Интелигенцията и комунистическият режим в България в началото на 60-те години
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.100.292-379Ключови думи :
Тодор Живков, интелигенция, НР БългарияРезюме
60-те години са десетилетие на противоречията. Западните страни следват новата американска доктрина за „изграждане на мостове“ със съветския блок, която стимулира културния обмен, но и предизвиква подозрения за „идеологическа диверсия“ сред комунистическото ръководство. Десетилетието е белязано и от силния стремеж на източноевропейските страни към икономическа либерализация, което води до либерализиране на политическите режими. При тези обстоятелства от страна на интелигенцията се появяват все по-големи искания за творческа свобода. Защитната реакция на БКП е пряко повлияна от Москва. Въпреки това политиката на Тодор Живков в културната сфера има свои специфични аспекти. Тя може да се опише като смесен подход на „моркови и тояги“ - насочена е към съблазняване на творците, но преминава към репресии, ако действията им надхвърлят определените от партията граници.
Използвани източници
Avramov, D. Letopis na edno dramatichno desetiletie. Sofi a, 1994; Baeva, I. Bulgaria i “Prazhkata prolet” 1968. – In: Baeva, I. Bulgaria i Iztochna Evropa. Sofi a, 2001, 124–143; Elenkov, Iv. Kulturniat Front. Sofi a, 2008, 195–217; Kalinova, E. Bulgarskiat variant na suvetskoto “razmraziavane” v kulturata (1953–1963). – In: Bulgaria i Russia prez ХХ vek. Sofi a, 2000, 418–424; Migev,Vl. Bulgarskite pisateli i politicheskiat zhivot v Bulgaria 1944–1970. Sofi a, 2001, 171–275; Prazhkata prolet’68 i Bulgaria. Sofi a, 2005, 51–88, 148–163; Hristova, N. Specifi ka na Bulgarskoto “dissidentstvo”. Sofi a, 2005, 206–252; Spomenut i zabravata. Pisatelite i tyahnata “memoarna” pamet za 1962 godina. – Istoricheski pregled, 2002, No 3–4; Vlast i inteligencia. Bulgarskata 1968 godina. – Ibid., 2000, No 5–6, 205–225.
Kalinova, E. Transformaciite v kulturata. – In: Istoria na bulgarite. Т. 3 – Оt Оsvobozhdenieto (1878) do kraya na Studenata voyna (1989). Sofi a, 2009, 550–596.
Hristova, N. Konfl ikt “vlast-inteligentzia” v Bolgarii. 1956–1957 godii. – In: 1956 god. Rosiisko-bolgarskie nauchnie diskussii. Моskva, 2008, 316–328; Kalinova, E. Intelligentzia I vlast mezhdu dvumia volnami destalinizacii v Bolgarii. 1956–1961 godii. – In: 1956 god..., 329– 356.
Slavov, A. Bulgarskata literatura na razmraziavaneto. Sofi a, 1994, 107–109; Avramov, D. Dialog mezhdu dve izkustva. Sofi a, 1993, 369–370.
Slavov, A. Bulgarskata literatura..., 164–165; Kalinova, E., I. Baeva. Bulgarskite prehodi 1939–2005. Sofi a, 2005, p. 170; Vasilev, M. Dvizhenie i suzriavane po aprilski put. Hronika na literaturnite mnenia i diskusii sled april 1956. Sofi a, 1986, 30–32, 53–54, 60–67.
Centralen Durzhaven Arhiv na Republika Bulgaria (CDA), f. 1-Б, op. 6, а.е. 4113, l. 1–4; а.е. 4528, l. 1.
Levchev, L. Ti si sledvashtiat. Sofi a, 1998, 138–144; Slavov, A. Bulgarskata literatura..., p. 213.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 448, l. 69–70; Hristova, N. Specifi ka na..., 214–215.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 452, l. 77.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 493, l. 52–53; Stanimirova, N. Bulgarski kinorezhisiori. Sofi a, 1984, 48–49, 212–213.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 493, l. 53; Stanimirova, N. Bulgarski kinorezhisiori, p. 102.
Мateriali na ХХІІ kongres na KPSS. Sofi a, 1962, 339–352, 615.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 479, l. 104–108, 261.
Ibid., а.е. 491, l. 1–3.
The question is about the Decree of 10 February 1948 about V. Muradeli’s opera “Velikata druzhba” (“The Great Friendship”). This opera was proclaimed to be an example of “formalism” and composers as Dmitri Shostakovich, Sergei Prokofi ev, Аram Hatchaturyan were accused to be representatives of “the anti-democratic formalist trend”. – Оb opere “Velikaya druzhba” V. Мuradeli. Моskva, 1953, 24–31.
Romm, М. Chetiire vstrechi s N. S. Khrushchev. – In: Svet I teni “velikovo desyatiletia”. N. S. Khrushchev i evo vremya. Leningrad, 1989, 309–310.
Levchev, L. Ti si sledvashtiat, p. 173, 195.
Тraykova, Е. Bulgarskite literaturni polemiki. Sofi a, 2001, 180–181.
Levchev, L. Ti si sledvashtiat, p. 171.
Avramov, D. Dialog mezhdu..., 371–374; Slavov, A. Bulgarskata literatura..., 114–115; Hristova, N. Specifi ka na..., 230–231.
Stanimirova, N. Bulgarski kinorezhisiori, p. 102, 215.
Da se zapazi za vechni vremena. Informacionen bulletin. (To Be Preserved Forever. Information Bulletin). Sofi a, 2002, p. 93. This department later was transformed into the VI Department of State Security.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 535, l. 15.
Burlackii, F. Khrushchev. (Shtrihi k politicheskomu portretu). – In: Inovo ne dano. Моskva, 1988, p. 435; Solzhenicin, А. Sreshti v Kreml. Iz literaturnia zhivot. – Fakel, 1998, No 6, p. 24.
Romm, М. Chetiire vstrechi..., 311–314.
Solzhenicin, А. Sreshti v Kreml..., p. 38.
CDA, f. 1-Б, op. 5, а.е. 570, l. 3–4, 9–16.
Zhivkov, Т. Izkustvoto, naukata i kulturata v sluzhba na naroda. Rechi, statii i dokladi. Т. 2. Sofi a, 1965, 201–204. а.e. 5575, l. 4.
Yahiel, N. Тodor Zhivkov i lichnata vlast. Spomeni, dokumenti t analizi. Sofi a, 1997, 140–141.
Slavov, A. Bulgarskata literatura..., p. 62. Nevertheless, it is quite possible that Т. Zhivkov made use of his experience, acquired in his struggle against his political opponents during the period 1956–1962.
Levchev, L. Тi si sledvashtiat, p. 172.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
