Кипърска хроника на Георги Бустрон

Резюме

Хрониката на Георги Бустрон (Λεοντίου Μαχαιρά Χρονικόν Κύπρου αρχείου – από την εποχή του Χριστού) е един от най-важните източници за средновековната история на Кипър през втората половина на XV век. Тя представлява продължение на хрониката на Леонтий Махера и обхваща периода от 1456 до 1501 г.

Георги Бустрон е кипърски франк, произхождащ от стария френски род Бустрон. Той е бил верен приятел и спътник на кипърския крал Жак II (1460-1473).

Хрониката съдържа сведения за края на управлението на Жан II дьо Лузинян, за възкачването и краткото царуване на Шарлота дьо Лузинян (1458-1460), както и за управлението на Жак II и Катерина Корнаро (1473-1489). В нея се намират и някои данни за историята на Кипър до 1501 г.

В своята хроника Георги Бустрон описва династичните борби и конфликтите между различните групи на аристокрацията, които в известна степен са вдъхновени от намесата на чужди сили (Кралство Неапол, Република Венеция, Султанатът на Кайро). След сложна политическа игра венецианците принуждават Катерина Корнаро да абдикира през 1489 г., с което овладяват остров Кипър.

Като съвременник и участник в събитията, Георги Бустрон е бил много добре информиран. Неговата хроника е наситена с богат фактологичен материал и представлява основен източник за историята на Кипърското кралство по времето на последните Лузиняни. Тя отразява борбата за власт между аристократите, мотивирана от амбиции и материални интереси, както и моралния упадък на феодалната класа, доминираща в кралството през втората половина на XV век.

Макар да не е толкова забележителна и оригинална личност като своя предшественик, Георги Бустрон оставя произведение, написано с по-голяма безпристрастност в сравнение с хрониката на Леонтий Махера. Стилът му е спокоен и ненатрапчив, а описанията на взаимоотношенията между хората са естествени и живи. Въпреки някои стилови и езикови недостатъци, които напомнят за хрониката на Леонтий Махера, неговият разказ е по-ясен и цялостен.

Георги Бустрон пише своята хроника на народния кипърски диалект, който се отличава със своята простота. В текста се срещат множество думи от френски и италиански произход, които очевидно са били широко възприети в гръцкия език на Кипър през този период, а може би и френският произход на автора е оказал известно влияние.

Този превод е направен въз основа на изданието на К. Сатас („Мнимея Елиникис Историас“), том II, Венеция, 1873, стр. 411-543. За по-голяма яснота преводачът е разделил текста на части със заглавия. Стремил се е към буквален и научен превод, запазвайки съдържанието, но в по-лека езикова форма.

Обяснителните бележки съдържат най-необходимата и кратка информация за събития, личности и имена, без претенции за изчерпателност.

В края на превода е добавен хронологичен списък на владетелите от династията на Лузинян (1192-1489).

С настоящата публикация (макар и само в български превод и без гръцкия оригинал) българската научна и културна общественост ще има възможност да се запознае с един от най-важните източници за средновековната история на Кипър през XV век.