Предизвикателствата на опозиционния статус. Прогресивнолибералната партия (1903–1911)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.171-242Ключови думи :
Прогресивнолиберална партия, Народна партияРезюме
През май 1903 г. българският министър-председател Стоян Данев подава оставка и Прогресивно-либералната партия (ПЛП) предава властта. През следващите осем години „цанковистите“ са в опозиция на правителствата на Народнолибералната партия (1903-1908 г.) и на Демократическата партия (1908-1911 г.). Падането от власт се отразява неблагоприятно на партийната организация на ЛНП. Много съратници напускат партията. Партийната дейност намалява. Известно съживяване настъпва през 1905 г. През 1907 г. се провежда вторият конгрес на партията. ПЛП участва в общите парламентарни избори през 1903 и 1908 г., но печели само шест (респ. две) места в Народното събрание. Успешна организационна реформа е направена през 1908 г., когато е променен уставът на партията. През 1909-1910 г. ПЛП се консолидира и печели още едно място на частичните избори (1909 г.). ПЛП има агресивно поведение спрямо правителствата на Народнолибералната партия. Прогресивните либерали атакуваха тяхната външна политика, законодателство, репресии, чуждестранни заеми. Отношението на ЛНП към правителството на Демократическата партия беше по-умерено. Цанковистите критикуваха мерките на кабинета при дипломатическите преговори, целящи признаване на българската независимост. В този период (1903-1911 г.) ПЛП заявява, че стои извън консолидацията на партиите в България. Прогресивните либерали се включват в опозиционни коалиции като „Обединена опозиция“ (1903 г.) и „Патриотичен блок“ (1907 г.). ПЛП поддържа близки отношения с Народната партия. Двете партии имаха сходни програми за външната политика - ултрарусофилство. През март 1911 г. ПЛП се връща на власт. Цар Фердинанд назначава нов кабинет с членове от Прогресивнолибералната партия и Народната партия.
Използвани източници
За управлението на ПЛП в периода декември 1901 – май 1903 г. вж.: Живков, Св. Прогресивнолибералите на власт. Хомогенният кабинет на д-р Стоян Данев (декември 1901 – май 1903). – История, 2010, № 5–6, 43–81.
В спомените си Султана Р. Петрова лаконично споменава, че при министерската криза от май 1903 г. князът е предложил министерски портфейл на М. Балабанов. Петрова, С. Р. Моите спомени. С., 1991, с. 35.
За сондажите за кабинет вж.: Ангелова, Р. Народната партия в опозиция на вътрешната политика на правителствата (12.01.1901–6.05.1903). – История, 2003, № 3–4, с. 68; Николова, В. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894–1920. В. Търново, 2004, 144–145; Саздов, Д. Демократическата партия 1887–1908. С., 2001, 248–249.
Понятието „втори стамболовистки режим“ при наличието на четирима „външни“ министри може да се подложи на известна критика. По наше мнение правителството оформя своя „стамболовистки“ облик през 1905–1906 г. след излизането на Д. К. Попов и Р. Петров от кабинета.
България, VІ, № 625, 6 май 1903; № 626, 10 май 1903.
НБКМ – БИА, ф. 12, а.е. 30, л. 131–132; ф. 15, а.е. 1843, л. 4–5; НА – БАН, ф. 43 к., а.е. 50, л. 1–2; България, VІ, № 629, 24 май 1903.
България, VІ, № 634, 14 юни 1903; № 635, 19 юни 1903; Мисъл (Враца), І, № 47, 8 юни 1903; ІІ, № 1, 21 юни 1903; Новозагорски лист (Нова Загора), ІІ, № 50, 5 юли 1903; Пазарджишки вести (Татар Пазарджик), № 13, 23 юни 1903; Стенографски дневници (по-нататък: СД), ХІІІ ОНС, І РС, 16 заседание, 24 ноем. 1903, 441–446.
ЦДА, ф. 134 к., оп. 1, а.е. 317, л. 3–4; НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 20, л. 45–46; Мисъл (Враца), ІІ, № 4, 19 юли 190.
България, VІ, № 637, 27 юни 1903
ЦДА, ф. 3 к., оп. 8, а.е. 434, л. 1–6; НБКМ – БИА, ф. 11, а.е. 17, л. 1; 12–13; а.е. 20, л. 21–30; НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 13, л. 5–19; България, VІ, № 639, 5 юли 1903; Мисъл (Враца), ІІ, № 3, 12 юли 1903; Николова, В. Между консерватизма и либерализма..., с. 147. Депутатите социалисти изготвят своя протестна декларация.
Повечето от тях са от турските представители. Някои българи обаче, като Христо Манов от Самоков, мотивират своя отказ да поставят подписа си в „тези съдбоносни за отечеството времена“ – НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 3, л. 103–104.
България, VІ, № 2, 26 авг. 1903.
НБКМ – БИА, ф. 273, оп. 1, а.е. 515, л. 7– 9; 11–12; Ангелова, Р. Развитие и дейност на Народната партия (1899–1911). В. Търново, 2003, с. 139; Николова, В. Между консерватизма и либерализма..., 147–148.
Саздов, Д. Демократическата партия..., с. 255.
НБКМ – БИА, ф. 15, а.е. 1849, л. 74–76.
България, VІ, № 24, 23 септ. 1903; Ангелова, Р. Развитие и дейност..., с. 141; Саздов, Д. Демократическата партия..., с. 256. В тези обиколки Ст. Данев е съпроводен от Ал. Людсканов, М. Сарафов, Д. Христов и Ал. Радев.
Za upravlenieto na PLP v perioda dekemvri 1901 – may 1903 g. vzh.: Zhivkov, Sv. Progresivnoliberalite na vlast. Homogenniyat kabinet na d-r Stoyan Danev (dekemvri 1901 – may 1903). – Istoria, 2010, № 5–6, 43–81.
V spomenite si Sultana R. Petrova lakonichno spomenava, che pri ministerskata kriza ot may 1903 g. knyazat e predlozhil ministerski portfeyl na M. Balabanov. Petrova, S. R. Moite spomeni. S., 1991, s. 35.
Za sondazhite za kabinet vzh.: Angelova, R. Narodnata partia v opozitsia na vatreshnata politika na pravitelstvata (12.01.1901–6.05.1903). – Istoria, 2003, № 3–4, s. 68; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma. Narodnata partia 1894–1920. V. Tarnovo, 2004, 144–145; Sazdov, D. Demokraticheskata partia 1887–1908. S., 2001, 248–249.
Ponyatieto „vtori stambolovistki rezhim“ pri nalichieto na chetirima „vanshni“ ministri mozhe da se podlozhi na izvestna kritika. Po nashe mnenie pravitelstvoto oformya svoya „stambolovistki“ oblik prez 1905–1906 g. sled izlizaneto na D. K. Popov i R. Petrov ot kabineta.
Bulgaria, VІ, № 625, 6 may 1903; № 626, 10 may 1903.
NBKM – BIA, f. 12, a.e. 30, l. 131–132; f. 15, a.e. 1843, l. 4–5; NA – BAN, f. 43 k., a.e. 50, l. 1–2; Bulgaria, VІ, № 629, 24 may 1903.
Bulgaria, VІ, № 634, 14 yuni 1903; № 635, 19 yuni 1903; Misal (Vratsa), І, № 47, 8 yuni 1903; ІІ, № 1, 21 yuni 1903; Novozagorski list (Nova Zagora), ІІ, № 50, 5 yuli 1903; Pazardzhishki vesti (Tatar Pazardzhik), № 13, 23 yuni 1903; Stenografski dnevnitsi (po-natatak: SD), HІІІ ONS, І RS, 16 zasedanie, 24 noem. 1903, 441–446.
TsDA, f. 134 k., op. 1, a.e. 317, l. 3–4; NBKM – BIA, f. 187, a.e. 20, l. 45–46; Misal (Vratsa), ІІ, № 4, 19 yuli 190.
Bulgaria, VІ, № 637, 27 yuni 1903
TsDA, f. 3 k., op. 8, a.e. 434, l. 1–6; NBKM – BIA, f. 11, a.e. 17, l. 1; 12–13; a.e. 20, l. 21–30; NBKM – BIA, f. 187, a.e. 13, l. 5–19; Bulgaria, VІ, № 639, 5 yuli 1903; Misal (Vratsa), ІІ, № 3, 12 yuli 1903; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma..., s. 147. Deputatite sotsialisti izgotvyat svoya protestna deklaratsia.
Povecheto ot tyah sa ot turskite predstaviteli. Nyakoi balgari obache, kato Hristo Manov ot Samokov, motivirat svoya otkaz da postavyat podpisa si v „tezi sadbonosni za otechestvoto vremena“ – NBKM – BIA, f. 187, a.e. 3, l. 103–104.
Bulgaria, VІ, № 2, 26 avg. 1903.
NBKM – BIA, f. 273, op. 1, a.e. 515, l. 7– 9; 11–12; Angelova, R. Razvitie i deynost na Narodnata partia (1899–1911). V. Tarnovo, 2003, s. 139; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma..., 147–148.
Sazdov, D. Demokraticheskata partia..., s. 255.
NBKM – BIA, f. 15, a.e. 1849, l. 74–76.
Bulgaria, VІ, № 24, 23 sept. 1903; Angelova, R. Razvitie i deynost..., s. 141; Sazdov, D. Demokraticheskata partia..., s. 256. V tezi obikolki St. Danev e saprovoden ot Al. Lyudskanov, M. Sarafov, D. Hristov i Al. Radev.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
