Руската преселническа политика, българите и Одринският мир от 2 септември 1829 г.
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.100.174-239Ключови думи :
Миграционна политика, РусияРезюме
Последните две десетилетия направиха източноевропейците свидетели и участници в интензивни миграционни процеси. Те носят съществени и все още недостатъчно изследвани последици както за обществата в политически, икономически и обществен преход, така и за развитите страни, приемащи потоците от емигранти. След 1989 г. България не прави изключение от глобалната групова или поединична миграция на население и числата от официалната статистика са красноречиви. Така например през 1990 г. са емигрирали 87 900 българи, през 1991 г. – още 40 300 души, през 1992 г. страната е напусната от 68 000 души... На седмата година след падането на Берлинската стена, през 1996 г., емиграцията на българите продължава с почти същата интензивност и тогава родината са напуснали 62 000 души. Разбира се, тези числа трябва да се допълнят с трудно поддаващите се на изчисление неофициални емигранти, „скрити“ зад пътувания под формата на екскурзии, бригади, гостувания и др.
Използвани източници
For a theoretical background on the different aspects of migration and a comparative historical approach to the problem, as well as for a discussion on the century-long traditions of „policy-controlled migration,” see: Катсиарди-Херинг, О. Миграция на населението в Югоизточна Европа от ХV до началото на ХІХ в. – Балканистичен форум, 1999, issues 1–2–3, p. 10–13; Брубейкър, Р. Последици от разпадането на империите и отсяването на народите. – Брубейкър, Р. Националъзмът в нови рамки. Националната общност и националният въпрос в Нова Европа. С., 2004, 262–296 [First published: Rogers Brubaker. Nationalism Reframed. Nationhood and the National Question in the New Europe. Los Angeles: U of California Press, 1996]; История на човешките миграции. Под общата ред. на Р. Кинг. С., 2009 [First published: The History of Human Migration. Ed. R. King. New Holland Publishers, 2007], 12–13; Дичев, И. Граждани отвъд местата. Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване. С., 2009.
Скальковский, А. Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Одесса, 1848; Скальковский, А. Опыт статистического описание Новороссийского края. Ч. І–ІІ. Одесса, 1850–1853; Державин, Н. Болгарские колонии в России. – СбНУН, 1914, кн. ХХІХ; Державин, Н. Болгарския колонии в России. Т. 2. Петроград, 1915; Бернштейн, С. Страницы из истории болгарской эмиграции в России во время русско-турецкой войны 1828–1829 гг. – Ученые записки Института славяноведения (УЗИС). Т. 1. М.-Л., 1949, 327–342; Велики, К. Румыно-русская помощь, оказанная болгарам эмигрировавшим в Румынские княжества вследствии войны 1828–1829 гг. –Romanoslavica (Bucureşti), 1958, No 2; Конобеев, В. Национально-освободительное движение в Болгарии в 1828–1829 гг. – УЗИС. T. 20, 1960, 221–274; Дикулеску, В. Привилегии, давани на българските преселници във Влашко през 1803–1834 г. – Във: Сб. Изследвания в чест на М. С. Дринов. С., 1960, 399–415; Кристанов, Ц., С. Маслев, И. Пенаков. Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик. С., 1962, 69–96; Мещерюк, И. Переселение болгар в Южную Бессарабию, 1828–1834 гг. (Из истории развития русско-болгарских дружеских связей). Кишинев, 1965; Манко, А. Второто масово преселение на българите в Русия в периода на руско-турската война 1828–1829 г. – Военно исторически сборник (ВИСб.), 1966, № 2, 53–60; Велики, К. Изселването от Карнобат във Влашко през 1830 г. - Известия на института по история (ИИИ), 1966, 16–17, 453–466; Грек, И. Бългаските доброволци (волонтери) от 1828–1829 година. –Векове, 1975, № 5, 8–20; Боев, Р. Българският доброволчески корпус в руската армия от 1829 г. – ВИСб., 1978, № 4, 84–90; Велики, К. Емигрирането на българите от Сливен във Влахия през 1830 г. – Във: Страници от миналото на българския народ. С., 1987, 77–111; Медведева, О. Российския дипломатия и эмиграция болгарского населения в 1830-е годы. (По неопубликованным документам Архива внешней политики России). – Советское славяноведение, 1988, № 4, 24–33; Степанова, Л. Первое консульство России в болгарских землях (Сливен, 1830–1833). – Във: Проблемы истории стран Юго-Восточной Европы. Политика. Культура. Историография. Кишинев, 1989, 155–185; Медведева, О. Деятельность российского консула в Сливене Г. В. Ващенко (1830–1833 годы). – Славяноведение, 1999, № 4, 71–76; Белова, Е. Внутренняя политика российского правительства по заселению юга Российской империи. (По материалам Новороссии и Бессарабии 1751–1871 гг.). Дис. М., 2004. The text is partially accessible on: <http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/64274.html> (Web. 15 April 2010); Дойнов, С. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането. (1751–1878). С., 2005, 84–115; Медведева, О. Когда говорят документы. – Във: Славянский мир в третьем тысячелетии. Славянская идентичность – новые факторы консолидации. М., 2008, 209–226; Станчев, М. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ. Т. 1 (1711–2006). Статистический сборник. С., 2009; Медведева, О. Первый российский консул в болгарских землях Г. В. Ващенко о местном населении. 1830-е годы. – Във: Россия – Болгария: векторы взаимопонимания. ХVІІІ–ХХІ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. М., 2010, 36–55.
Шишов, А. Русские генерал-фельдмаршалы Дибич-Забалканский, Паскевич-Эриванский. М., 2001, 60–61. The text of the Treaty of Turkmanchai between Russia and Persia from February 10, 1828 is published in: Внешняя политика России ХІХ и начала ХХ века. Документы Российского министерства иностранных дел. Сер. ІІ (1815–1830). Т. 7 (15). А. Л. Нарочницкий (ответств. ред.). М., 1992, р. 410–413, doc. 138. During the Armenian migration from Persia there even emerged an idea to dislocate the Muslims from the territory newly acquired by Russia. The establishment of ethnically and religiously homogeneous districts was considered to ensure conflict-free coexistence and easier government. More on this topic in: Присоединение Восточной Армении к России. Сборник документов. Т. ІІ (1814–1830). Под ред. на Ц. П. Агаяна. Ереван, 1978, p. 566–567, doc. 332.
Шишов, А. Op. cit., р. 61, 290. An important role in the justifi cation and organization of the Persian Armenians’ migration was played by the Armenian Christopher E. Lazarev, a Russian statesman, offi cial from the Russian Ministry of Foreign Affairs, and founder of the Moscow Institute of Oriental languages. He was also among the fi rst, who immediately after the migration took an active руско-турската война 1828–1829 г. – Военно исторически сборник (ВИСб.), 1966, № 2, 53–60; Велики, К. Изселването от Карнобат във Влашко през 1830 г. – Изв. на Института по история (ИИИ), 16–17, 1966, 453–466; Грек, Ив. Българските доброволци (волонтери) от 1828–1829 година. – Векове, 1975, № 5, 8–20; Боев, Р. Българският доброволчески корпус в руската армия от 1829 г. – ВИСб., 1978, № 4, 84–90; Велики, К. Емигрирането на българите от Сливен във Влахия през 1830 г. – Във: Страници от миналото на българския народ. С., 1987, 77–111; Медведева, О. Российския дипломатия и эмиграция болгарского населения в 1830-е годы. (По неопубликованным документам Архива внешней политики России). – Советское славяноведение, 1988, № 4, 24–33; Степанова, Л. Первое консульство России в болгарских землях (Сливен, 1830–1833). – Във: Проблемы истории стран Юго-Восточной Европы. Политика. Культура. Историография. Кишинев, 1989, 155–185; Медведева, О. Деятельность российского консула в Сливене Г. В. Ващенко (1830–1833 годы). – Славяноведение. 1999. № 4. 71–76; Белова, Е. Внутренняя политика российского правительства по заселению юга Российской империи (По материалам Новороссии и Бессарабии 1751–1871 гг.). Дис. М., 2004. Текстът е частично достъпен на: http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/64274.html (посл. влизане април 2010 г.); Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането. (1751–1878). С., 2005, 84–115; Медведева, О. Когда говорят документы. – Във: Славянский мир в третьем тысячелетии. Славянская идентичность – новые факторы консолидации. М., 2008, 209–226; Станчев, М. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ. Т. 1 (1711–2006). Статистический сборник. С., 2009; Медведева, О. Первый российский консул в болгарских землях Г. В. Ващенко о местном населении. 1830-е годы. – Във: Россия – Болгария: векторы взаимопонимания. ХVІІІ–ХХІ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. М., 2010, 36–55.
Шишов, А. Русские генерал-фельдмаршалы Дибич-Забалканский, Паскевич-Эриванский. М., 2001, 60–61. Текстът на Туркманчайския договор между Русия и Персия от 10 февруари 1828 г. вж. във: Внешняя политика России ХІХ и начала ХХ века. Документы Российского министерства иностранных дел. Сер. ІІ (1815–1830). Т. 7 (15). А. Л. Нарочницкий (ответств. ред.). М., 1992, с. 410–413, док. 138. В хода на арменското изселване от персийските провинции дори възниква идея да се организира разместване на живеещото в новопридобитата от Русия територия мюсюлманско население, за да се обособят етнически и верски еднородни области с цел безконфликтно съжителство и по-лесно управление. Повече вж. във: Присоединение Восточной Армении к России. Сборник документов. Т. 2 (1814–1830). Под ред. на Ц. П. Агаяна. Ереван, 1978, с. 566–567, док. 332.
For a theoretical background on the different aspects of migration and a comparative historical approach to the problem, as well as for a discussion on the century-long traditions of „policy-controlled migration,” see: Katsiardi-Hering, O. Migratsia na naselenieto v Yugoiztochna Evropa ot HV do nachaloto na HІH v. – Balkanistichen forum, 1999, issues 1–2–3, p. 10–13; Brubeykar, R. Posleditsi ot razpadaneto na imperiite i otsyavaneto na narodite. – Brubeykar, R. Natsionalazmat v novi ramki. Natsionalnata obshtnost i natsionalniyat vapros v Nova Evropa. S., 2004, 262–296 [First published: Rogers Brubaker. Nationalism Reframed. Nationhood and the National Question in the New Europe. Los Angeles: U of California Press, 1996]; Istoria na choveshkite migratsii. Pod obshtata red. na R. King. S., 2009 [First published: The History of Human Migration. Ed. R. King. New Holland Publishers, 2007], 12–13; Dichev, I. Grazhdani otvad mestata. Novi mobilnosti, novi granitsi, novi formi na obitavane. S., 2009.
Skalykovskiy, A. Bolgarskie kolonii v Bessarabii i Novorossiyskom krae. Odessa, 1848; Skalykovskiy, A. Opыt statisticheskogo opisanie Novorossiyskogo kraya. Ch. І–ІІ. Odessa, 1850–1853; Derzhavin, N. Bolgarskie kolonii v Rossii. – SbNUN, 1914, kn. HHІH; Derzhavin, N. Bolgarskia kolonii v Rossii. T. 2. Petrograd, 1915; Bernshteyn, S. Stranitsы iz istorii bolgarskoy эmigratsii v Rossii vo vremya russko-turetskoy voynы 1828–1829 gg. – Uchenыe zapiski Instituta slavyanovedenia (UZIS). T. 1. M.-L., 1949, 327–342; Veliki, K. Rumыno-russkaya pomoshty, okazannaya bolgaram эmigrirovavshim v Rumыnskie knyazhestva vsledstvii voynы 1828–1829 gg. –Romanoslavica (Bucureşti), 1958, No 2; Konobeev, V. Natsionalyno-osvoboditelynoe dvizhenie v Bolgarii v 1828–1829 gg. – UZIS. T. 20, 1960, 221–274; Dikulesku, V. Privilegii, davani na balgarskite preselnitsi vav Vlashko prez 1803–1834 g. – Vav: Sb. Izsledvania v chest na M. S. Drinov. S., 1960, 399–415; Kristanov, Ts., S. Maslev, I. Penakov. D-r Ivan Seliminski kato uchitel, lekar i obshtestvenik. S., 1962, 69–96; Meshteryuk, I. Pereselenie bolgar v Yuzhnuyu Bessarabiyu, 1828–1834 gg. (Iz istorii razvitia russko-bolgarskih druzheskih svyazey). Kishinev, 1965; Manko, A. Vtoroto masovo preselenie na balgarite v Rusia v perioda na rusko-turskata voyna 1828–1829 g. – Voenno istoricheski sbornik (VISb.), 1966, № 2, 53–60; Veliki, K. Izselvaneto ot Karnobat vav Vlashko prez 1830 g. - Izvestia na instituta po istoria (III), 1966, 16–17, 453–466; Grek, I. Balgaskite dobrovoltsi (volonteri) ot 1828–1829 godina. –Vekove, 1975, № 5, 8–20; Boev, R. Balgarskiyat dobrovolcheski korpus v ruskata armia ot 1829 g. – VISb., 1978, № 4, 84–90; Veliki, K. Emigriraneto na balgarite ot Sliven vav Vlahia prez 1830 g. – Vav: Stranitsi ot minaloto na balgarskia narod. S., 1987, 77–111; Medvedeva, O. Rossiyskia diplomatia i эmigratsia bolgarskogo naselenia v 1830-e godы. (Po neopublikovannыm dokumentam Arhiva vneshney politiki Rossii). – Sovetskoe slavyanovedenie, 1988, № 4, 24–33; Stepanova, L. Pervoe konsulystvo Rossii v bolgarskih zemlyah (Sliven, 1830–1833). – Vav: Problemы istorii stran Yugo-Vostochnoy Evropы. Politika. Kulytura. Istoriografia. Kishinev, 1989, 155–185; Medvedeva, O. Deyatelynosty rossiyskogo konsula v Slivene G. V. Vashtenko (1830–1833 godы). – Slavyanovedenie, 1999, № 4, 71–76; Belova, E. Vnutrennyaya politika rossiyskogo pravitelystva po zaseleniyu yuga Rossiyskoy imperii. (Po materialam Novorossii i Bessarabii 1751–1871 gg.). Dis. M., 2004. The text is partially accessible on: <http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/64274.html> (Web. 15 April 2010); Doynov, S. Balgarite v Ukrayna i Moldova prez Vazrazhdaneto. (1751–1878). S., 2005, 84–115; Medvedeva, O. Kogda govoryat dokumentы. – Vav: Slavyanskiy mir v tretyem tыsyacheletii. Slavyanskaya identichnosty – novыe faktorы konsolidatsii. M., 2008, 209–226; Stanchev, M. Bolgarы v Rossiyskoy imperii, SSSR, stranah Baltii i SNG. T. 1 (1711–2006). Statisticheskiy sbornik. S., 2009; Medvedeva, O. Pervыy rossiyskiy konsul v bolgarskih zemlyah G. V. Vashtenko o mestnom naselenii. 1830-e godы. – Vav: Rossia – Bolgaria: vektorы vzaimoponimania. HVІІІ–HHІ vv. Rossiysko-bolgarskie nauchnыe diskussii. M., 2010, 36–55.
Shishov, A. Russkie general-felydmarshalы Dibich-Zabalkanskiy, Paskevich-Эrivanskiy. M., 2001, 60–61. The text of the Treaty of Turkmanchai between Russia and Persia from February 10, 1828 is published in: Vneshnyaya politika Rossii HІH i nachala HH veka. Dokumentы Rossiyskogo ministerstva inostrannыh del. Ser. ІІ (1815–1830). T. 7 (15). A. L. Narochnitskiy (otvetstv. red.). M., 1992, r. 410–413, doc. 138. During the Armenian migration from Persia there even emerged an idea to dislocate the Muslims from the territory newly acquired by Russia. The establishment of ethnically and religiously homogeneous districts was considered to ensure conflict-free coexistence and easier government. More on this topic in: Prisoedinenie Vostochnoy Armenii k Rossii. Sbornik dokumentov. T. ІІ (1814–1830). Pod red. na Ts. P. Agayana. Erevan, 1978, p. 566–567, doc. 332.
Shishov, A. Op. cit., r. 61, 290. An important role in the justifi cation and organization of the Persian Armenians’ migration was played by the Armenian Christopher E. Lazarev, a Russian statesman, offi cial from the Russian Ministry of Foreign Affairs, and founder of the Moscow Institute of Oriental languages. He was also among the fi rst, who immediately after the migration took an active rusko-turskata voyna 1828–1829 g. – Voenno istoricheski sbornik (VISb.), 1966, № 2, 53–60; Veliki, K. Izselvaneto ot Karnobat vav Vlashko prez 1830 g. – Izv. na Instituta po istoria (III), 16–17, 1966, 453–466; Grek, Iv. Balgarskite dobrovoltsi (volonteri) ot 1828–1829 godina. – Vekove, 1975, № 5, 8–20; Boev, R. Balgarskiyat dobrovolcheski korpus v ruskata armia ot 1829 g. – VISb., 1978, № 4, 84–90; Veliki, K. Emigriraneto na balgarite ot Sliven vav Vlahia prez 1830 g. – Vav: Stranitsi ot minaloto na balgarskia narod. S., 1987, 77–111; Medvedeva, O. Rossiyskia diplomatia i эmigratsia bolgarskogo naselenia v 1830-e godы. (Po neopublikovannыm dokumentam Arhiva vneshney politiki Rossii). – Sovetskoe slavyanovedenie, 1988, № 4, 24–33; Stepanova, L. Pervoe konsulystvo Rossii v bolgarskih zemlyah (Sliven, 1830–1833). – Vav: Problemы istorii stran Yugo-Vostochnoy Evropы. Politika. Kulytura. Istoriografia. Kishinev, 1989, 155–185; Medvedeva, O. Deyatelynosty rossiyskogo konsula v Slivene G. V. Vashtenko (1830–1833 godы). – Slavyanovedenie. 1999. № 4. 71–76; Belova, E. Vnutrennyaya politika rossiyskogo pravitelystva po zaseleniyu yuga Rossiyskoy imperii (Po materialam Novorossii i Bessarabii 1751–1871 gg.). Dis. M., 2004. Tekstat e chastichno dostapen na: http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/64274.html (posl. vlizane april 2010 g.); Doynov, St. Balgarite v Ukrayna i Moldova prez Vazrazhdaneto. (1751–1878). S., 2005, 84–115; Medvedeva, O. Kogda govoryat dokumentы. – Vav: Slavyanskiy mir v tretyem tыsyacheletii. Slavyanskaya identichnosty – novыe faktorы konsolidatsii. M., 2008, 209–226; Stanchev, M. Bolgarы v Rossiyskoy imperii, SSSR, stranah Baltii i SNG. T. 1 (1711–2006). Statisticheskiy sbornik. S., 2009; Medvedeva, O. Pervыy rossiyskiy konsul v bolgarskih zemlyah G. V. Vashtenko o mestnom naselenii. 1830-e godы. – Vav: Rossia – Bolgaria: vektorы vzaimoponimania. HVІІІ–HHІ vv. Rossiysko-bolgarskie nauchnыe diskussii. M., 2010, 36–55.
Shishov, A. Russkie general-felydmarshalы Dibich-Zabalkanskiy, Paskevich-Эrivanskiy. M., 2001, 60–61. Tekstat na Turkmanchayskia dogovor mezhdu Rusia i Persia ot 10 fevruari 1828 g. vzh. vav: Vneshnyaya politika Rossii HІH i nachala HH veka. Dokumentы Rossiyskogo ministerstva inostrannыh del. Ser. ІІ (1815–1830). T. 7 (15). A. L. Narochnitskiy (otvetstv. red.). M., 1992, s. 410–413, dok. 138. V hoda na armenskoto izselvane ot persiyskite provintsii dori vaznikva ideya da se organizira razmestvane na zhiveeshtoto v novopridobitata ot Rusia teritoria myusyulmansko naselenie, za da se obosobyat etnicheski i verski ednorodni oblasti s tsel bezkonfliktno sazhitelstvo i po-lesno upravlenie. Poveche vzh. vav: Prisoedinenie Vostochnoy Armenii k Rossii. Sbornik dokumentov. T. 2 (1814–1830). Pod red. na Ts. P. Agayana. Erevan, 1978, s. 566–567, dok. 332.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).