Проучванията на Веселин Бешевлиев върху византийските извори за управлението на хан Крум
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.139-144Ключови думи :
Веселин Бешевлиев, Хан Крум, Византийски източнициРезюме
Сред най-значимите приноси на Веселин Бешевлиев в българската наука са изследванията му върху византийските извори за управлението на хан Крум. Той обръща внимание на оригиналните текстове на някои извори, които са малко известни в българската наука. Съчетавайки исторически и филологически методи на анализ, Бешевлиев прави задълбочена съпоставка на отделните текстове, която хвърля светлина върху слабо проучени исторически събития. Днес някои от тезите му са преработени, но това не намалява тяхната стойност, а теориите му са отправна точка за изследванията на бъдещите поколения учени.
Използвани източници
Бешевлиев, В. Чаши от черепи у прабългарите. // ГСУ. ИФ, 22, 1926, с. 3 – 23.
Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Първо Българско царство. Ч. 1. Епоха на хуно-българското надмощие. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, с. 290.
Бешевлиев, В. Черепът на Никифор. // Векове, I, 1931, № 1, с. 3 – 6.
Dujčev, I. La chronique byzantine de l‘an 811. // Medioevo bizantino-slavo. Vol. II. Roma, 1968, p. 478.
Николов, А. Хан Крум във византийската традиция: страшни слухове, дезинфор- мация и политическа пропаганда. // Studia Balcanica. 27. Щрихи към Българското сред- новековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев. Състав. Л. Симеонова. София: Парадигма, 2009, с. 107 – 116; Nikolov, A. Khan Krum in the Byzantine tradition: terrible rumours, misinformation and political propaganda. // Bulgaria Mediaevalis, 2011, No 1, p. 39 – 47.
Бешевлиев, В. Няколко бележки към българската история. // ГСУ. ИФ, 32, 1936, с. 1 – 23.
Златарски, В. Н. История на българската държава…, с. 424 – 425.
Гюзелев, В. За наследника на хан Крум на българския престол. – В: Сборник в па- мет на професор Александър Бурмов. Състав. В. Трайков. София, Наука и изкуство, 1973, с. 137 – 142; Гюзелев, В. Кавханите и ичиргу боилите в Българското ханство-царство. Пловдив, Фондация Българско историческо наследство, 2007, с. 129 – 131.
Дуйчев, Ив. Нови житийни данни за похода на император Никифор I в България през 811 г. // СпБАН, 53, 1936, с. 182 – 184.
Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae. – ГИБИ. Т. 5. София, 1964, с. 281 – 295.
Бешевлиев, В. Новият извор за поражението на Никифор I в България през 811 г. // ГСУ. ИФ, 33,1937, с. 1 – 8.
Дуйчев, Ив. Нови житийни данни…, с. 147 – 186.
Narratio anonyma e codice Vaticano. – ГИБИ. Т. 4. София, 1961, с. 10 – 15.
Бешевлиев, В. Крум и Никифор. // Studia Balkanica, 17. Изследвания в чест на академик Николай Тодоров. Състав. Стр. Димитров. София, БАН, 1983, с. 17 – 26.
Vita Nicolai Studitae. – ГИБИ. Т. 4, с. 25 – 27.
Theophanes Confessor. – ГИБИ. Т. 3. София, 1960, с. 279, 284 – 289.
Nicephorus Patriarcha. – ГИБИ. Т. 3, с. 306.
Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия по история на България. Т. 1. Ранно средновековие VII – XII в. София, Наука и изкуство, 1978, с. 97, 100 – 102.
Бешевлиев, В. Три приноса към българската средновековна история. – В: Изслед- вания в чест на Марин С. Дринов. Състав. Ал. Бурмов. София, БАН, 1960, с. 283 – 300.
Бешевлиев, В. Първобългари. История. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984, с. 106 – 135.
Beshevliev, V. Chashi ot cherepi u prabalgarite. // GSU. IF, 22, 1926, s. 3 – 23.
Zlatarski, V. N. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. 1. Parvo Balgarsko tsarstvo. Ch. 1. Epoha na huno-balgarskoto nadmoshtie. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2007, s. 290.
Beshevliev, V. Cherepat na Nikifor. // Vekove, I, 1931, № 1, s. 3 – 6.
Dujčev, I. La chronique byzantine de l‘an 811. // Medioevo bizantino-slavo. Vol. II. Roma, 1968, p. 478.
Nikolov, A. Han Krum vav vizantiyskata traditsia: strashni sluhove, dezinfor- matsia i politicheska propaganda. // Studia Balcanica. 27. Shtrihi kam Balgarskoto sred- novekovie. Izsledvania v pamet na prof. Nikolay Kochev. Sastav. L. Simeonova. Sofia: Paradigma, 2009, s. 107 – 116; Nikolov, A. Khan Krum in the Byzantine tradition: terrible rumours, misinformation and political propaganda. // Bulgaria Mediaevalis, 2011, No 1, p. 39 – 47.
Beshevliev, V. Nyakolko belezhki kam balgarskata istoria. // GSU. IF, 32, 1936, s. 1 – 23.
Zlatarski, V. N. Istoria na balgarskata darzhava…, s. 424 – 425.
Gyuzelev, V. Za naslednika na han Krum na balgarskia prestol. – V: Sbornik v pa- met na profesor Aleksandar Burmov. Sastav. V. Traykov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1973, s. 137 – 142; Gyuzelev, V. Kavhanite i ichirgu boilite v Balgarskoto hanstvo-tsarstvo. Plovdiv, Fondatsia Balgarsko istorichesko nasledstvo, 2007, s. 129 – 131.
Duychev, Iv. Novi zhitiyni danni za pohoda na imperator Nikifor I v Bulgaria prez 811 g. // SpBAN, 53, 1936, s. 182 – 184.
Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae. – GIBI. T. 5. Sofia, 1964, s. 281 – 295.
Beshevliev, V. Noviyat izvor za porazhenieto na Nikifor I v Bulgaria prez 811 g. // GSU. IF, 33,1937, s. 1 – 8.
Duychev, Iv. Novi zhitiyni danni…, s. 147 – 186.
Narratio anonyma e codice Vaticano. – GIBI. T. 4. Sofia, 1961, s. 10 – 15.
Beshevliev, V. Krum i Nikifor. // Studia Balkanica, 17. Izsledvania v chest na akademik Nikolay Todorov. Sastav. Str. Dimitrov. Sofia, BAN, 1983, s. 17 – 26.
Vita Nicolai Studitae. – GIBI. T. 4, s. 25 – 27.
Theophanes Confessor. – GIBI. T. 3. Sofia, 1960, s. 279, 284 – 289.
Nicephorus Patriarcha. – GIBI. T. 3, s. 306.
Petrov, P., Gyuzelev, V. Hristomatia po istoria na Bulgaria. T. 1. Ranno srednovekovie VII – XII v. Sofia, Nauka i izkustvo, 1978, s. 97, 100 – 102.
Beshevliev, V. Tri prinosa kam balgarskata srednovekovna istoria. – V: Izsled- vania v chest na Marin S. Drinov. Sastav. Al. Burmov. Sofia, BAN, 1960, s. 283 – 300.
Beshevliev, V. Parvobalgari. Istoria. Sofia, Izdatelstvo na Otechestvenia front, 1984, s. 106 – 135.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2023 Деница Петрова
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
