Работническата партия в условията на монархо-фашистката власт (1934-1939)

Резюме

Работническата партия в България съществуваше и се бореше като легална политическа партия от февруари 1927 г. до май 1934 г. През този период тя се консолидира, превърна се в масова политическа организация на работниците и други трудови слоеве и успешно изпълни ролята си на легална проява на нелегалната Българска комунистическа партия. Военният фашистки преврат, осъществен на 19 май 1934 г., сложи край на легалната дейност на Работническата партия. Той стана причина за лявото сектаджийско крило на БКП да вземе погрешното решение да разпусне Работническата партия, последиците от което трябваше да бъдат преодолени с големи усилия.

През периода след преврата, развитието и дейността на Работническата партия поеха няколко основни насоки. Партийните кадри трябваше първо да решат въпроса относно възстановяването на Работническата партия и нейното консолидиране като масова политическа партия, макар и вече нелегална. Решаването на този въпрос стана възможно благодарение на усилията, положени и постигнатите положителни резултати в борбата за окончателното преодоляване на лявото сектаджийство и установяването на новия ленинистки курс в българското комунистическо движение. Процесът на възстановяване беше осъществен с голям ентусиазъм след Петия и особено след Шестия пленум на БКП.

Заедно с възстановяването на силата си като независима партия, Работническата партия започна практически да решава основната задача, която стоеше пред комунистическото движение в България – единството на демократичните политически сили в широк народен антифашистки фронт. Това беше именно основната насока на дейността на Работническата партия през този период. Чрез Работническата партия, Комунистическата партия успешно осъществи новия политически курс, очертан от Седмия конгрес на Коминтерна и Шестия пленум на БКП. Благодарение на голямото самоотвержение, политическата зрялост и гъвкавост, проявени от кадрите на РП, българското революционно движение направи важни стъпки по пътя към утвърждаването на ленинския подход и стил на политическа борба.

Дейността на РП през този последен етап от нейното развитие се характеризира и с пълноценната, упорита работа, извършена от различни масови организации на трудещите се – синдикати, читалища, кооперативи и др. Много усилия бяха положени за блокиране на пътя на фашизма към тези организации, за спечелване на тяхната страна в полза на антифашистките народни сили.

Характерно за развитието на РП беше и сложният процес на нейната организационна реконструкция, нейното преустройство заедно с БКП в обединена партия. Макар че това беше организационен проблем по същество, успешното му решение имаше пряко значение за задачите, решавани от партията в политическата сфера. Затова той беше тема на постоянни дискусии в партията. Развитието на тази дискусия доказа, че в крайна сметка трябва да бъде потвърден и реализиран курс за обединяване и консолидиране на кадрите на БКП и РП в обединена партия. Това даде възможност на българското комунистическо движение да се укрепи още повече и да решава по-успешно проблемите на антифашистката борба и революционното движение в България.