Църковните епархии във Вардарска Македония между двете световни войни

В студията си „Из погрома на България. Виновникът“ (Стара Загора, 1914, с. 24) митр. Методий (Кусев) описва своята версия по македонския въпрос, която е плод на за- дълбочено изследване от негова страна: „Девизът на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция, се оформи окончателно в държавна политика на Руската империя през 1889 г. С посред- ството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония. При това положение в Македония се обрзува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети“.

Радев, С. Македония из Българското възраждане. T. 1 – 2. София, 2013, с. 390.

Велев, Гр. Българската национална кауза. Т. 2. ИК Знание, 2013, с. 184.

Хюсеин Хилми паша (1855 – 1922) е османски държавник, който е бил два пъти ве- лик везир на Османската империя. Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на XX в., заемал е длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898 – 1902) вилает, генерален инспектор на Македония (1902 – 1908), вътрешен министър (1908 – 1909), велик везир (1909 – 1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912 – 1918).

Атанасов, Д. Хилми паша за новите Балкани (интервю). // Камбана, ІІІ, № 1815, 10 февр. 1914, с. 2.

„Ако по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните работи да следва държавното и гражданското разпределение.“ Вж. повече у Стефанов, И. (състав.). Правила на св. Православна църква. София, 1936, с. 170.

Спироски, М. Борба за автокефалност. Скопjе, 1990, с. 21.

Методий, митр. (Кусев). Из погрома..., с. 5.

Томос на Вселенската патриаршия, с който се утвърждава присъединяването на вардарските епархии във Вардарска Македония към Сръбската църква. Прев. от сръбски език Иван Йовчев. // Гласник на Сръбската православна църква (Белград), 1920, № 7, с. 99 – 100. Вж. тук прил.

Костадиновски, Д. Вардарскиот дел од Македониjа под jурисдикциjа на СПЦ (1919 – 1941). Скопjе, 1995, с. 54.

Повод за въвеждане на диктатурата е убийството в Народната скупщина на хърват- ския селски водач Степан Радич (1871 – 1928) и последвалата парламентарна и полити- ческа криза.

Костадиновски, Д. Вардарскиот дел..., с. 77.

Сърбиновски, М. За македонските работи. Аси Принт, 2011, с. 40.

Методий, митр. (Кусев). Македония в своите жители само сърби няма. София, 1913, с. 30.

Вж. тук прил.: Томос на Вселенската патриаршия…, с. 99 – 100.

Срв. 6-о правило на Първия вселенски събор; 3-то правило на Втория вселенски събор; 17-о и 28-о правило на Четвъртия вселенски събор; 38-о правило на Шестия вселенски събор и 9-о правило на Антиохийския поместен събор. Цанков, Ст., Стефанов, И., Цанев, П. Правилата на Св. Православна църква с тълкуванията им. Т. 1 – 2. София, 1912 – 1913.

Маjевски, В. Српски патриjарх Варнава и негова доба. Осиек, 1933, с. 273.

Шкаровский, М. История Болгарской православной цркви и ее отношений с Рус- ской церковью в первой половине XX в. Санкт-Петербург, 2014, с. 217.

Пак там.

До 1941 г. Скопската митрополия е управлявана от митрополит Йосиф (Цвийович), който на 4 май с. г. е задържан под стража и експулсиран в Сърбия, където умира в изгна- ние през 1957 г.

Светското му име е Стойко Недялков Чавдаров. Роден е на 20 март 1888 г. в с. Ени- Кьой, Дедеагачка околия (Западна Тракия). Завършва духовна семинария в Цариград през 1911 г., след което на 18 септември с. г. го ръкополагат в йеродяконски сан и една година предстоява като дякон на Екзарх Йосиф и писар в Екзархията. Висшето си богословско об- разование започва в Киевската духовна академия (1912 – 1915) и завършва в Черновитския богословски факултет (1922). Специализира каноническо право в Института по каноничес- ко право при университета в Щрасбург (1922 – 1924). Църковното си служение той пре- минава като секретар на Велешката митрополия (1 април 1916 г. – 23 септември 1918 г.); екзархийски дякон и проповедник в Цариград (1 януари 1919 г. – 1 септември 1922 г.), през което време го ръкополагат в йеромонашески сан (24 април 1921 г.). На 19 октомври 1924 г. го въвеждат в архимандритско достойнство. От 1 октомври 1924 г. до 1 септември 1929 г. е протосингел на Софийската митрополия; от 1 септември 1929 г. до ноември 1931 г. е началник на Културно-просветното отделение при канцеларията на Св. Синод. На 1 но- ември 1931 г. го ръкополагат за епископ (Знеполски) с назначението викарий на Софий- ския митрополит Стефан. На 6 октомври 1935 г. е канонически избран и провъзгласен от Св. Синод за Търновски митрополит. През пролетта на 1941 г. е назначен за управляващ на Скопско-Велешката епархия с помощник-епископ Максим Браницки. Умира на 1 май 1961 г. в София. Вж.: Цанков, Ст. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. София, 1939, с. 83.

Светското му име е Атанас П. Атанасов. Роден е на 26 октомври 1901 г. в гр. Варна, където получава начално и средно образование (1923). Завършва софийския Богословски факултет през 1928 г. След това той става епархийски проповедник във Варна, и като такъв митрополит Симеон го ръкополага в йеродяконски (31 януари 1933 г.) и в йеромонашески сан (22 юни 1933 г.). През есента на същата година го назначават за протосингел на Невро- копската епархия, където го въвеждат в архимандритско достойнство (на Великден 1934 г.). След едногодишна специализация в Щрасбург е въведен за протосингел на Софийската митрополия на 1 август 1936 г. На 27 ноември 1936 г. го ръкополагат за епископ (Знепол- ски), като става викарен епископ на Софийския митрополит Стефан. На 4 юни 1939 г. Св. Синод го избира за Ловчански митрополит. През пролетта на 1941 г. е назначен за уп- равляващ на Охридско-Битолската епархия с помощник-епископ Панарет Брегалнишки. Почива на 28 юни 1960 г. в София и е погребан в двора на катедралния храм „Св. Троица“ в Ловеч. Вж.: Цанков, Ст. Българската православна църква..., с. 87.

V studiyata si „Iz pogroma na Bulgaria. Vinovnikat“ (Stara Zagora, 1914, s. 24) mitr. Metodiy (Kusev) opisva svoyata versia po makedonskia vapros, koyato e plod na zadalbocheno izsledvane ot negova strana: „Devizat na ruskoto pravitelstvo za namalenieto i otslabvaneto na Bulgaria za smetka ugolemyavaneto i zasilvaneto na Sarbia i Gartsia, se oformi okonchatelno v darzhavna politika na Ruskata imperia prez 1889 g. S posred- stvoto na ruskata diplomatsia se postigna edno saglashenie mezhdu Sarbia i Gartsia chrez Patriarshiyata za podyalbata na Makedonia. Pri tova polozhenie v Makedonia se obrzuva edna sayuzna propaganda sas znachenie na zagovor protiv balgarskata narodnost. V neynia sastav vlizaha konsulite ruski i srabski, turskite vlasti, gratsko-srabskite vladitsi i teroristite: andarti sas srabskite cheti“.

Radev, S. Makedonia iz Balgarskoto vazrazhdane. T. 1 – 2. Sofia, 2013, s. 390.

Velev, Gr. Balgarskata natsionalna kauza. T. 2. IK Znanie, 2013, s. 184.

Hyusein Hilmi pasha (1855 – 1922) e osmanski darzhavnik, koyto e bil dva pati ve- lik vezir na Osmanskata imperia. Toy e sred nay-uspeshnite osmanski administratori v Evropeyska Turtsia v nachaloto na XX v., zaemal e dlazhnostite valia na Adanskia (1897) i na Yemenskia (1898 – 1902) vilaet, generalen inspektor na Makedonia (1902 – 1908), vatreshen ministar (1908 – 1909), velik vezir (1909 – 1910), pravosaden ministar (1912) i poslanik v Avstro-Ungaria (1912 – 1918).

Atanasov, D. Hilmi pasha za novite Balkani (intervyu). // Kambana, ІІІ, № 1815, 10 fevr. 1914, s. 2.

„Ako po silata na tsarska vlast se e osnoval ili shte se osnove nyakoy grad, redat na tsarkovnite raboti da sledva darzhavnoto i grazhdanskoto razpredelenie.“ Vzh. poveche u Stefanov, I. (sastav.). Pravila na sv. Pravoslavna tsarkva. Sofia, 1936, s. 170.

Spiroski, M. Borba za avtokefalnost. Skopje, 1990, s. 21.

Metodiy, mitr. (Kusev). Iz pogroma..., s. 5.

Tomos na Vselenskata patriarshia, s koyto se utvarzhdava prisaedinyavaneto na vardarskite eparhii vav Vardarska Makedonia kam Srabskata tsarkva. Prev. ot srabski ezik Ivan Yovchev. // Glasnik na Srabskata pravoslavna tsarkva (Belgrad), 1920, № 7, s. 99 – 100. Vzh. tuk pril.

Kostadinovski, D. Vardarskiot del od Makedonija pod jurisdiktsija na SPTs (1919 – 1941). Skopje, 1995, s. 54.

Povod za vavezhdane na diktaturata e ubiystvoto v Narodnata skupshtina na harvat- skia selski vodach Stepan Radich (1871 – 1928) i posledvalata parlamentarna i politi- cheska kriza.

Kostadinovski, D. Vardarskiot del..., s. 77.

Sarbinovski, M. Za makedonskite raboti. Asi Print, 2011, s. 40.

Metodiy, mitr. (Kusev). Makedonia v svoite zhiteli samo sarbi nyama. Sofia, 1913, s. 30.

Vzh. tuk pril.: Tomos na Vselenskata patriarshia…, s. 99 – 100.

Srv. 6-o pravilo na Parvia vselenski sabor; 3-to pravilo na Vtoria vselenski sabor; 17-o i 28-o pravilo na Chetvartia vselenski sabor; 38-o pravilo na Shestia vselenski sabor i 9-o pravilo na Antiohiyskia pomesten sabor. Tsankov, St., Stefanov, I., Tsanev, P. Pravilata na Sv. Pravoslavna tsarkva s talkuvaniyata im. T. 1 – 2. Sofia, 1912 – 1913.

Majevski, V. Srpski patrijarh Varnava i negova doba. Osiek, 1933, s. 273.

Shkarovskiy, M. Istoria Bolgarskoy pravoslavnoy tsrkvi i ee otnosheniy s Rus- skoy tserkovyyu v pervoy polovine XX v. Sankt-Peterburg, 2014, s. 217.

Pak tam.

Do 1941 g. Skopskata mitropolia e upravlyavana ot mitropolit Yosif (Tsviyovich), koyto na 4 may s. g. e zadarzhan pod strazha i ekspulsiran v Sarbia, kadeto umira v izgna- nie prez 1957 g.

Svetskoto mu ime e Stoyko Nedyalkov Chavdarov. Roden e na 20 mart 1888 g. v s. Eni- Kyoy, Dedeagachka okolia (Zapadna Trakia). Zavarshva duhovna seminaria v Tsarigrad prez 1911 g., sled koeto na 18 septemvri s. g. go rakopolagat v yerodyakonski san i edna godina predstoyava kato dyakon na Ekzarh Yosif i pisar v Ekzarhiyata. Vissheto si bogoslovsko ob- razovanie zapochva v Kievskata duhovna akademia (1912 – 1915) i zavarshva v Chernovitskia bogoslovski fakultet (1922). Spetsializira kanonichesko pravo v Instituta po kanoniches- ko pravo pri universiteta v Shtrasburg (1922 – 1924). Tsarkovnoto si sluzhenie toy pre- minava kato sekretar na Veleshkata mitropolia (1 april 1916 g. – 23 septemvri 1918 g.); ekzarhiyski dyakon i propovednik v Tsarigrad (1 yanuari 1919 g. – 1 septemvri 1922 g.), prez koeto vreme go rakopolagat v yeromonasheski san (24 april 1921 g.). Na 19 oktomvri 1924 g. go vavezhdat v arhimandritsko dostoynstvo. Ot 1 oktomvri 1924 g. do 1 septemvri 1929 g. e protosingel na Sofiyskata mitropolia; ot 1 septemvri 1929 g. do noemvri 1931 g. e nachalnik na Kulturno-prosvetnoto otdelenie pri kantselariyata na Sv. Sinod. Na 1 no- emvri 1931 g. go rakopolagat za episkop (Znepolski) s naznachenieto vikariy na Sofiy- skia mitropolit Stefan. Na 6 oktomvri 1935 g. e kanonicheski izbran i provazglasen ot Sv. Sinod za Tarnovski mitropolit. Prez proletta na 1941 g. e naznachen za upravlyavasht na Skopsko-Veleshkata eparhia s pomoshtnik-episkop Maksim Branitski. Umira na 1 may 1961 g. v Sofia. Vzh.: Tsankov, St. Balgarskata pravoslavna tsarkva ot Osvobozhdenieto do nastoyashte vreme. Sofia, 1939, s. 83.

Svetskoto mu ime e Atanas P. Atanasov. Roden e na 26 oktomvri 1901 g. v gr. Varna, kadeto poluchava nachalno i sredno obrazovanie (1923). Zavarshva sofiyskia Bogoslovski fakultet prez 1928 g. Sled tova toy stava eparhiyski propovednik vav Varna, i kato takav mitropolit Simeon go rakopolaga v yerodyakonski (31 yanuari 1933 g.) i v yeromonasheski san (22 yuni 1933 g.). Prez esenta na sashtata godina go naznachavat za protosingel na Nevro- kopskata eparhia, kadeto go vavezhdat v arhimandritsko dostoynstvo (na Velikden 1934 g.). Sled ednogodishna spetsializatsia v Shtrasburg e vaveden za protosingel na Sofiyskata mitropolia na 1 avgust 1936 g. Na 27 noemvri 1936 g. go rakopolagat za episkop (Znepol- ski), kato stava vikaren episkop na Sofiyskia mitropolit Stefan. Na 4 yuni 1939 g. Sv. Sinod go izbira za Lovchanski mitropolit. Prez proletta na 1941 g. e naznachen za up- ravlyavasht na Ohridsko-Bitolskata eparhia s pomoshtnik-episkop Panaret Bregalnishki. Pochiva na 28 yuni 1960 g. v Sofia i e pogreban v dvora na katedralnia hram „Sv. Troitsa“ v Lovech. Vzh.: Tsankov, St. Balgarskata pravoslavna tsarkva..., s. 87.