Малцинства – търговци в Румелия през ХVІІ–ХVІІІ век

This research is part of my project developed with the kind fi nancial support by the Research Support Scheme program of the Open Society for which I am very grateful. The text was drafted almost 10 years ago and I present the material in its original form. Meanwhile I was able to publish: Иванова, Св. Арменци и аджем туджаари (За статуса на търговеца в Румелия през ХVІІ–ХVІІІ в. – Bulg. Hist. Rev. (BHR). Studia in Honorem Professoris Virginiae Paskaleva. 2006, 1–2; Ivanova, Sv. Minorities All Around – and Merchants All Around (towards the Social Status of the Merchant Estate in Ottoman Overland Trade in the Balkans, 17th – 18th c.). – In: Europe’s Economic Relations with the Islamic World 13th – 18th Centuries. A cura di Simonetta Covaciocchi. Serie II – Attidelle “Settimane di Studi” e altri Convegni. Fondazione Istituto Internazionale di Storia Economica “F. Datini” Prato. La Monnier, 2007; Иванова, Св. Статус на гърците търговци Румелия през ХVІІ–ХVІІІ в. – Във: Балканите. Модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова. С., 2011.

OrO (Oriental deptment of National Library, Sofi a), S4, p. 12, doc. I.

I am focused on “ethno-cultural minorities”, i.e. groups that differ from the majority of modern Bulgaria, who live here from the pre-Industrial age. Their existence creates and maintains a vertical division of the Ottoman society of the pilar groups with an identical status, a status differing

them from the Muslims. Islamic social practice requires a division of the society into Muslims and non-Muslims. The latter have a specific legal and social status “zimma”, defi ned as a system of guarantees for the individuals, their property and confession of their religion, but they are valid under certain restrictions in those areas. Compliance with this status in the Ottoman state led to breakdown of the population, based on ethno-confessional principles – groups of Armenians, Jews, Vlachs, Greeks, Gypsies, various Muslim groups, Catholics, etc. The Ottoman Empire used those separate groups to manage their subjects, i.e. to collect taxes and to ensure lawful behavior. On the other hand, ethno-confessional communities meet the religious, social, cultural, psychological and economic needs of its members. Müstemin were non-Muslims, subjects of various countries with which the Ottomans had signed contracts (capitulations or ahdnames), enabling them to reside within the Muslim state, not as its subjects, and to engage in merchant business. – see: Иванова, Св. Преди да се роди българският милет. – Във: Държава и Църква – Църква и държава в българската история. Сб. по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. С., 2006.

Ivanova, Sv. The Empire’s “Own” Foreigners: Armenians and Acem Tüccar in Rumeli in the 17th and 18th Centuries. – In: The Ottoman Cpitulatiоns: text and Context. Ed. K. Fleet and M. van den Boogert. Oriente Moderno, Vol. 22 (83), n.s., 3–2003.

Stojanovic, T. The Conquering Balkan Orthodox Merchants. – Journal of Economic History, Vol. 20, 1960; p. 2, Martran, R. Foreign Merchants and the Minorities in Istanbul During the 16th and 17th Centuries. – In: Christians and Jewis in the Ottoman Empire. Ed. B. Braude and B. Lewis. Vol. 1, New York – London, 1982, р. 134; Broaudel, F. Les structures du quotidien: le possible at l’impossible. Paris, 1979; A Social and Economic History of Ottoman Empire. 1300–1914. Ed. H. Inalcik. Cambridge, 1996.

Митев, Пл. Търговията в българските земи през ХVIII в. София, 1989. Дис.; Из историята на търговията в българските земи през ХV–ХIХ в. Ред. В. Паскалева. С., 1978; Панова, Сн. Българските търговци през ХVII век. С., 1980; Сакъзов, Ив. Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през ХVI–ХVII столетия. С., 1930; Маслев, Ст. Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVI–ХVII в. С., 1991; Бур-Марковска, М. Балканите и унгарския пазар през ХVIII в. С., 1997. Bulgarians in the 17th c. Slavic Orthodox Society and culture under Ottoman Rule. Jefferson-North Carolina – London, 1993, 18, 38–39, which quotes: Тодоров, Н. Балканският град. С., 1972 и Грозданова, Е. Българската народност през ХVII век. Демографско изследване. С., 1989 – In the Bulgarian lands the town dwellers constituted only 4% and the Bulgarian Slavs were mainly involved in the agriculture.

Митев, Пл. Op. cit.; Murphey, R. Patterns of Trade along the Via Egnatia in the 17th Denturies. – The Via Egnatia under Ottoman Rule (1380 – 1699). Ed. E. Zachariadou. Rethymnon, 1996; Панова, Сн. Сведения в Държавните архив на гр. Клуж за търговията между българските земи и Трансилвания пез ХVII в. – Изв. на държ. архиви (ИДА), 32, 1976, с. 165.

Гандев, Хр. Търговската обмяна на Европа с българските земи през ХVIII и началото на ХIХ в. – Във: Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. С., 1976; Панова, Сн. Българските търговци...; Stojanovic, T. Op. сit., p. 281; Tabak, F. Local Merchants in Peripherial Areas of the Empire. The Fertile During the Long 19th Century. – Review, Vol. XI, 2, 1988, 179–182.

Димитров, Стр. Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България. С., 1981, с. 193, 43, 184.

OrO, S 308, p. 2, doc. I.

OrO, S149, fol. 7-a, doc. IV.

Списаревска, Й. За правния режим на дубровнишките колонии в българските земи под османско владичество ХV–ХVI в. – Истр. прегл. (ИПр) , 1973, № 2; еadem. Права на дубровничаните в българските земи под османска власт ХV–ХVI в. – ИПр, 1975, № 4, 33–34; еadem. По въпроса за наследствените права на дубровничаните в българските земи прз ХV в. – ИДА, 64, 1992, 296–299; еadem. Дубровнишката колония в София през ХV–ХVI в. според новооткрити документи. – Във: Из историята на търговията..., с. 13; еadem. За вноса и пласмента на италианска манифактура в българските земи от 80-те години на ХV до 30-те години на ХVI в. според дубровнишки извори. – ИДА, 51, 1986, с. 293, 311; Spisarevska, I. De l’activite` des associations commerciales de Raguse (Dubrovnik) dans les terres bulgares aux XVe et XVIe siecles. – Bulg. Hist. Rev. (BHR), 1974, № 2; Сакъзов, Ив. Op. сit., I–IV, 11, 25, 33; idem. Търговията на България с Анкона през ХVI и ХVII в. по нови извори. – Изв. на Ист. дружество (ИИД), 9, 1929, 8, 43, 91; Vetcheva, E. Les associations ckommerciales des habitants de Dubrovnik dans les terres bulgares durant les XVIe – XVIIIe siecles (structure et organization). – Etudes Historiques, IX, 1979.

Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи през ХVI–ХVII в. Състав. А. Ханаел и Ел. Ешкенази. Т. 1–2. С., 1960; Аврамов, Л., С. Розанес. Договорите ред евреите от балканските и българските земи през ХVI–ХVII в. – Год. на обществено-културните и просветни организации на евреите в Република България (ГОКПОЕРБ). 23, 1988; Ibid: Договор за дружество при евреите през ХVI и ХVII в. по българските земи. – ГОКПОЕРБ, 24, 1989; Ibid: Гражданско-правни институти сред евреите от балканските и българските земи през ХVI–ХVII в. – ГОКПОЕРБ, 22, 1987; Панова, Сн. Търговска и финансова дейност на евреите на Балканите през ХVI–ХVII в. – ИПр, 1967, № 3, 32–36, 49–51; eadem. За приложението на търговското право в Османската империя (Европейския югоизток) през ХVI–ХVII в. – Год. на общественокултурните и просветни организации на евреите в Република България, 21, 1986.

Тодорова, О. Православната църква и българите, ХV–ХVIII век. С., 1997, 162–177; Маслев, Ст. Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVІ–ХVІІ в. С., 1991, с. 17, 18, 58–59, 74, 76–77, 91, 94, 130–131, 137, 156, 161, 292, 297–316, 396–397; Бур-Марковска, М. Цит. съч., 146 – 148; Панова, Сн. За Чипровските търговци. – In: 300 години Чипровско въстание. Ред. В. Паскалева. С., 1988, с. 49; eadem. Български търговски компании на австрийския пазар през ХVIII в. С., 1996; Телбизов, К. Българските търговски колонии в Трансилвания през ХVIII в. С., 1984; Митев, Пл. Op. cit.; Семеен архив Хаджитошеви. Т. 1. Състав. К. Възвъзова-Каратеодорова, З. Маркова, Е. Павлова-Харбова, В. Харизанов. С., 1984, 311 – 340.

Григориан. Об актовых книгах армянского суда г. Каменец-Подольска, ХVI–ХVII вв. – Восточные источники по истории народов Юго-Восточной и Центральной Европы (ВИИ-НЮВЦЕ). Т. 1. М., 1964; Грабовецкий, Б. Армянская колония в Снятыне. – Във: Исторические связы и дружба украинского и армянского народов. Киев, 1965; Кульчицкий, В. Армянский “судебник” Гоша и эго пременение во Львове. – Във: Исторические связы...

By the way, this is considered to have been the source of ethno-division in trade. See: Rozen, M. Contest and Rivaluy in Mediterranean Maritime Commerce in the First Half of the 18th c.: The Jews of Salonika and the European Presense. – Reviue des Etudes Juives. Vol. CXLVII (3–4), 1988.

For the level of the trade activity see: Faroqhi, S. Towns and Townsmen of Ottoman Anatolia. Cambrige, 1984; Islamoğlu, H., C. Keyder. The Ottoman Social Formation. – In: Asiatic Mode of production. Ed. A. M. Bailey. J. R. Llobera. London, 1981; Георгиева, Цв., Н. Генчев. История на България ХV–ХIХ в. С., 1999, 134–156; Митев, Пл. Op. сit.

Бродел, Ф. Средиземно море и Средиземноморският свят по времето на Филип ІІ. Книга първа. С., 1998, с. 311, 430, 527; Панова, Сн. Български търговски компании на австрийския пазар. С., 1996, с. 217.

Льо Гоф, Ж. Търговци и банкери през Средновековието. С., 1999, 16–17, 32–34.

Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300–1600. С., 2002, с. 160.

Murphey, R. Patterms of Trade..., 172–174 The author draws attention to the transport factor and the enormous possibilities of the Ottomans to mobilize transport animals for caravan transport of goods, prices of the transport, etc., such distinction in the Greek merchants and its importance for the growth of their class also makes: Balta, E. The Exploitation of Otherness in the Economic Advancement of the Rum Millet. – Ο Ερανιστ, 24, 2003, 140–141.

Мартран, Р. (ред.) История на Османската империя. С., 1999, с. 223; see also the paragraph for the “greater trade”, с. 234, 349–352.

Панова, Сн. Български търговски...., 8–10; Паскалева, В. Левантинската търговия на Триест през ХVІІІ–ХІХ в. (с оглед на Балканите). – Във: Из историята на търговията в българските земи през ХV–ХIХ в. Ред. В. Паскалева. С., 1978, с. 229.

Георгиева, Цв. Френската политика и българите в началото на ХVIII в. – ГСУ, Ист. фак. (ИФ), 69, 1977; eadem. Един документ за френско търговско проникване в българските земи през втората четвърт на ХVIII в. – Изв. Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий” (ИНБКМ), 16 (22), 1981; Митев, Пл. Първият опит за откриване на руско консулство в българските земи – във Варна или в Силистра. – ИПр, 1991, № 8; Idem: Френската левантийска търговия и българските земи през ХVIII в. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Т. 7. С., 1989, 209–210; Idem: Френски проекти за консули във Видин или Русе, 1741 или в Пловдив – 1747 г. idem. Търговията на Холандия с Османската империя през ХVII–ХVIII в. и бъгарските земи. – Векове, 1988, № 4; Заборовский, Л. Экономические связи России с Балканами в первой половине ХVII в. – Във: Связы России с народами Балканского полуострова. М., 1990, 142–143, 184; Первенцев, A. Из истории консульской службы России ХVIII века. – Вопросы истории, 1985, № 8, 165–166.

Митев, Пл. Френската левантийска..., с. 211; idem. Търговията на Холандия..., 50–51.

For example for providing the Polish delegations: OrO, ОАК 12/72, 1707 г., ОАК 7/44, 1712; English and Netherlandish ambassadors : R2, f. 96-a, doc. I and 101-a, doc. I, 1698; for English – ОАК 2/26, without data; for Netherlandish Ambassador : S22, p. 12, doc. I, 1727; Hungarian (elç-i inguruz): ОАК 13/4; 1720; ОАК 2/20; for “nemçe” (possibly Austrian) ambassador – S21, p. 5, doc. I and II; for passing of “elç-i inguruz” – R2, fol. 43-a, doc. II; for passing of Russian ambassador: in 1699 ОАК 32/69, ОАК14/7, in 1703 ОАК14/86, in 1712 – ОАК32/85, 1723 ОАК32/44; Димитров, Стр. Цит съч., с. 88, 90, 91–95, 122–123, 123, 354, 355 and so on. See: Опис на турски документи за Русия, Полша и Чехия, запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Състав. М. Михайлова-Мръвкарова. С., 1974.

OrO, S269, fol. 2-b, doc. IV; R3, f. 43-b, doc. I.

Россия, Польша и Причерноморье, ХV–ХVIII в. М., 1979, с. 364; Велики, К. За търговията на българските градове с Австрия в края на ХVIII и началото на ХIХ в. – ИПр, 1959, Ottoman Polish Treaties. – Revue des Etudes Sud-Est Europeennes, T. 32, 1994, 3–4; Kolodziejczyk, D. Ottoman-Polish Diplomatic Relations, 15th – 18th c. Brill – Leiden – Boston – Köln, 2000; Михнева, Р. Някои нови моменти в търговията между Балканите и Северното Причерноморие (средата на ХVII – средата на ХVIII в.). – Във: Българите в Северното Причерноморие. Т. 4. Велико Търново, 1995; Заборовский, Л. Op. cit., p. 148.

Braudel, F. Op. сit., p. 152; Заборовский, Л. Op. сit., p. 148. See: Румелийски делници и празници от ХVІІІ в. С., 1978, 322–323.

Митев, Пл. Търговското братство в Нежин и българските земи през ХVIII в. – ГСУ, ИФ, 88, 1995, с. 70.

Stojanovic, T. Op. сit., p. 267; Бур-Марковска, М. Op. cit., 8–9; Панова, Сн. Българските търговски компании..., с. 9.

OrO, S 312/7, fol. 12-b, doc. I.

An Economic anc Social History..., p. 303.

Panaite, V. Op. Cit., p. 264; Biegman, N. The Turca-Ragusan Relationship According to the Firmans of Murad III (1575–1997) extant in the State Archives of Dubrovnik. The Hague – Paris, 1967, p. 69; Тверитинова, А. Указ султана Абдул Хамида I по случаю прибытия в Турцию русского купца. – In: ВИИНЮВЦЕ. Т. 1, с. 300; Митев, Пл. Търговското братство..., с. 74.

This research is part of my project developed with the kind fi nancial support by the Research Support Scheme program of the Open Society for which I am very grateful. The text was drafted almost 10 years ago and I present the material in its original form. Meanwhile I was able to publish: Ivanova, Sv. Armentsi i adzhem tudzhaari (Za statusa na targovetsa v Rumelia prez HVІІ–HVІІІ v. – Bulg. Hist. Rev. (BHR). Studia in Honorem Professoris Virginiae Paskaleva. 2006, 1–2; Ivanova, Sv. Minorities All Around – and Merchants All Around (towards the Social Status of the Merchant Estate in Ottoman Overland Trade in the Balkans, 17th – 18th c.). – In: Europe’s Economic Relations with the Islamic World 13th – 18th Centuries. A cura di Simonetta Covaciocchi. Serie II – Attidelle “Settimane di Studi” e altri Convegni. Fondazione Istituto Internazionale di Storia Economica “F. Datini” Prato. La Monnier, 2007; Ivanova, Sv. Status na gartsite targovtsi Rumelia prez HVІІ–HVІІІ v. – Vav: Balkanite. Modernizatsia, identichnosti, idei. Sbornik v chest na prof. Nadya Danova. S., 2011.

OrO (Oriental deptment of National Library, Sofi a), S4, p. 12, doc. I.

I am focused on “ethno-cultural minorities”, i.e. groups that differ from the majority of modern Bulgaria, who live here from the pre-Industrial age. Their existence creates and maintains a vertical division of the Ottoman society of the pilar groups with an identical status, a status differing them from the Muslims. Islamic social practice requires a division of the society into Muslims and non-Muslims. The latter have a specific legal and social status “zimma”, defi ned as a system of guarantees for the individuals, their property and confession of their religion, but they are valid under certain restrictions in those areas. Compliance with this status in the Ottoman state led to breakdown of the population, based on ethno-confessional principles – groups of Armenians, Jews, Vlachs, Greeks, Gypsies, various Muslim groups, Catholics, etc. The Ottoman Empire used those separate groups to manage their subjects, i.e. to collect taxes and to ensure lawful behavior. On the other hand, ethno-confessional communities meet the religious, social, cultural, psychological and economic needs of its members. Müstemin were non-Muslims, subjects of various countries with which the Ottomans had signed contracts (capitulations or ahdnames), enabling them to reside within the Muslim state, not as its subjects, and to engage in merchant business. – see: Ivanova, Sv. Predi da se rodi balgarskiyat milet. – Vav: Darzhava i Tsarkva – Tsarkva i darzhava v balgarskata istoria. Sb. po sluchay 135-godishninata ot uchredyavaneto na Balgarskata ekzarhia. S., 2006.

Ivanova, Sv. The Empire’s “Own” Foreigners: Armenians and Acem Tüccar in Rumeli in the 17th and 18th Centuries. – In: The Ottoman Cpitulations: text and Context. Ed. K. Fleet and M. van den Boogert. Oriente Moderno, Vol. 22 (83), n.s., 3–2003.

Stojanovic, T. The Conquering Balkan Orthodox Merchants. – Journal of Economic History, Vol. 20, 1960; p. 2, Martran, R. Foreign Merchants and the Minorities in Istanbul During the 16th and 17th Centuries. – In: Christians and Jewis in the Ottoman Empire. Ed. B. Braude and B. Lewis. Vol. 1, New York – London, 1982, r. 134; Broaudel, F. Les structures du quotidien: le possible at l’impossible. Paris, 1979; A Social and Economic History of Ottoman Empire. 1300–1914. Ed. H. Inalcik. Cambridge, 1996.

Mitev, Pl. Targoviyata v balgarskite zemi prez HVIII v. Sofia, 1989. Dis.; Iz istoriyata na targoviyata v balgarskite zemi prez HV–HIH v. Red. V. Paskaleva. S., 1978; Panova, Sn. Balgarskite targovtsi prez HVII vek. S., 1980; Sakazov, Iv. Stopanskite vrazki mezhdu Dubrovnik i balgarskite zemi prez HVI–HVII stoletia. S., 1930; Maslev, St. Targoviyata mezhdu balgarskite zemi i Transilvania prez HVI–HVII v. S., 1991; Bur-Markovska, M. Balkanite i ungarskia pazar prez HVIII v. S., 1997. Bulgarians in the 17th c. Slavic Orthodox Society and culture under Ottoman Rule. Jefferson-North Carolina – London, 1993, 18, 38–39, which quotes: Todorov, N. Balkanskiyat grad. S., 1972 i Grozdanova, E. Balgarskata narodnost prez HVII vek. Demografsko izsledvane. S., 1989 – In the Bulgarian lands the town dwellers constituted only 4% and the Bulgarian Slavs were mainly involved in the agriculture.

Mitev, Pl. Op. cit.; Murphey, R. Patterns of Trade along the Via Egnatia in the 17th Denturies. – The Via Egnatia under Ottoman Rule (1380 – 1699). Ed. E. Zachariadou. Rethymnon, 1996; Panova, Sn. Svedenia v Darzhavnite arhiv na gr. Kluzh za targoviyata mezhdu balgarskite zemi i Transilvania pez HVII v. – Izv. na darzh. arhivi (IDA), 32, 1976, s. 165.

Gandev, Hr. Targovskata obmyana na Evropa s balgarskite zemi prez HVIII i nachaloto na HIH v. – Vav: Gandev, Hr. Problemi na Balgarskoto vazrazhdane. S., 1976; Panova, Sn. Balgarskite targovtsi...; Stojanovic, T. Op. sit., p. 281; Tabak, F. Local Merchants in Peripherial Areas of the Empire. The Fertile During the Long 19th Century. – Review, Vol. XI, 2, 1988, 179–182.

Dimitrov, Str. Osmanski izvori za istoriyata na Dobrudzha i Severoiztochna Bulgaria. S., 1981, s. 193, 43, 184.

OrO, S 308, p. 2, doc. I.

OrO, S149, fol. 7-a, doc. IV.

Spisarevska, Y. Za pravnia rezhim na dubrovnishkite kolonii v balgarskite zemi pod osmansko vladichestvo HV–HVI v. – Istr. pregl. (IPr) , 1973, № 2; eadem. Prava na dubrovnichanite v balgarskite zemi pod osmanska vlast HV–HVI v. – IPr, 1975, № 4, 33–34; eadem. Po vaprosa za nasledstvenite prava na dubrovnichanite v balgarskite zemi prz HV v. – IDA, 64, 1992, 296–299; eadem. Dubrovnishkata kolonia v Sofia prez HV–HVI v. spored novootkriti dokumenti. – Vav: Iz istoriyata na targoviyata..., s. 13; eadem. Za vnosa i plasmenta na italianska manifaktura v balgarskite zemi ot 80-te godini na HV do 30-te godini na HVI v. spored dubrovnishki izvori. – IDA, 51, 1986, s. 293, 311; Spisarevska, I. De l’activite` des associations commerciales de Raguse (Dubrovnik) dans les terres bulgares aux XVe et XVIe siecles. – Bulg. Hist. Rev. (BHR), 1974, № 2; Sakazov, Iv. Op. sit., I–IV, 11, 25, 33; idem. Targoviyata na Bulgaria s Ankona prez HVI i HVII v. po novi izvori. – Izv. na Ist. druzhestvo (IID), 9, 1929, 8, 43, 91; Vetcheva, E. Les associations ckommerciales des habitants de Dubrovnik dans les terres bulgares durant les XVIe – XVIIIe siecles (structure et organization). – Etudes Historiques, IX, 1979.

Evreyski izvori za obshtestveno-ikonomicheskoto razvitie na balkanskite zemi prez HVI–HVII v. Sastav. A. Hanael i El. Eshkenazi. T. 1–2. S., 1960; Avramov, L., S. Rozanes. Dogovorite red evreite ot balkanskite i balgarskite zemi prez HVI–HVII v. – God. na obshtestveno-kulturnite i prosvetni organizatsii na evreite v Republika Bulgaria (GOKPOERB). 23, 1988; Ibid: Dogovor za druzhestvo pri evreite prez HVI i HVII v. po balgarskite zemi. – GOKPOERB, 24, 1989; Ibid: Grazhdansko-pravni instituti sred evreite ot balkanskite i balgarskite zemi prez HVI–HVII v. – GOKPOERB, 22, 1987; Panova, Sn. Targovska i finansova deynost na evreite na Balkanite prez HVI–HVII v. – IPr, 1967, № 3, 32–36, 49–51; eadem. Za prilozhenieto na targovskoto pravo v Osmanskata imperia (Evropeyskia yugoiztok) prez HVI–HVII v. – God. na obshtestvenokulturnite i prosvetni organizatsii na evreite v Republika Bulgaria, 21, 1986.

Todorova, O. Pravoslavnata tsarkva i balgarite, HV–HVIII vek. S., 1997, 162–177; Maslev, St. Targoviyata mezhdu balgarskite zemi i Transilvania prez HVІ–HVІІ v. S., 1991, s. 17, 18, 58–59, 74, 76–77, 91, 94, 130–131, 137, 156, 161, 292, 297–316, 396–397; Bur-Markovska, M. Tsit. sach., 146 – 148; Panova, Sn. Za Chiprovskite targovtsi. – In: 300 godini Chiprovsko vastanie. Red. V. Paskaleva. S., 1988, s. 49; eadem. Balgarski targovski kompanii na avstriyskia pazar prez HVIII v. S., 1996; Telbizov, K. Balgarskite targovski kolonii v Transilvania prez HVIII v. S., 1984; Mitev, Pl. Op. cit.; Semeen arhiv Hadzhitoshevi. T. 1. Sastav. K. Vazvazova-Karateodorova, Z. Markova, E. Pavlova-Harbova, V. Harizanov. S., 1984, 311 – 340.

Grigorian. Ob aktovыh knigah armyanskogo suda g. Kamenets-Podolyska, HVI–HVII vv. – Vostochnыe istochniki po istorii narodov Yugo-Vostochnoy i Tsentralynoy Evropы (VII-NYuVTsE). T. 1. M., 1964; Grabovetskiy, B. Armyanskaya kolonia v Snyatыne. – Vav: Istoricheskie

svyazы i druzhba ukrainskogo i armyanskogo narodov. Kiev, 1965; Kulychitskiy, V. Armyanskiy “sudebnik” Gosha i эgo premenenie vo Lyvove. – Vav: Istoricheskie svyazы...

By the way, this is considered to have been the source of ethno-division in trade. See: Rozen, M. Contest and Rivaluy in Mediterranean Maritime Commerce in the First Half of the 18th c.: The Jews of Salonika and the European Presense. – Reviue des Etudes Juives. Vol. CXLVII (3–4), 1988.

For the level of the trade activity see: Faroqhi, S. Towns and Townsmen of Ottoman Anatolia. Cambrige, 1984; Islamoğlu, H., C. Keyder. The Ottoman Social Formation. – In: Asiatic Mode of production. Ed. A. M. Bailey. J. R. Llobera. London, 1981; Georgieva, Tsv., N. Genchev. Istoria na Bulgaria HV–HIH v. S., 1999, 134–156; Mitev, Pl. Op. sit.

Brodel, F. Sredizemno more i Sredizemnomorskiyat svyat po vremeto na Filip ІІ. Kniga parva. S., 1998, s. 311, 430, 527; Panova, Sn. Balgarski targovski kompanii na avstriyskia pazar. S., 1996, s. 217.

Lyo Gof, Zh. Targovtsi i bankeri prez Srednovekovieto. S., 1999, 16–17, 32–34.

Inaldzhak, H. Osmanskata imperia. Klasicheskiyat period 1300–1600. S., 2002, s. 160.

Murphey, R. Patterms of Trade..., 172–174 The author draws attention to the transport factor and the enormous possibilities of the Ottomans to mobilize transport animals for caravan transport of goods, prices of the transport, etc., such distinction in the Greek merchants and its importance for the growth of their class also makes: Balta, E. The Exploitation of Otherness in the Economic Advancement of the Rum Millet. – Ο Ερανιστ, 24, 2003, 140–141.

Martran, R. (red.) Istoria na Osmanskata imperia. S., 1999, s. 223; see also the paragraph for the “greater trade”, s. 234, 349–352.

Panova, Sn. Balgarski targovski...., 8–10; Paskaleva, V. Levantinskata targovia na Triest prez HVІІІ–HІH v. (s ogled na Balkanite). – Vav: Iz istoriyata na targoviyata v balgarskite zemi prez HV–HIH v. Red. V. Paskaleva. S., 1978, s. 229.

Georgieva, Tsv. Frenskata politika i balgarite v nachaloto na HVIII v. – GSU, Ist. fak. (IF), 69, 1977; eadem. Edin dokument za frensko targovsko pronikvane v balgarskite zemi prez vtorata chetvart na HVIII v. – Izv. Nar. bibl. „Sv. sv. Kiril i Metodiy” (INBKM), 16 (22), 1981; Mitev, Pl. Parviyat opit za otkrivane na rusko konsulstvo v balgarskite zemi – vav Varna ili v Silistra. – IPr, 1991, № 8; Idem: Frenskata levantiyska targovia i balgarskite zemi prez HVIII v. – Vav: Vtori mezhdunaroden kongres po balgaristika. T. 7. S., 1989, 209–210; Idem: Frenski proekti za konsuli vav Vidin ili Ruse, 1741 ili v Plovdiv – 1747 g. idem. Targoviyata na Holandia s Osmanskata imperia prez HVII–HVIII v. i bagarskite zemi. – Vekove, 1988, № 4; Zaborovskiy, L. Эkonomicheskie svyazi Rossii s Balkanami v pervoy polovine HVII v. – Vav: Svyazы Rossii s narodami Balkanskogo poluostrova. M., 1990, 142–143, 184; Perventsev, A. Iz istorii konsulyskoy sluzhbы Rossii HVIII veka. – Voprosы istorii, 1985, № 8, 165–166.

Mitev, Pl. Frenskata levantiyska..., s. 211; idem. Targoviyata na Holandia..., 50–51.

For example for providing the Polish delegations: OrO, OAK 12/72, 1707 g., OAK 7/44, 1712; English and Netherlandish ambassadors : R2, f. 96-a, doc. I and 101-a, doc. I, 1698; for English – OAK 2/26, without data; for Netherlandish Ambassador : S22, p. 12, doc. I, 1727; Hungarian (elç-i inguruz): OAK 13/4; 1720; OAK 2/20; for “nemçe” (possibly Austrian) ambassador – S21, p. 5, doc. I and II; for passing of “elç-i inguruz” – R2, fol. 43-a, doc. II; for passing of Russian ambassador: in 1699 OAK 32/69, OAK14/7, in 1703 OAK14/86, in 1712 – OAK32/85, 1723 OAK32/44; Dimitrov, Str. Tsit sach., s. 88, 90, 91–95, 122–123, 123, 354, 355 and so on. See: Opis na turski dokumenti za Rusia, Polsha i Chehia, zapazeni v Orientalskia otdel na NBKM. Sastav. M. Mihaylova-Mravkarova. S., 1974.

OrO, S269, fol. 2-b, doc. IV; R3, f. 43-b, doc. I.

Rossia, Polysha i Prichernomorye, HV–HVIII v. M., 1979, s. 364; Veliki, K. Za targoviyata na balgarskite gradove s Avstria v kraya na HVIII i nachaloto na HIH v. – IPr, 1959, Ottoman Polish Treaties. – Revue des Etudes Sud-Est Europeennes, T. 32, 1994, 3–4; Kolodziejczyk, D. Ottoman-Polish Diplomatic Relations, 15th – 18th c. Brill – Leiden – Boston – Köln, 2000; Mihneva, R. Nyakoi novi momenti v targoviyata mezhdu Balkanite i Severnoto Prichernomorie (sredata na HVII – sredata na HVIII v.). – Vav: Balgarite v Severnoto Prichernomorie. T. 4. Veliko Tarnovo, 1995; Zaborovskiy, L. Op. cit., p. 148.

Braudel, F. Op. sit., p. 152; Zaborovskiy, L. Op. sit., p. 148. See: Rumeliyski delnitsi i praznitsi ot HVІІІ v. S., 1978, 322–323.

Mitev, Pl. Targovskoto bratstvo v Nezhin i balgarskite zemi prez HVIII v. – GSU, IF, 88, 1995, s. 70.

Stojanovic, T. Op. sit., p. 267; Bur-Markovska, M. Op. cit., 8–9; Panova, Sn. Balgarskite targovski kompanii..., s. 9.

OrO, S 312/7, fol. 12-b, doc. I.

An Economic anc Social History..., p. 303.

Panaite, V. Op. Cit., p. 264; Biegman, N. The Turca-Ragusan Relationship According to the Firmans of Murad III (1575–1997) extant in the State Archives of Dubrovnik. The Hague – Paris, 1967, p. 69; Tveritinova, A. Ukaz sultana Abdul Hamida I po sluchayu pribыtia v Turtsiyu russkogo kuptsa. – In: VIINYuVTsE. T. 1, s. 300; Mitev, Pl. Targovskoto bratstvo..., s. 74.