change. Harvard University Press, 1998. Ruski prevod: Kollinz, R. Sotsiologia filosofiy. Globalynaya teoria intellektualynogo izmenenia. Novosibirsk, 2002.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2019 Dmitry Polyvyannnyy
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
