За произхода и социалната същност на чорбаджиите през XVIII в.

Резюме

През 1877 г. хърватскюп правен историк В. Богишпч по време нa престоя си в България в хода на Руско-турската освободителна война прави опит чрез детайлно разработен въпросник да разкрие икономическата, обществената и политическата същност на едно специфично българско възрожденско явление - чорбаджийството. Този пръв, съвсем наскоро публикуван опит може да се счита за начало на многогодишните изследвания на проблема в нашата историография. Отговорите, които получава В. Богишич от свищовския съдия Боров, показват трудностите, с които ще се сблъскват по-сетне всички, които биват изкушени от тази тема. Неяснота в развитието и функциите на чорбаджийския институт, противоречивост, подчертан негативизъм към неговите представители - това е същността на отговорите, които получава хърватският изследвач. В следосвобожденската ни историография в общи линии преобладават негативните оценки на чобраджиите като оръдия на османската власт срещу собствения им народ. Срещу тях противостоят плахи опити за оневиняването им, в които се показва позитивната роля на някои от чорбаджиите в културната и икономическата история на българите, или пък такива, които твърде несполучливо се опитват да ги представят като покровители и даже водачи на масите. Представителите на марксическата мисъл първи потърсиха класовата характеристика на чорбаджийството, свързвайки го с турската феодална структура на възрожденската ни икономика. В следвоенната ни историография се аргументира мнението, че чорбаджиите са представители на едрата българска буржоазия. Тези диаметрално противоположни оценки породих:а остра дискусия, която въпреки безспорните фактологически приноси и едно по-сериозно вглъбяване в проблема показа все още неизживените следи от романтизма в българската историческа мисъл. Представяните оценки и формулировки бяха повлияни от мненията на дейците на българската националноосвободителна революция, а не от задълбоченото и всестранно интерпретиране на фактите.