Кирило-Методиевската проблематика в книжнината на Охридската архиепископия

За тези книжовни паметници вж.: Кирило-Методиевска енциклопедия [КМЕ]. Т. 1 – 4. София, 1985 – 2003.

Вж. изданието на текста на житието с превод на български, бележки и биография на автора в: ГИБИ. Т. 9. Ч. II. Произведения на Теофилакт Охридски, отнасящи се до българ- ската история, подготвени от Илия Илиев. София, 1994.

Българизацията на Кирило-Методиевото дело е разгледана в подробности от Димо Чешмеджиев (Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 79 – 109), който е напра- вил и критичен анализ на по-старите схващания по въпроса.

По традиция „побългаряването“ на Българската църква се отнася към периода след т. нар. Преславски събор през 893 г., но всъщност става дума за един процес, който вървял паралелно с подготовката на български свещеници и преписването на богослужебни книги на старобългарски език, извършвани под ръководството на Климент и Наум и подпома- гани активно от българските владетели Борис и Симеон.

Iliev, I. The Long Life of Saint Clement of Ohrid. A critical edition. // BBg, IX, 1995, p. 68 – 70.

Вж. статията „Дюканжов списък“ в КМЕ. Т. 1. София, 1985 (автор И. Дуйчев). На- последък с данните в Списъка на българските архиепископи се занимаха И. Божилов в: История на България в три тома. Т. 1. ИК „Анубис“, София, 1999, с. 365 – 372 и В. Тъпко- ва-Заимова (Дюканжов списък. // PBg, XXIV, 2000, No 3, p. 21 – 49; в същата книжка на списанието, на с. 50 – 65, С. Бърлиева публикува още един препис на паметника, съхраня- ван в Москва). Младият гръцки колега И. Евангелу обнародва новооткрит от А.-Е. Тахиаос в Тирнавос (района на Лариса) препис на списъка от ХІV в., който не съдържа никакви съществени разночетения (Evangelou, I. The Notitia Archiepiscoporum of Bulgaria (according to codices Paris. gr. 880, Mosq. syn. gr. 286 and Tyrnavo 18). // Scripta, 2007, No 5, р. 63 – 72).

Stoytcheva, St. Bishop Protogenes of Serdica. His life and theological views (335–351). // Byzantinoslavica, LX, 1999, No 2, р. 308 – 314.

По-старите схващания – в това число и идентификацията на Велика с Тивериупол, са обобщени от П. Коледаров в статията „Епархия на Климент Охридски“ в КМЕ. Т. 1. София, 1985, с. 655 – 658; този автор стига до заключението, че Климентовата епископска област се е простирала от Солунско до Западните Родопи; друго мнение вж. обобщено у Iliev, I. La mission de Clement d’Ohrid dans les terres sud-ouest de la Bulgarie medievale. // Etudes historiques, 13, 1985, p. 62 – 64, според когото Климент е бил ръкоположен за епис- коп на драгувитите, живеещи край Вардара в пограничния (в края на ІХ в.) район между България и Византия.

Георгиев, Е. Кратко житие на Климент Охридски. – В: КМЕ. Т. 2. София, 1995, с. 459, кол. 2.

Коцо, Д. Климентовиот манастир „Св. Пантелеймон“ и раскопката при „Имарет“ во Охрид. // ГЗФФ, 1, Скопје, 1948, с. 129 – 180; Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, 1996, с. 244сл.; Kostova, R. St Kliment of Ohrid and his monastery: some more archaeology of the written evidence. – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. В. Тъпкова-Заимова. София, 2006, с. 593 – 605.

„… Покръсти се князът на България, Борис, преименуван Михаил, (заедно) с дадения му от Бога народ, (в) година 6374.“ Идентифицирането на Балши със средновековната Главиница (Кефалиния) не е напълно сигурно и както посочва още Й. Иванов (Бъл- гарски старини из Македония. София, 1970, с. 16) „Климент ще е бил издигнал такива паметници и в други части на поверената му област“. Срв.: Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. София, 2006, с. 233, бел. № 1: „Надписът е намерен в руини от средновековна манастирска църква базилика. Според съществуващата легенда този ма- настир се е състоял от 300 килии“. Текстът на самия надпис е поместен на с. 56 под № 2.

Гошев, И. Старобългарски глаголически и кирилски надписи. София, 1963, с. 113 – 122.

Za tezi knizhovni pametnitsi vzh.: Kirilo-Metodievska entsiklopedia [KME]. T. 1 – 4. Sofia, 1985 – 2003.

Vzh. izdanieto na teksta na zhitieto s prevod na balgarski, belezhki i biografia na avtora v: GIBI. T. 9. Ch. II. Proizvedenia na Teofilakt Ohridski, otnasyashti se do balgar- skata istoria, podgotveni ot Ilia Iliev. Sofia, 1994.

Balgarizatsiyata na Kirilo-Metodievoto delo e razgledana v podrobnosti ot Dimo Cheshmedzhiev (Kiril i Metodiy v balgarskata istoricheska pamet prez Srednite vekove. Sofia, Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“, 2001, s. 79 – 109), koyto e napra- vil i kritichen analiz na po-starite shvashtania po vaprosa.

Po traditsia „pobalgaryavaneto“ na Balgarskata tsarkva se otnasya kam perioda sled t. nar. Preslavski sabor prez 893 g., no vsashtnost stava duma za edin protses, koyto varvyal paralelno s podgotovkata na balgarski sveshtenitsi i prepisvaneto na bogosluzhebni knigi na starobalgarski ezik, izvarshvani pod rakovodstvoto na Kliment i Naum i podpoma- gani aktivno ot balgarskite vladeteli Boris i Simeon.

Iliev, I. The Long Life of Saint Clement of Ohrid. A critical edition. // BBg, IX, 1995, p. 68 – 70.

Vzh. statiyata „Dyukanzhov spisak“ v KME. T. 1. Sofia, 1985 (avtor I. Duychev). Na- posledak s dannite v Spisaka na balgarskite arhiepiskopi se zanimaha I. Bozhilov v: Istoria na Bulgaria v tri toma. T. 1. IK „Anubis“, Sofia, 1999, s. 365 – 372 i V. Tapko- va-Zaimova (Dyukanzhov spisak. // PBg, XXIV, 2000, No 3, p. 21 – 49; v sashtata knizhka na spisanieto, na s. 50 – 65, S. Barlieva publikuva oshte edin prepis na pametnika, sahranya- van v Moskva). Mladiyat gratski kolega I. Evangelu obnarodva novootkrit ot A.-E. Tahiaos v Tirnavos (rayona na Larisa) prepis na spisaka ot HІV v., koyto ne sadarzha nikakvi sashtestveni raznochetenia (Evangelou, I. The Notitia Archiepiscoporum of Bulgaria (according to codices Paris. gr. 880, Mosq. syn. gr. 286 and Tyrnavo 18). // Scripta, 2007, No 5, r. 63 – 72).

Stoytcheva, St. Bishop Protogenes of Serdica. His life and theological views (335–351). // Byzantinoslavica, LX, 1999, No 2, r. 308 – 314.

Po-starite shvashtania – v tova chislo i identifikatsiyata na Velika s Tiveriupol, sa obobshteni ot P. Koledarov v statiyata „Eparhia na Kliment Ohridski“ v KME. T. 1. Sofia, 1985, s. 655 – 658; tozi avtor stiga do zaklyuchenieto, che Klimentovata episkopska oblast se e prostirala ot Solunsko do Zapadnite Rodopi; drugo mnenie vzh. obobshteno u Iliev, I. La mission de Clement d’Ohrid dans les terres sud-ouest de la Bulgarie medievale. // Etudes historiques, 13, 1985, p. 62 – 64, spored kogoto Kliment e bil rakopolozhen za epis- kop na draguvitite, zhiveeshti kray Vardara v pogranichnia (v kraya na ІH v.) rayon mezhdu Bulgaria i Vizantia.

Georgiev, E. Kratko zhitie na Kliment Ohridski. – V: KME. T. 2. Sofia, 1995, s. 459, kol. 2.

Kotso, D. Klimentoviot manastir „Sv. Panteleymon“ i raskopkata pri „Imaret“ vo Ohrid. // GZFF, 1, Skopјe, 1948, s. 129 – 180; Mikulchiќ, I. Srednovekovni gradovi i tvrdini vo Makedoniјa. Skopјe, 1996, s. 244sl.; Kostova, R. St Kliment of Ohrid and his monastery: some more archaeology of the written evidence. – Vav: Vizantia, Balkanite, Evropa. Izsledvania v chest na prof. V. Tapkova-Zaimova. Sofia, 2006, s. 593 – 605.

„… Pokrasti se knyazat na Bulgaria, Boris, preimenuvan Mihail, (zaedno) s dadenia mu ot Boga narod, (v) godina 6374.“ Identifitsiraneto na Balshi sas srednovekovnata Glavinitsa (Kefalinia) ne e napalno sigurno i kakto posochva oshte Y. Ivanov (Bal- garski starini iz Makedonia. Sofia, 1970, s. 16) „Kliment shte e bil izdignal takiva pametnitsi i v drugi chasti na poverenata mu oblast“. Srv.: Gyuzelev, V. Pokrastvane i hristiyanizatsia na balgarite. Sofia, 2006, s. 233, bel. № 1: „Nadpisat e nameren v ruini ot srednovekovna manastirska tsarkva bazilika. Spored sashtestvuvashtata legenda tozi ma- nastir se e sastoyal ot 300 kilii“. Tekstat na samia nadpis e pomesten na s. 56 pod № 2.

Goshev, I. Starobalgarski glagolicheski i kirilski nadpisi. Sofia, 1963, s. 113 – 122.