Култът на Сабазий в Тракия. Проблеми
Проучвания върху историята на античните религии, IX
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.69.45-76Ключови думи :
Сабазий, Хюпсистос, Аполон, Древна ТракияРезюме
Несигурността по отношение на същността и родината на Сабазий в античната традиция, дала своето отражение и в модерната историография, трябва да се отдаде преди всичко на факта, че сведенията за този древен култ са сравнително твърде късни - най-ранните първични писмени извори са от IV в. пр. н. е. Те отразяват срещата на балканските гърци с един чужд за тях фригийски бог, с още по-чуждото име Сабазий. Но, както се вижда пак от техните сведения, траките използували това име за своя бог - орфическия Дионис. Аз смятам, че използуваните тук антични съобщения за култа, съпоставени с интерпретацията на епиграфските и култовите паметници за Сабазий, Хюпсистос и Аполон от балканските земи и Мала Азия, могат да бъдат основа и за една нова хипотетична ретроспекция към времето, за което не разполагаме със сигурни изворови данни.
Използвани източници
Вж. напр. у Ат. Милчев. Към култа на Сабазий в Долна Мизия и Тракия. - Год. Соф. унив., Ист. фак., т. 66, 1972/73, с. 37 сл., където е предадена подробно на български език литературата по въпроса в задграничната историография до седемдесетте години на века.
G. I. Каzаrov. RE, VI А, 1936, koJ. 495, s. v. Thrake (Religion).
Ат. Милчев. Цит. съч., с. 48 сл.
П. Горбанов. За характера на фигуралните паметници и някои аспекти на неговия култ. - Археология, 19, 1976, кн. 4, с. 13 сл. Авторът не е взел под внимание новите мнения за епитетите; Вж. Б. Геров. Проучвания върху историята на западнотракийските земи. Год. Соф. унив., Фак. зап. фил., т. 62, кн. 2, с. 190; L. Rоbеrt. Hellenica. 7. Paris, 1959, р. 46.
Т. Сарафов. Тракийските сатри. Год. Соф. унив., Фак. зап. фил., т. 67, 1973, кн. 1, с. 121 сл.
П. Горбанов. Цит. съч., с. 14, бел. 5.
Литературата по въпроса вж. у М. Тачева-Хитова. За бронзовата ръка на Долихен от Бизоне. - Археология, 16, 1974, кн. 2, с. 23 сл.
Сhr. Вlinkenberg. Archaologische Studien. Leipzig-Kopenhagen. 1908, р. 75, fig. 4; р. 99, fig. 41.
Пак там, с. 105; П. Горбанов. Цит. съч:., с. 16.
Vzh. napr. u At. Milchev. Kam kulta na Sabaziy v Dolna Mizia i Trakia. - God. Sof. univ., Ist. fak., t. 66, 1972/73, s. 37 sl., kadeto e predadena podrobno na balgarski ezik literaturata po vaprosa v zadgranichnata istoriografia do sedemdesette godini na veka.
G. I. Kazarov. RE, VI A, 1936, koJ. 495, s. v. Thrake (Religion).
At. Milchev. Tsit. sach., s. 48 sl.
P. Gorbanov. Za haraktera na figuralnite pametnitsi i nyakoi aspekti na negovia kult. - Arheologia, 19, 1976, kn. 4, s. 13 sl. Avtorat ne e vzel pod vnimanie novite mnenia za epitetite; Vzh. B. Gerov. Prouchvania varhu istoriyata na zapadnotrakiyskite zemi. God. Sof. univ., Fak. zap. fil., t. 62, kn. 2, s. 190; L. Robert. Hellenica. 7. Paris, 1959, r. 46.
T. Sarafov. Trakiyskite satri. God. Sof. univ., Fak. zap. fil., t. 67, 1973, kn. 1, s. 121 sl.
P. Gorbanov. Tsit. sach., s. 14, bel. 5.
Literaturata po vaprosa vzh. u M. Tacheva-Hitova. Za bronzovata raka na Dolihen ot Bizone. - Arheologia, 16, 1974, kn. 2, s. 23 sl.
Shr. Vlinkenberg. Archaologische Studien. Leipzig-Kopenhagen. 1908, r. 75, fig. 4; r. 99, fig. 41.
Pak tam, s. 105; P. Gorbanov. Tsit. sach:., s. 16.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1980 Margarita Tacheva-Hitova
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
