Необикновената съдба на българистката Шара Кариг
(1914-1999)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.103.92-126Ключови думи :
Сара Кариг, Унгария, българска фантастика, фашизъм, ГУЛАГ, Аста Нилсън, Валдемар Ланглет, Яд ВашемРезюме
Животът на унгарката Сара Кариг (1914-1999) е сложна плетеница от любопитство, трудолюбие, честност, смелост и съдбовен сблъсък с идеологическата извратеност на времето, в което живее. Тя е най-успешният популяризатор на българската художествена литература в Унгария, като е а преводач, редактор и съставител на 32 книги Ьу български автори. Това е а начетена и широко скроена интелектуалка. Но Сара Кариг е и необикновена личност, заради смелото си и самостоятелно човешко поведение. Тя е участвала в спасяването на живота на няколко хиляди души. В годините на фашизма в Унгария (1944 - 1945 г.) тя не се страхува да пожертва живота си и да спаси хиляди еврейски деца, бежанци и английски военнопленници, заедно с шведските антинацисти - Аста Нилсон, Валдемар Ланглет и Раул Валенберг. За тази честна и пряма жена в освободената от фашизма Ьу Унгария предстоят нови, тежки изпитания. Заради това, че се осмелява да разкрие изборни измами, тя е изпратена за шест години в съветските лагери ГУЛАГ. Там тя едва оживява, за да се върне в Унгария и да започне живота си отначало за трети път. С тежък труд, много всеотдайност и безкрайна жизненост тя гради мостове на приятелството, печели приятели, работи всеотдайно за родината си. От годините, прекарани в лагерите, обаче тя пази и а нежен спомен. Това са нейните чувствени бели стихотворения, десетилетия скрити на дъното на чекмеджето. Едва в края на живота си Сара Кариг се осмелява да разкрие пред читателската аудитория тази прекрасна страна от своята природа.
Използвани източници
https://hu.wikipedia.org/wiki/Karig_Sara (10.04.2018.) Превод на автора от унгарски.
Димитър Добрев Димитров (1904 - 1985) е български писател, читалищен деец, редактор, книгоиздател и общественик. В родното си село Щръклево, Русенско, издава единственият по рода си провинциален литературен вестник „Светло струй" (1928 - 1941 ). Дълги години е главен редактор на издателство „Народна култура" (1945 - 1970) (https://literaturensviat.com/?p=7208 l) (10.04.2018.)
Райко Славов Георгиев (1902 - 1987) е роден в с. Две могили, Русенско, а учи прогимназия в с. Щръклево, където се запознава с Димитър Добрев. Завършва Духовната семинария и повече от 55 години е свещеник в родното си село, по-късно град. Редовен дописник е на в. ,,Светлоструй" и други провинциални издания. Заедно с Димитър Добрев са основатели на дружество „Трезвеност" в с. Щръклево.
Маджарова, Н. Спомен за Шара Кариг. // Литературен форум, № 22 ( 405), 8 - 14 ЮНИ 1999, С. 12.
Jovkov, J. "А feher fecske". Budapest, Europa, 1956.
"Az utolso sarkany". Budapest, Europa, 1966.
"Ravasz Peter". Bolgar nepmesek. Budapest, Mora Konyvkiado, 1975.
''А bolgar irodalom kistiikre''. Szerk. Juhasz Peter es Karig Sara. Budapest, Eur6pa, 1965.
"Tortenetek а hostettrol". Ford. Juhasz Peter, Karig Sara, Szenczei Laszlo. Budapest, Europa, 1977.
Маджарова, Н. Спомен за Шара Кариг, с. 12.
Kertesz, М. Egy igazi ember. // Nok magazinja (Budapest), 1986, 12 sz., р. 1.
Дьорд Будаи (1907 - 1990) е изявен график, дърворезбар, скулптор и създател на театрални декори (https://hu.wikipedia.org/wiki/Buday _ Gyбrgy) (11.04.2018).
Миклош Радноти (1909 - 1944) е един от най-изявените поети на модерната унгарска лира от първата половина на ХХ в. Роден и израснал в еврейско семейство, приело унгарска идентичност, той има злочестата съдба на стотици хиляди други евреи да бъде убит в концлагера „Аушвиц" (https://hu.wikipedia.org/wiki/Radn6ti Mikl6s) (11.04.2018).
Ференц Мора (1879 - 1934) е писател, журналист, музеен уредник, археолог и етнограф (https://hu.wikipedia.org/wiki/M6ra_Ferenc) (11.04.2018).
Дюла Ортутай (1910 - 1978) е изявен учен, професор, университетски ректор, академик (1958 - 1978), водеща фигура на Будапещенската школа етнографи и фолклористи, директор на Изследователската група (институт) за етнография при УАН, председател на Унгарското етнографско общество, общественик и политик, министър на религията и образованието (1947 -1950) (https://hu.wikipedia.org/wiki/Ortutay_Gyula) (11.04.2018).
https://hu.wikipedia.org/wiki/Karig_Sara (10.04.2018.) Prevod na avtora ot ungarski.
Dimitar Dobrev Dimitrov (1904 - 1985) e balgarski pisatel, chitalishten deets, redaktor, knigoizdatel i obshtestvenik. V rodnoto si selo Shtraklevo, Rusensko, izdava edinstveniyat po roda si provintsialen literaturen vestnik „Svetlo struy" (1928 - 1941 ). Dalgi godini e glaven redaktor na izdatelstvo „Narodna kultura" (1945 - 1970) (https://literaturensviat.com/?p=7208 l) (10.04.2018.)
Rayko Slavov Georgiev (1902 - 1987) e roden v s. Dve mogili, Rusensko, a uchi progimnazia v s. Shtraklevo, kadeto se zapoznava s Dimitar Dobrev. Zavarshva Duhovnata seminaria i poveche ot 55 godini e sveshtenik v rodnoto si selo, po-kasno grad. Redoven dopisnik e na v. ,,Svetlostruy" i drugi provintsialni izdania. Zaedno s Dimitar Dobrev sa osnovateli na druzhestvo „Trezvenost" v s. Shtraklevo.
Madzharova, N. Spomen za Shara Karig. // Literaturen forum, № 22 ( 405), 8 - 14 YuNI 1999, S. 12.
Jovkov, J. "A feher fecske". Budapest, Europa, 1956.
"Az utolso sarkany". Budapest, Europa, 1966.
"Ravasz Peter". Bolgar nepmesek. Budapest, Mora Konyvkiado, 1975.
''A bolgar irodalom kistiikre''. Szerk. Juhasz Peter es Karig Sara. Budapest, Eur6pa, 1965.
"Tortenetek a hostettrol". Ford. Juhasz Peter, Karig Sara, Szenczei Laszlo. Budapest, Europa, 1977.
Madzharova, N. Spomen za Shara Karig, s. 12.
Kertesz, M. Egy igazi ember. // Nok magazinja (Budapest), 1986, 12 sz., r. 1.
Dyord Budai (1907 - 1990) e izyaven grafik, darvorezbar, skulptor i sazdatel na teatralni dekori (https://hu.wikipedia.org/wiki/Buday _ Gybrgy) (11.04.2018).
Miklosh Radnoti (1909 - 1944) e edin ot nay-izyavenite poeti na modernata ungarska lira ot parvata polovina na HH v. Roden i izrasnal v evreysko semeystvo, prielo ungarska identichnost, toy ima zlochestata sadba na stotitsi hilyadi drugi evrei da bade ubit v kontslagera „Aushvits" (https://hu.wikipedia.org/wiki/Radn6ti Mikl6s) (11.04.2018).
Ferents Mora (1879 - 1934) e pisatel, zhurnalist, muzeen urednik, arheolog i etnograf (https://hu.wikipedia.org/wiki/M6ra_Ferenc) (11.04.2018).
Dyula Ortutay (1910 - 1978) e izyaven uchen, profesor, universitetski rektor, akademik (1958 - 1978), vodeshta figura na Budapeshtenskata shkola etnografi i folkloristi, direktor na Izsledovatelskata grupa (institut) za etnografia pri UAN, predsedatel na Ungarskoto etnografsko obshtestvo, obshtestvenik i politik, ministar na religiyata i obrazovanieto (1947 -1950) (https://hu.wikipedia.org/wiki/Ortutay_Gyula) (11.04.2018).
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2019 Dzheni Madzharov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
